Миндя

село в община Велико Търново, обл. Велико Търново

Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Миндя
България
43.0164° с. ш. 25.84° и. д.
Миндя
Област Велико Търново
43.0164° с. ш. 25.84° и. д.
Миндя
Общи данни
Население291 души[1] (15 март 2024 г.)
9,44 души/km²
Землище30,849 km²
Надм. височина176 m
Пощ. код5044
Тел. код06111
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ48278
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Миндя в Общомедия

География

редактиране

Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 – от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина – втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).

Откак има държави, които воюват помежду си – и при всички положения от римско време – на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам – прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името „Александър“ в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското „мин дя“ (еквивалент на турското ben de), което ще рече „аз самият“, както и „моето, на мен“. Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.

До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понастоящем – в община Велико Търново.

Селото е основен герой в романа „Иван Кондарев“ на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в „Корени“ на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341648
19461572
19561146
1965900
1975746
1985425
1992439
2001360
2011241
2021241

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 241 100.00
Българи 205 85.06
Турци 4 1.65
Цигани 4 1.65
Други 9 3.73
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 19 7.88

Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.

 
Православен храм „Свети Архангел Михаил“

Народно Читалище „Развитие“

редактиране

Народно Читалище „Развитие“ е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.

Обществени институции

редактиране

Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.

Културни и природни забележителности

редактиране

Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил „Моравия“ от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязовирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време – гъби (Златаришка могила) и къпини (Барагана).

В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км северно, до Поликраище.

В радиус 20 км от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.

В частна къща в селото е направен т. нар. Музей на комунизма, в който стопанинът му е изложил над 1500 предмета от времето на социализма.[5]

Редовни събития

редактиране

Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От 2009 година ежегодно се организира и още едно събитие, което събира стотици посетители – „Миндя рок фест".

Личности

редактиране

Литература

редактиране

Емилиян Станев – „Иван Кондарев“. Васил Попов – „Корени“. Евгений Дайнов – „Селски работи“.

Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.[6]

10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране