Бебреш
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бебреш.
Бебреш е река в Северна България, Софийска област, общини Ботевград и Правец, ляв приток на Малки Искър. Дължината ѝ е 46 km.
| Бебреш | |
 Старинен мост над р. Бебреш при с. Боженица | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Община Ботевград Община Правец |
| Дължина | 85,5 km |
| Водосб. басейн | 492 km² |
| Отток | 4,2 m³/s |
| Начало | |
| Място | СЗ от връх Звездец, Етрополска планина, Стара планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1430 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Малки Искър → Искър → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 215 m |
| Бебреш в Общомедия | |
Географска характеристика
редактиранеИзвор, течение, устие
редактиранеРека Бебреш извира на 1 km северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина[1], на 1430 m н.в. под името Клисура. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на североизток и Мургаш на югозапад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, пресича рида Гола глава на Предбалкана през Новаченския пролом и при село Своде се влива отляво в река Малки Искър на 215 m н.в.
Водосборен басейн, притоци, хидрографски показатели
редактиранеПлощта на водосборния басейн на реката е 492 km2, което представлява 38,3% от водосборния басейн на река Малки Искър.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Тиовска река
- → Водиовска река
- ← Твърдомещница
- → Бела река
- → Косачица
- → Чешковица (влива се при село Врачеш)
- → Конаревец (влива се при село Скравена)
- ← Калница
- → Боговина
- → Рударка
- → Пелинишки дол
Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 4,2 m3/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.
Селища, стопанско значение
редактиранеПо долината на реката са разположени 3 села и няколко махали и местности в община Ботевград: Врачеш, Скравена, Боженица, Новачене – махала Селището и местност Еловец, Липница – махала Ръждавец и махала Тотовци, Своде – махала Своденски Корман и махала Чуката, и Ботевград – в.з. Чеканица и местност Зелин.
Реката и разположеният на нея над село Врачеш едноименен язовир осигуряват вода за напояване и за питейни нужди на Ботевградската котловина[2]. Общият ѝ годишен отток, измерен под язовира, е 14,175 млн. m³[3]. В язовир „Бебреш" има предимно мряна (черна и бяла) и клен. Срещат се също уклей и кротушки. В язовира се е развъдил и костур. Често посещавано място за риболов е вливането на реката в язовира.
В долината на реката, на протежение от 21,7 km минава Републикански път I-1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – Кулата през прохода Витиня („старият“ път). При построяване на автомагистралата „Хемус", пресичащият я виадукт също е наречен на реката. На първокласния път край реката през 1971 г. загиват при катастрофа Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков. Мястото на катастрофата, сега под виадукта, е известно като Гунди и Котков.
Забележителности, Туризъм
редактиранеБлизо до реката, в местността Баткун на Лакавишкия рид, е разположен Скравенският (Новаченски) манастир „Преображение Господне“, основан по време на Втората българска държава.
Каньонът след село Боженица е интересен обект за катерене[4].
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
- ↑ Информационна мрежа БлуЛинк – Напояване Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Информационна мрежа БлуЛинк – Ведомствена хидрометрична мрежа. Състояние Архив на оригинала от 2007-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ в-к Стандарт, 12 декември 2005 – Ботевград омайвал султани и рицари Архив на оригинала от 2006-02-15 в Wayback Machine.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 34.
- Реки в България