Левкийска епархия

Disambig.svg Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Левкийска епархия (Римокатолическа църква).

Левкийската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Λεύκης) е титулярна епархия на Вселенската и на Българската патриаршия.

Левкийска епархия
2011-Belovo Basilica.jpg
Беловската базилика „Свети Спас“
Местно имеΙερά Επισκοπή Λεύκης
ЦъркваВселенска патриаршия, Българска патриаршия
ЦентърЛевки
Катедрална църкваБеловска базилика
ПредстоятелЕвмений (Вселенска патриаршия),
Павел (Българска патриаршия)
Санепископ

ИсторияРедактиране

През X век Левкийската е най-западната от десетте епископии на Пловдивската митрополия. Център на епископията е град Левки (Λεύκη, Левки, в превод бял), идентифициран с Белово, като Беловската базилика се смята, че е била катедрален храм на епархията.[1][2][3] В епархийските списъци е споменат левкийски епископ (на гръцки: ό Λεύκης), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[4]

Епархията не трябва да се бърка с автокефалната епископия, пряко подчиненана Константинополската патриаршия. Тя е засвидетелствана в епархийските списъци като Левка (на гръцки: ή Λευκά).[5] Идентифицира се с руините около село Левка, община Свиленград, според Карел Шкорпил,[6] а е възможна идентификация и с главния град на остров Левкада.

Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участвал в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.

По-късно левкийски е титла, носена от единия викарен епископ на пловдивския митрополит – за такива през първата половина ХІХ веки пишат Стефан Захариев, иконом поп Константин и Георги Цукала. Левкийският епископ Иларион, който служи при митрополитите Никифор, Хрисант и Паисий, е българин гъркоманин. Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древният Левки е бил при асеновградското село Тополово.[3] Възрожденският просветител Стефан Захариев от Пазарджик е първият, който в по-ново време свръзва викарната епископия на Пловдивската митрополия с руините при Голямо Белово.[7]

Левкийски е титулярна епископия на Българската екзархия от 1873 година.

Епископи на Вселенската патриаршия
Име Име Управление Забележка
Симеон Συμεών в 879 г. участник на Константинополския събор
Титулярни епископи на Вселенската патриаршия
Име Име Управление Забележка
Акакий Ακάκιος 1840[8]
Иларион Ιλαρίων декември 1851 – март 1867[8] викарий на Пловдивската митрополия, в ксантийски м.
Аверкий Αβέρκιος 26 октомври 1874 – януари 1881 в галиполски и мадитоски е.
Леонтий Λεόντιος 16 март 1886 – 15 фавруари 1894 в колонийски м.
Поликарп Πολύκαρπος 6 юни 1894 – 22 октомври 1900 в еласонски м.
Герман Γερμανός 2 март 1903 – 31 юли 1908 викарий на Халкидонската митрополия, в струмишки м.
Константин Κωνσταντίνος 4 март 1914 – 13 октомври 1922 викарий на Халкидонската митрополия, в елевтеруполски м.
Панкратий Παγκράτιος 6 ноември 1926 – 5 октомври 1943 в ганоски и хорски м.
Марк Μάρκος 10 септември 1950 – 11 март 1982 епископ на албанците в САЩ[9]
Евмений Ευμένιος 15 януари 1994 – викарий на Германската епархия.[10]
Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
Име Управление Забележка
Гервасий 1873 – 1897 викарий на Пловдивската митрополия, в сливенски м.
Варлаам 5 юли 1909 – 30 май 1937 † викарий на Софийската митрополия, игумен на Рилския манастир
Климент 30 януари 1939 – 8 декември 1940 ректор на Черепишката семинария, в старозагорски м.
Партений 8 април 1945 г. – 2 март 1982 викарий на Софийската митрополия, викарий на Американската и австралийска митрополия
Неофит 8 декември 1985 – 3 април 1994 викарий на Софийската митрополия, ректор на Духовната академия, главен секретар на Светия синод, в доростолски и червенски м.
Павел 1 октомври 1998 – епископ на разположение на Светия синод

БележкиРедактиране

  1. Епархия. // Пловдивска митрополия. Посетен на 11 февруари 2018.
  2. Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
  3. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
  4. Parthey, Gustav. Notitia 3, Notitia 10. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
  5. Parthey, Gustav. Notitiae 2, 10, 11, Nil.. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 99, 201, 234, 304. (на латински)
  6. Шкорпил, Херман и Карел. „Тракия. Сакар планина и околността ѝ“ – из: „Паметници из Българско“, т. I, ч. 1, София, 1888, с. 59.
  7. Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
  8. а б Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Δ´. // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος – Μάρτιος 1961. σ. 86. (на гръцки)
  9. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Μάρκος. (1919 – 1982). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)
  10. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κύριος Ευμένιος. 15-01-1994. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)