Отваря главното меню
Овчи кладенец
Общи данни
Население 386 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 46,434 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 8660
Тел. код 04794
МПС код У
ЕКАТТЕ 53299
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Овчи кладенец
Динко Динев
(независим)
Овчи кладенец в Общомедия

ГеографияРедактиране

Овчи Кладенец (Village Ovchi kladenets) е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол ,в непосредствена близост до Овчи Кладенец се намира язовир Овчарица .На Запад от язовир Овчарица се намира ТЕЦ Марица Изток 2. А самото село е между селата Скалица и Маца (село).

За селотоРедактиране

Овчи кладенец е селото на Мачетата и Ваковците (бел.ред.Маче -народна форма на името Марко,Вако-народна форма на името Васил).Хора носещи името Вако можете да срещнете още в село Генерал Инзово и в Северна България в град Белене.

История на село Овчи кладенецРедактиране

Овчи кладенец е основано на днешното си място около средата на XVII век. Първият летописец на селото, старият учител Господин Марков Гончев, роден през 1863 г. е записал в летописната книга на училището: „Имало някогаш един кладенец, който служел за поене на овцете. На север от кладенеца било бозалъци (пасбища), а на юг — буйна гора. Живели тук някои си копривщенци, които купували и развъждали овце. Къшлата (кошарата) им била на това място, дето е бил кладенецът. От този кладенец са поили овцете си и турците от Хаскьой. Те са нарекли този кладенец Коюн бунар (Овчи кладенец).“ Има местни предания ,че именно по-местността ,,Кара Кая"' по-устието на реката са били първите български поселения а преки потомци от първите заселници по-тези земи са семействата на Йордан Иванов Ваков и Вако Йорданов Ваков (загинал в Балканска война на 13.03.1913 г при с. Оглупата, Одринско-32 пех.п 12 р.).

От името на този кладенец е произлязло името на новото селище, което първоначално до около 1700 г. е било турско. След второто Търновско въстание дошли българи от търновските села, а по-късно започнали да се заселват българи от близкото, днес изчезнало село Карасинекли. По този начин при възникването на Коюн бунар изчезнали две околни селища -Хаскьой и Карасинекли. Предполага се, че селото се е образувало около 1730 г.

По време на турското владичество в района се подвизавали четите на Кара Кольо и Индже войвода. Сред хайдутите има и хора от селото. Предание разказва, че тук се сформира чета с Доню войвода, която се присъединява към останалите.

Жестоките събития през този период е прокудило българите да напуснат родния край и да се заселят на територията на днешни Украйна и Молдова.

Край селото се намира най-голямото защитно укрепление „Еркесия”. В землището се намират 17 могили, които не са проучени. При разкопки са открити останки от стари зидове, части от делви, около 100 бронзови монети от времето на Филип и Александър I-ви. Тук е открит мраморен релеф на „Трите нимфи”, който се съхранява в Националния исторически музей с инвентарен номер 5619.

Обществени институцииРедактиране

През 1858 година в с. Овчи кладенец е основано българско училище.

През 1880 година е построена църквата „Свети Йоан Богослов“ в селото.

През 1909 година са построени мелница и маслобойна, дараци за памук и вълна.

През 1928 година са закупени вършачка и първия трактор.

През 1930 година е изградено ново училище, което през 1966 година е разширено.

На 11 януари 1931 година е основано читалище „Мисъл”, превърнало се в център на културата на народната самобитност.

На 12.04.1945 година е основано ТКЗС.

През 1954 до 1957 година селото е електрифицирано.

През периода 1960-62 година се извършва водоснабдяване на селото е асфалтиране на улиците.

До 1972 година са построени обществени сгради – здравна служба, дом за деца и юноши, целодневна детска градина, стадион и др.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Войнишкият паметник на площада е една от забележителностите в селото. Овчи кладенец е едно от малкото села, в които всички улици си имат имена и са асфалтирани. В миналото, голяма забележителност е представлявал стогодишният бряст. В близост до селото се намират много чешми (наричани от тамошните хора кладенци). Тези чешми принадлежат на селото, някои са строени от стари герои и сега са подновявани от селяните, а някои са строени от селото. На едната чешма те казват "Дядовото Гончево кладенче", а на една от другите казват "дядовата радичкова чешма", на повечето чешми казват "дядовото" сигурно защото са стари. Точно до тази Радичковата чешма селяните вярват, че едно време е имало село и тази чешма е била на края на селото, но когато са ги нападнали турците те са избягали и всичко е изгорено и разрушено.

ЛичностиРедактиране

В Овчи кладенец са родени:

Фолклор, Обредност и ТрадицииРедактиране

От няколко години в селото функционира фолклорна група „Овчарица“ с художествен ръководител Георги Димчев към пенсионерския клуб в селото. Групата участва в много фолклорни конкурси и празници не само в района, но и из страната, например на събора на Петрова нива, Копривщица и има посещения в град Комло -Унгария, Гьрция, Украйна. Групата е носител на много награди като II място на общобългарския събор „Мадарски конник“ в град Шумен. Гълъбово, Варна. Над 40 първи награди в участие на фолклорни фестивали.

Малко известен факт е,че песента „Даньова мама“ и не само тя има своите корени именно от село Овчи Кладенец в края на 80те години на миналият век Енчо Колева Яна (Яна Колева Иванова),като родолюбка и горда българка, пазителка на българските традиции и обичаи в тракийската етнографска област ,помага на начинаеща тогава ,народна певица от съседно село като и предава наследство от своята баба множество песни от тракийската фолклорна група ,които плюс таланта който младата певица притежава я правят любимка на цяла България !

В Овчи Кладенец по-традиция много тачен и чакан от всички празник е Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) той е зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя)Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят На Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове!В село Овчи Кладенец характерен обичай от миналото за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, шиш запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.След хвърлянето на стрелите хората се прибират по-домовете си и е прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

КухняРедактиране

В селото приготвят типично български ястия като всеизвестните,, Карталаци'' или Дебел карталак (бел.ред.два пъти токано ,или гюзлеми),вита баница ,баница с праз(празник),тиквеник(баница с тиква ) и всеизвестната баница слънце на Енчо Колева Яна и катмите на Кера Желева както и яхнии с богат набор зеленчуци, мусака и други стари и традиционни ястия.