Отваря главното меню
Уикипедия

Бобища

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Сърбия вижте Бобище (Сърбия).

Бобища (рядко Бобище, в местния говор Бобишча, на гръцки: Βέργα, Верга, до 1926 Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония със 147 жители.

Бобища
Βέργα
— село —
Бобища, в далечината Бъмбоки
Бобища, в далечината Бъмбоки
Гърция
40.5522° с. ш. 21.4461° и. д.
Бобища
Западна Македония
40.5522° с. ш. 21.4461° и. д.
Бобища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 836 m
Население 147 души (2001)
Бобища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в географската област Пополе в подножието на разклоненията на Вич (Вици) и Мурик (Мурики) – Которска планина, Голинска планина и Руката, в прохода между Костурско и Кайлярско, на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 от село Горенци (Корисос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

По време на Кримската война (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Бобища. Четите са унищожени след края на войната.[2]

През XIX век Бобища е чисто българско село, което активно участва в борбата на българското население в Костурско за българско образование и църква:

„ Не исказанно се израдвахме като чухме за изданиіето на вѣстникъ Македонія, на коѭто само името ѝ ке е причина да разбуди много чувствителны за народность Богарскы сьрца... за това бьрзаме да ви пишеме кратко за състояніето и безпокойствіята от гьрцызмытѣ на тукашнытѣ Богари, и отъ слуховетѣ които се раздаватъ по свѣто за нашата чиста Богарска Костурска околія.

Като ны се давае много важны причины отъ безисторическытѣ и безосновнытѣ зборове на нѣкои интересаты и погьрчены людиніе най повике даскалчета, шчо кажве, оти нашата епархіа дека има синка грьцкы владика, грьцкы училишча и гьрцко по цьрквитѣ пѣеніе, а не по майкиный ни сладокъ Богарски языкъ, да оти тука заключве малоумнытѣ и не опитнытѣ оти е била и требе да быде гьрска, и за това требало да не се извьрли гьрскіо языкъ отъ нашитѣ места, ама да се уварди и да се раширя ошче повике за да не се донеси и введи майкиный ни говоримый и местни Богарский языкъ.[3]

 “

Жителите на Бобища изпращат поздравителна телеграма на Антим I по повод избирането му за екзарх и заявяват, че още на 14 септември 1871 година са се отказали от Патриаршията.[4] Поздравителната телеграма е публикувана във вестник „Македония“ на 13 юни 1872 година:

„ С настоящето ни грядиме да Ви сърадвами за въскачванието Ви на булгарский сега потъпчен Патриаршески престол и да Ви кажими оти нашата радост е голема и неописана, зачтото Бог ни помилва и ни пущи овчар, за да ни паси и да ни брани от вълци. Ваше Блаженство! Нашето село, като не знаеше съдбата си, си реши само вопросо, като се основаваше на десетио член на царскио висок ферман, оти и едно место (село) има право да ся съедини с коя църква сака и явно се отказва от даждието на Фенер и името на фенерскио владика се отхвърли от църковната ни служба още през миналата година на 14-ий септемврия и като се съединяваме со другите си братя бугаре, припознавами от денес онака за църковно началство Буг(арската) во Цариград Ексархия, за което известихме и до вестник Македония.[5] “

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бомбища (Bombista) живеят 600 гърци.[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бобища (Bobishta) има 60 домакинства със 190 жители българи[7]. В селото е отворено българско училище, в което в 1873 – 1874 година Златко Каратанасов, в 1876 – 1877 година – Петър Орлов, в 1877 – 1878 г. отново Каратанасов, заместен от Георги Попнаумов, загорицки свещеник, учил в Загоричани и Костур.[8] Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Бобища, за да се опита лично да закрие българското училище.[9]

 
Печат на „Благотворително братство Пресв. Богородица - Бобища“, Цариград, 1921 г.

В 1882 – 1883 година кметът Никола Бояджиев, епитропът Атанас Митрев Розов свещеник Константин Шаханов започват изграждането на църквата „Свети Николай“.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бобища:

„ На час и половина северно [от Куманичево], по склоновете на Мирихската планина се извива пътят от Костур за Солун и Воден, минаващ през Клисура. Тук се намира село Бобища с 46 български къщи, плащащи 6200 пиастри данък. В селото има една църква и едно училище с 10 – 15 ученици, които се обучават от свещеника.[11] “

Атанас Шопов посещава Бобища и в 1893 година пише:

„ От Клисура ний слязохме в българското село Бобища... В Бобища се отправихме право в училището, което е ново и доста сгодно... Бобища въобще прави добро впечатление; и двоицата селски свещеници поп Константин и поп Никола са хора с чувства и родолюбие.[12] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Бобища живеят 684 жители българи.[13]

От 1890 до 1893 година в Бобища е учител Златко Каратанасов и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията[14]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на няколко пъти ограбвано и опожарявано от аскер и башибозук.[15] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Бобища са изгорени всички 150 къщи.[16] Убити са селяните Дине Качаров, Дине Джинар, Митко Янков, Иван Сарков, Мите Христов, Кузман Митрев, Мите Дзиля, Ване Джаклев, Тасе Димитров, Кузо Христо, Тана Лякова, Тана Стефова и Катерина Яловчева. От Бобища 33 души участват във въстанието, от които загиват Манол Розов, Андрей Сидов, Насе Орлов и Кузо Розов[17].

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бобища има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[18] Според гръцки данни селото с 50-те си семейства също е напълно екзархийско още преди 1903 година.[19] Според Георги Константинов Бистрицки Бобища преди Балканската война има 125 български къщи.[20]

Селото е опожарено от турците по време на Илинденското въстание. Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[21]

При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Бобища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В ГърцияРедактиране

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бобища попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Верга, в превод пръчка.

След 1919 година 56 жители на Бобища емигрират в България по официален път.[23] В 1932 година в селото има 30 българофонски семейства всички с „изявено българско съзание“. Общо до 1940 година в България се изселват 55 семейства, а 10 семейства в Цариград и на други места. В 1945 година в селото има 440 българофони всички с „негръцко национално съзнание“. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава десетина убити, а 50 души се изселват в социалистическите страни. 33 деца от Бобища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[23]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 243 жители
  • 1920 – 141 жители
  • 1928 – 155 жители
  • 1940 – 198 жители
  • 1951 – 131 жители
  • 1961 – 157 жители
  • 1971 – 142 жители
  • 1981 – 159 жители
  • 1991 – 147 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Бобища
 
Михаил Розов.
  •   Андрей Сидов, деец на ВМОРО, войвода на селска чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 14 август 1903 година в сражението в местността Кайнакът при село Черешница, защитавайки знамето на Блацкия център[24]
  •   Атанас Митрев Розов, български общественик, епитроп на българската църква[25]
  •   Атанас Михайлов (1869 – 1933), български просветен деец
  •   Атанас П. Гирганов (Гурганов, Чирганов, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[26]
  •   Благой Орлов, български просветен деец и революционер
  •   Благой Фанев (1893 – ?), български предприемач и търговец
  •   Блаже Рибов, гръцки комунист[27]
  •   Георги Атанасов Тенекеджиев (1872 – 1944), български просветен деец, в 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[28] учител в Бобища[29]
  •   Георги Попгорганов, български революционер от ВМОРО
  •   Диаманд Димитров (1890 – ?), български военен деец, полковник
  •   Димитър А. Розов (1866 – ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с петия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[30] учител в Бобища[31]
  •   Димитър Костадинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[32]
  •   Димитър Ляпов Гурин (1870 – 1941), български революционер, деец на ВМОРО, публицист, македоно-одрински опълченец
  •   Димитър Шишков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[33]
  •   Златко Каратанасов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[34]
  •   Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[35]
  •   Илия Орлов, в 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[36] в 1912 г. македоно-одрински опълченец, типограф, нестроева рота на Четвърта битолска дружина[37]
  •   Ильо Ставров (? – 1948), гръцки комунист[38]
  •   Константин Христов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[39]
  •   Константин Шаханов, български свещеник в Бобища към 1882 – 1883 г.[40]
  •   Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[41]
  •   Кузо Розов (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Ламбо Стойчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[42]
  •   Манол Розов (1878 – 1903), български революционер
  •   Марко Попкараатанасов, македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина[43]
  •   Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, готвач, Трета рота на Четвърта битолска дружина[44]
  •   Михаил Розов (1874 – 1934), български революционер и просветен деец
  •   Мичо Чоли (? – 1948), гръцки комунист[45]
  •   Никола Бояджиев, български общественик, кмет на Бобища към 1882 – 1883 г.[46]
  •   Никола Калиманов (1882 – ?), завършил в 1901 година Серското българско педагогическо училище[47] македоно-одрински опълченец, учител, живеещ в София, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[48]
  •   Петър Г. Попов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[49]
  •   Петър Николов, македоно-одрински опълченец, Втора и нестроева рота на Пета одринска дружина, носител на бронзов медал[50]
  •   Петър Орлов, български просветен деец
  •   Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[51]
  •   Стефан Николов, български учител и революционер, деец на Дедеагачния околийски комитет на ВМОРО
  •   Стефан Типов (Турунджев), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Първа рота на Единадесета серска дружина, носител на бронзов медал[52]
  •   Тодор Константинов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета одринска дружина[53]
  •   Трифон Атанасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, нестроева рота на Шеста охридска дружина[54]
  •   Цвета Орлова – Божова (1873 – ?), български учителка и революционерка, съпруга на Стоян Божов
  •   Янаки Гелев, български просветен деец и общественик
  •   Янко Костов (1894 – 1944), български комунистически деец
Починали в Бобища
Свързани с Бобища
  •   Константин Димитров, екзархийски свещеник между 1860-те – 1870-те години[55]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόεμπιτσα -- Βέργα
  2. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 38.
  3. ↑ s:Дописка от село Бобища
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 575.
  5. ↑ „Македония“, брой 12, 13 юни 1872 година.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.
  8. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 14 – 16, 34.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  10. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18 – 19.
  11. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 143.
  12. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 – 238.
  13. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  14. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  15. ↑ „Автономия“, №26, 29, 31, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  16. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  17. ↑ Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  18. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp.1 80 – 181.
  19. ↑ Μπόμπιστα
  20. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  21. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 220.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  23. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verga.
  24. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
  25. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.
  27. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  28. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  29. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  30. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  31. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  34. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 – 47.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  36. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 523.
  38. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 771.
  40. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 19.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  45. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  46. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  47. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 119.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 332.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  55. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бобища&oldid=9525626“.