Миндя

българско село

Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Миндя
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,849 km²
Надм. височина 176 m
Пощ. код 5044
Тел. код 06111
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 48278
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 – от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина – втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).

ИсторияРедактиране

Откак има държави, които воюват помежду си – и при всички положения от римско време – на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам – прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името "Александър" в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското "мин дя" (еквивалент на турското ben de), което ще рече "аз самият", както и "моето, на мен". Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.

До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понястоящем – в община Велико Търново.

Селото е основен герой в романа "Иван Кондарев" на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в "Корени" на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1648
1946 1572
1956 1146
1965 900
1975 746
1985 425
1992 439
2001 360
2011 241

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 241 100.00
Българи 205 85.06
Турци 4 1.65
Цигани 4 1.65
Други 9 3.73
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 19 7.88

РелигииРедактиране

Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.

КултураРедактиране

Народно Читалище "Развитие"Редактиране

Народно Читалище "Развитие" е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.

Обществени институцииРедактиране

Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил "Моравия" от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязивирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време – гъби (Златаришка могила) и капини (Барагана).

В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км северно, до Поликрайще.

В радиус 20 км от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.

В частна къща в селото е направен т. нар. Музей на комунизма, в който стопанинът му е изложил nad 1500 предметa от времето на социализма.[4]

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От две години насам има и още едно събитие – "Миндя рок фест". Това е едно ново начинание, което набира скорост.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

Емилиян Станев – "Иван Кондарев". Васил Попов – "Корени". Евгений Дайнов – "Селски работи".

ДругиРедактиране

Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.[5]

10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране