Тунджа (община)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тунджа.
Община Тунджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.
Тунджа (община) |
|
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Област | Област Ямбол |
Площ | 1179.88 km² |
Население | 23 937 души |
Адм. център | Ямбол |
Брой селища | 44 |
Управление | |
Кмет |
Георги Георгиев (БСП) |
Общ. съвет |
21 съветници БСП-ЗС „АЛ.СТАМБОЛИЙСКИ“ (9) ГЕРБ (8) НАРОДЕН СЪЮЗ ЗА ТУНДЖА (3) АБВ (1) |
![]() |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в северозападната част на област Ямбол. С площта си от 1179,882 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 35,58% от територията на областта. Община е петата след Община Сливен, Столична община, община Средец и община Самоков по големина община в България. освен това тя е една от четирите общини в България (Община Родопи, община Марица и Община Добрич – селска), административните центрове на които се намират извън територията им.
Границите ѝ са следните:
- на изток – община Стралджа;
- на юг – община Елхово;
- на югозапад – община Тополовград, област Хасково;
- на запад – община Раднево, област Стара Загора и община Нова Загора, област Сливен;
- на северозапад и север – община Сливен, област Сливен.
В северната част на община Тунджа като анклав се намира Община Ямбол с общинския център град Ямбол.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Северната, северозападната и централната част на общината е заета от обширното Ямболско поле със средна надморска височина между 110 и 150 m. От запад на изток то се простира на 30 – 35 km, а от север на юг – 22 – 25 km.
Около него са разположени три ниски възвишения. На изток от полето, в пределите на общината попадат западните, най-високи части на Бакаджиците с връх Свети Сава (Асанбаир, 514,6 m), разположен на 2 km южно от село Търнава, а на запад от полето – източните, ниски части на Светиилийските възвишения. Връх Хисарлъка (345 m), намиращ се на 1,5 km северно от село Савино. Югозападно от Ямболското поле се простират западните, високи части на Манастирските възвишения. В тях, на 1,2 km северозападно от село Голям манастир се издига най-високата им точка – връх Градище 600 m, явяващ се и най-висока точка на цялата община Тунджа.
Югозападно от Светиилийските възвишения и западно от Манастирските възвишения в пределите на община Тунджа попадат крайните източни, хълмисти части на Горнотракийската низина.
Най-ниската точка на общината се намира в южната ѝ част, на границата с община Елхово, в коритото на река Тунджа – 106 m н.в.
ВодиРедактиране
Основна водна артерия на община Тунджа е река Тунджа, която протича през нея от север на юг с част от долното си течение. На територията на общината река Тунджа получава отляво четири по-големи притока – реките:
- Мочурица – протича през общината с най-долното си течение и се влива в нея югозападно от село Веселиново;
- Ада (19 km). Тя извира на 370 m н.в. южно от връх Калето (488 m) във възвишението Бакаджиците. До село Челник тече на юг, а след това на югозапад в плитка долина през Ямболското поле. Влива се отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Коневец. В миналото реката се е вливала директно в Тунджа, но сега на 1,2 km преди устието си коритото ѝ е преградено и е коригирано в югоизточна посока на протежение 3,7 km успоредно на Тунджа преди да се влее в нея. Площта на водосборният ѝ басейн е малка – 54 km2, което представлява едва 0,64% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, североизточно от село Асеново е изграден язовир Асеново.
- Боадере (Геренска река, 27 km) – протича през общината с част от средното и цялото си долно течение. Река Боадере извира на 340 m н.в. от местността Кайкаджа във възвишението Бакаджиците на територията на община Стралджа. Тече на юг, като постепенно завива на югозапад в плитка долина през югоизточната част на Ямболското поле и източно от село Робово навлиза в пределите на община Тунджа. Влива отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 3,2 km югозападно от село Каравелово. Площта на водосборният ѝ басейн е 107 km2, което представлява 1,27% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, източно от село Робово е изграден язовир Робово.
- Калница (72 km). Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Светиилийските възвишения и след село Драма навлиза в община Елхово, а след това и в община Тополовград, където се влива отляво в Синаповска река (десен приток на Тунджа). Площта на водосборният ѝ басейн е 577 km2, което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток. По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“ и др.
В най-западната част на общината протича горното течение на река Овчарица, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Тя извира на 310 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1 km източно от връх Острата вила (Острия чатал) (416 m, най-високата точка на възвишенията). До село Златари тече в дълбока долина, след което навлиза в Горнотракийската низина. До вливането си в язовир „Овчарица“ тече на юг, а след това на югозапад, като напуска пределите на община Тунджа и навлиза в община Раднево.
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 24 155 | 100,00 |
Българи | 20 374 | 84,35 |
Турци | 106 | 0,44 |
Цигани | 1990 | 8,24 |
Други | 157 | 0,65 |
Не се самоопределят | 173 | 0,72 |
Не отговорили | 1355 | 5,61 |
Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране
Община Елхово | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
Население | 52889 | 59006 | 58827 | 54072 | 46125 | 39145 | 34819 | 31403 | 24155 | ||
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени местаРедактиране
Общината има 44 населени места с общо население от 24 155 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Асеново | 95 | 12,790 | Упчелии, Асеньово | Кукорево | 1550 | 18,387 | |
Безмер | 1143 | 32,582 | Хамзорен | Маломир | 820 | 56,409 | Карапча |
Болярско | 317 | 30,242 | Емирлии | Меден кладенец | 248 | 22,322 | Баллъ бунар |
Ботево | 915 | 43,041 | Чомлек кьой, Ботьово | Межда | 179 | 16,254 | Гюбел |
Бояджик | 1375 | 48,470 | Миладиновци | 281 | 37,731 | Калфа кьой | |
Веселиново | 1174 | 16,103 | Азап кьой | Могила | 457 | 18,762 | |
Видинци | 27 | 9,686 | Арабходжа, Видин | Овчи кладенец | 520 | 46,434 | Коюн бунар |
Генерал Инзово | 870 | 43,596 | Ак бунар, Инзово | Окоп | 679 | 118,783 | Инджек сарлии |
Генерал Тошево | 355 | 41,235 | Талашманлии | Победа | 557 | 33,598 | Мансарлии |
Голям манастир | 373 | 43,233 | Голям мънастир | Робово | 134 | 14,238 | Кул кьой |
Гълъбинци | 364 | 38,792 | Мусукоджалии, Гълъбици | Роза | 1226 | 48,570 | Гюлюмяново, Гюлово |
Дражево | 690 | 15,405 | Атлии, Борисово | Савино | 174 | 20,880 | Гюбел Курфалии |
Драма | 78 | 19,232 | Драмска | Симеоново | 285 | 28,583 | Отманлии |
Дряново | 110 | 15,368 | Казълджиклии | Скалица | 596 | 49,326 | Каяджик |
Завой | 1028 | 11,590 | Кулаклии | Сламино | 186 | 20253 | Салманлари |
Златари | 176 | 23,467 | Коемджи гидик, Полковник Златарево | Стара река | 292 | 6,938 | Урум чифлик |
Кабиле | 984 | 14,618 | Тавшан тепе, Извор | Тенево | 1509 | 61,419 | Фъндъклии, Тервел |
Калчево | 514 | 22,046 | Митирис | Търнава | 196 | 15,794 | |
Каравелово | 339 | 29,830 | Бей кьой | Хаджидимитрово | 635 | 17,661 | Нова махла |
Козарево | 391 | 11,010 | Кадъ кьой | Ханово | 647 | 39,336 | |
Коневец | 204 | 20,993 | Кая бурун | Чарган | 574 | 25,013 | |
Крумово | 577 | 31,276 | Гююмлии | Челник | 311 | 27,586 | Гидиклии |
ОБЩО | 24155 | 1179,882 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- през 1879 г. – преименувано е с. Араб ходжа на с. Видин без административен акт;
- Указ № 87/обн. 20.02.1890 г. – преименува с. Ибрахимлии на с. Свобода;
- Указ № 400/обн. 17.07.1890 г. – преименува с. Упчелии на с. Асеньово;
- – преименува с. Кадъ кьой на с. Козарево;
- – преименува с. Отманлии на с. Симеоново;
- – преименува с. Урум чифлик на с. Стара река;
- Указ № 435/обн. 14.09.1890 г. – преименува с. Гююмлии на с. Крумово;
- Указ № 582 /обн.12.11.1890 г. – преименува с. Атлии на с. Борисово;
- – преименува с. Тавшан тепе (Тафтан) на с. Извор;
- Указ № 267/обн. 07.06.1891 г. – преименува с. Нова махла на с. Хаджидимитрово;
- Указ № 435/обн. 24.08.1892 г. – преименува с. Чомлек кьой на с. Ботьово;
- Указ № 178/обн. 09.04.1893 г. – преименува с. Казълджиклии на с. Дряново;
- през 1921 г. – осъвременено е името на с. Голям мънастир на с. Голям манастир без административен акт;
- Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава м. Драмска за село и го преименува на с. Драма;
- МЗ № 820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хамзорен на с. Безмер;
- – преименува с. Емирлии на с. Болярско;
- – преименува с. Азап кьой на с. Веселиново;
- – преименува с. Ак бунар на с. Генерал Инзово;
- – преименува с. Талашманлии на с. Генерал Тошево;
- – преименува с. Мусукоджалии на с. Гълъбици;
- – преименува с. Гюлюмяново на с. Гюлово;
- – преименува с. Кулаклии на с. Завой;
- – преименува с. Бей кьой на с. Каравелово;
- – преименува с. Кая бурун на с. Коневец;
- – преименува с. Карапча на с. Маломир;
- – преименува с. Баллъ бунар на с. Меден кладенец;
- – преименува с. Гюбел на с. Меден кладенец;
- – преименува с. Калфа кьой на с. Миладиновци;
- – преименува с. Мидирис на с. Митирис;
- – преименува с. Коюн бунар на с. Овчи кладенец;
- – преименува с. Инджек сарлии на с. Окоп;
- – преименува с. Мансарлии на с. Победа;
- – преименува с. Коемджи гидик на с. Полковник Златарево;
- – преименува с. Кул кьой на с. Робово;
- – преименува с. Гюбел Курфалии на с. Савино;
- – преименува с. Каяджик на с. Скалица;
- – преименува с. Салманлари (Саманларе) на с. Сламино;
- – преименува с. Фъндъклии (Пъндъклии) на с. Тервел;
- – преименува с. Гидиклии на с. Челник;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Свобода на с. Кунево;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Дражево;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Видин на с. Видинци;
- Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Извор на с. Кабиле;
- – преименува с. Тервел на с. Тенево;
- Указ № 47/обн.09.02.1951 г. – преименува с. Генерал Инзово на с. Инзово;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
- през 1965 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Гълъбици на с. Гълъбинци;
- Указ № 889/обн. 20.05.1975 г. – възстановява старото име на с. Инзово на с. Генерал Инзово;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кунево поради изселване;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава община Тунджа с административен център гр. Ямбол, която включва с. Търнава от община Стралджа и всичките населени места от бившите общини Скалица и Тенево;
- – закрива община Скалица и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;
- – закрива община Тенево и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;
- – отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа.
ТранспортРедактиране
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 32,6 km.
- В северната част на общината, от запад на североизток, на протежение от 12,5 km – 2 участъка (6,2 km преди община Ямбол и 6,3 km след община Ямбол) от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница;
- В централната част, от север на юг, на протежение от 20,1 km – участък от трасето на жп линията Ямбол – Елхово.
През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 260,6 km:
- участък от 16 km от автомагистрала Тракия (от km 273,4 до km 289,4);
- участък от 36,9 km от Републикански път I-7 (от km 249,9 до km 286,8);
- 2 участъка с обща дължина от 22 km от Републикански път II-53 (от km 134,1 до km 138,9 и от km 152,4 до km 169,6);
- участък от 36,8 km от Републикански път III-536 (от km 5,6 до km 42,4);
- участък от 6,4 km от Републикански път III-555 (от km 30,9 до km 37,3);
- последният участък от 19,2 km от Републикански път III-5304 (от km 1,4 до km 20,6);
- участък от 7,3 km от Републикански път III-5305 (от km 5,8 до km 13,1);
- началният участък от 9 km от Републикански път III-5308 (от km 0 до km 9,0);
- участък от 23,9 km от Републикански път III-5503 (от km 11,5 до km 35,4);
- последният участък от 22,2 km от Републикански път III-6601 (от km 17,2 до km 39,4);
- последният участък от 12,7 km от Републикански път III-7008 (от km 20 до km 32,7);
- участък от 11,1 km от Републикански път III-7072 (от km 12,8 до km 23,9);
- последният участък от 37,1 km от Републикански път III-7602 (от km 9,3 до km 46,4).
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.