Ло̀шница (на гръцки: Γέρμας, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Лошница
Γέρμας
— село —
Панорамна гледка към селото
Панорамна гледка към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Синяк
Надм. височина 750[1] m
Население 560 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра северно от демовия център Богатско (Вогацико). Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Икона на Света Богородица Одигитрия от Лошница, дело на Хадзитанасис Панайоту, 1916 г.

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.[1]

Църквата „Свети Георги“ е от 1761 година.

В XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:

На изток от Сачиста, на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.[8][9]

В ГърцияРедактиране

 
Язовирът до селото

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос. През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[10]

Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.[1]

Селото не пострадва в Гражданската война. След войната започва емиграция отвъд океана.[1] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 903[1] 900[1] 1024[1] 1186[1] 1032[1] 1017[1] 799[1] 747[1] 830[1] 720 560

ЛичностиРедактиране

 
Василиос Цимбидарос, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
 
Георгиос Ксидис от Агулиница, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
Родени в Лошница
  •   Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
  •   Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет[12]
  •   Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
  •   Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
  •   Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
Починали в Лошница
Свързани с Лошница
  •   Такис Зьогас (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница

ЛитератураРедактиране

  • Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Τα μικρά γεφύρια του Γέρμα Καστοριάς. // Ο Γέρμας Καστοριάς. Посетен на 4 февруари 2021 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 186. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Λόσνιτσα[неработеща препратка]
  10. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  11. „Ν. 3852/10“, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен 5 юли 2010 
  12. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)