Тунджа (община)
(пренасочване от Община Тунджа)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тунджа.
Община Тунджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.
|
Община Тунджа |
|
|---|---|
 |
|
| Общи данни | |
| Област | Ямбол |
| Площ | 1179.88 km² |
| Население | 23 937 души |
| Адм. център | Ямбол |
| Брой селища | 44 |
| Сайт | tundzha.bg |
| Управление | |
| Кмет |
Георги Георгиев (БСП) |
| Общ. съвет |
21 съветници • БСП за България (11) • МК „ГЕРБ, Атака, ЗС „Ал. Стамболийски“, СДС“ (7) • ВМРО – БНД (2) • АБВ (1) |
.png) |
|
| Община Тунджа в Общомедия | |
Топографска карта на община Тунджа.
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в северозападната част на област Ямбол. С площта си от 1179,882 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 35,58% от територията на областта. Община е петата след община Сливен, Столична община, община Средец и община Самоков по големина община в България. освен това тя е една от четирите общини в България (община Родопи, община Марица и община Добрич – селска), административните центрове на които се намират извън територията им.
Границите ѝ са следните:
- на изток – община Стралджа;
- на юг – община Елхово;
- на югозапад – община Тополовград, област Хасково;
- на запад – община Раднево, област Стара Загора и община Нова Загора, област Сливен;
- на северозапад и север – община Сливен, област Сливен.
В северната част на община Тунджа като анклав се намира община Ямбол с общинския център град Ямбол.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Северната, северозападната и централната част на общината е заета от обширното Ямболско поле със средна надморска височина между 110 и 150 m. От запад на изток то се простира на 30 – 35 km, а от север на юг – 22 – 25 km.
Около него са разположени три ниски възвишения. На изток от полето, в пределите на общината попадат западните, най-високи части на Бакаджиците с връх Свети Сава (Асанбаир, 514,6 m), разположен на 2 km южно от село Търнава, а на запад от полето – източните, ниски части на Светиилийските възвишения. Връх Хисарлъка (345 m), намиращ се на 1,5 km северно от село Савино. Югозападно от Ямболското поле се простират западните, високи части на Манастирските възвишения. В тях, на 1,2 km северозападно от село Голям манастир се издига най-високата им точка – връх Градище 600 m, явяващ се и най-висока точка на цялата община Тунджа.
Югозападно от Светиилийските възвишения и западно от Манастирските възвишения в пределите на община Тунджа попадат крайните източни, хълмисти части на Горнотракийската низина.
Най-ниската точка на общината се намира в южната ѝ част, на границата с община Елхово, в коритото на река Тунджа – 106 m н.в.
ВодиРедактиране
Основна водна артерия на община Тунджа е река Тунджа, която протича през нея от север на юг с част от долното си течение. На територията на общината река Тунджа получава отляво четири по-големи притока – реките:
- Мочурица – протича през общината с най-долното си течение и се влива в нея югозападно от село Веселиново;
- Ада (19 km). Тя извира на 370 m н.в. южно от връх Калето (488 m) във възвишението Бакаджиците. До село Челник тече на юг, а след това на югозапад в плитка долина през Ямболското поле. Влива се отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Коневец. В миналото реката се е вливала директно в Тунджа, но сега на 1,2 km преди устието си коритото ѝ е преградено и е коригирано в югоизточна посока на протежение 3,7 km успоредно на Тунджа преди да се влее в нея. Площта на водосборния ѝ басейн е малка – 54 km2, което представлява едва 0,64% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, североизточно от село Асеново е изграден язовир Асеново.
- Боадере (Геренска река, 27 km) – протича през общината с част от средното и цялото си долно течение. Река Боадере извира на 340 m н.в. от местността Кайкаджа във възвишението Бакаджиците на територията на община Стралджа. Тече на юг, като постепенно завива на югозапад в плитка долина през югоизточната част на Ямболското поле и източно от село Робово навлиза в пределите на община Тунджа. Влива отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 3,2 km югозападно от село Каравелово. Площта на водосборния ѝ басейн е 107 km2, което представлява 1,27% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, източно от село Робово е изграден язовир Робово.
- Калница (72 km). Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Светиилийските възвишения и след село Драма навлиза в община Елхово, а след това и в община Тополовград, където се влива отляво в Синаповска река (десен приток на Тунджа). Площта на водосборния ѝ басейн е 577 km2, което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток. По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“ и др.
В най-западната част на общината протича горното течение на река Овчарица, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Тя извира на 310 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1 km източно от връх Острата вила (Острия чатал) (416 m, най-високата точка на възвишенията). До село Златари тече в дълбока долина, след което навлиза в Горнотракийската низина. До вливането си в язовир „Овчарица“ тече на юг, а след това на югозапад, като напуска пределите на община Тунджа и навлиза в община Раднево.
Населени местаРедактиране
Изглед към село Дражево през 2009 г.
Изглед към село Драма през 2007 г.
Общината се състои от 44 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Асеново | 95 | 12,790 | Упчелии, Асеньово | Кукорево | 1550 | 18,387 | |
| Безмер | 1143 | 32,582 | Хамзорен | Маломир | 820 | 56,409 | Карапча |
| Болярско | 317 | 30,242 | Емирлии | Меден кладенец | 248 | 22,322 | Баллъ бунар |
| Ботево | 915 | 43,041 | Чомлек кьой, Ботьово | Межда | 179 | 16,254 | Гюбел |
| Бояджик | 1375 | 48,470 | Миладиновци | 281 | 37,731 | Калфа кьой | |
| Веселиново | 1174 | 16,103 | Азап кьой | Могила | 457 | 18,762 | |
| Видинци | 27 | 9,686 | Арабходжа, Видин | Овчи кладенец | 520 | 46,434 | Коюн бунар |
| Генерал Инзово | 870 | 43,596 | Ак бунар, Инзово | Окоп | 679 | 118,783 | Инджек сарлии |
| Генерал Тошево | 355 | 41,235 | Талашманлии | Победа | 557 | 33,598 | Мансарлии |
| Голям манастир | 373 | 43,233 | Голям мънастир | Робово | 134 | 14,238 | Кул кьой |
| Гълъбинци | 364 | 38,792 | Мусукоджалии, Гълъбици | Роза | 1226 | 48,570 | Гюлюмяново, Гюлово |
| Дражево | 690 | 15,405 | Атлии, Борисово | Савино | 174 | 20,880 | Гюбел Курфалии |
| Драма | 78 | 19,232 | Драмска | Симеоново | 285 | 28,583 | Отманлии |
| Дряново | 110 | 15,368 | Казълджиклии | Скалица | 596 | 49,326 | Каяджик |
| Завой | 1028 | 11,590 | Кулаклии | Сламино | 186 | 20253 | Салманлари |
| Златари | 176 | 23,467 | Коемджи гидик, Полковник Златарево | Стара река | 292 | 6,938 | Урум чифлик |
| Кабиле | 984 | 14,618 | Тавшан тепе, Извор | Тенево | 1509 | 61,419 | Фъндъклии, Тервел |
| Калчево | 514 | 22,046 | Митирис | Търнава | 196 | 15,794 | |
| Каравелово | 339 | 29,830 | Бей кьой | Хаджидимитрово | 635 | 17,661 | Нова махла |
| Козарево | 391 | 11,010 | Кадъ кьой | Ханово | 647 | 39,336 | |
| Коневец | 204 | 20,993 | Кая бурун | Чарган | 574 | 25,013 | |
| Крумово | 577 | 31,276 | Гююмлии | Челник | 311 | 27,586 | Гидиклии |
| ОБЩО | 24155 | 1179,882 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- през 1879 г. – преименувано е с. Араб ходжа на с. Видин без административен акт;
- Указ № 87/обн. 20.02.1890 г. – преименува с. Ибрахимлии на с. Свобода;
- Указ № 400/обн. 17.07.1890 г. – преименува с. Упчелии на с. Асеньово;
- – преименува с. Кадъ кьой на с. Козарево;
- – преименува с. Отманлии на с. Симеоново;
- – преименува с. Урум чифлик на с. Стара река;
- Указ № 435/обн. 14.09.1890 г. – преименува с. Гююмлии на с. Крумово;
- Указ № 582 /обн.12.11.1890 г. – преименува с. Атлии на с. Борисово;
- – преименува с. Тавшан тепе (Тафтан) на с. Извор;
- Указ № 267/обн. 07.06.1891 г. – преименува с. Нова махла на с. Хаджидимитрово;
- Указ № 435/обн. 24.08.1892 г. – преименува с. Чомлек кьой на с. Ботьово;
- Указ № 178/обн. 09.04.1893 г. – преименува с. Казълджиклии на с. Дряново;
- през 1921 г. – осъвременено е името на с. Голям мънастир на с. Голям манастир без административен акт;
- Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава м. Драмска за село и го преименува на с. Драма;
- МЗ № 820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хамзорен на с. Безмер;
- – преименува с. Емирлии на с. Болярско;
- – преименува с. Азап кьой на с. Веселиново;
- – преименува с. Ак бунар на с. Генерал Инзово;
- – преименува с. Талашманлии на с. Генерал Тошево;
- – преименува с. Мусукоджалии на с. Гълъбици;
- – преименува с. Гюлюмяново на с. Гюлово;
- – преименува с. Кулаклии на с. Завой;
- – преименува с. Бей кьой на с. Каравелово;
- – преименува с. Кая бурун на с. Коневец;
- – преименува с. Карапча на с. Маломир;
- – преименува с. Баллъ бунар на с. Меден кладенец;
- – преименува с. Гюбел на с. Меден кладенец;
- – преименува с. Калфа кьой на с. Миладиновци;
- – преименува с. Мидирис на с. Митирис;
- – преименува с. Коюн бунар на с. Овчи кладенец;
- – преименува с. Инджек сарлии на с. Окоп;
- – преименува с. Мансарлии на с. Победа;
- – преименува с. Коемджи гидик на с. Полковник Златарево;
- – преименува с. Кул кьой на с. Робово;
- – преименува с. Гюбел Курфалии на с. Савино;
- – преименува с. Каяджик на с. Скалица;
- – преименува с. Салманлари (Саманларе) на с. Сламино;
- – преименува с. Фъндъклии (Пъндъклии) на с. Тервел;
- – преименува с. Гидиклии на с. Челник;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Свобода на с. Кунево;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Дражево;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Видин на с. Видинци;
- Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Извор на с. Кабиле;
- – преименува с. Тервел на с. Тенево;
- Указ № 47/обн.09.02.1951 г. – преименува с. Генерал Инзово на с. Инзово;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
- през 1965 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Гълъбици на с. Гълъбинци;
- Указ № 889/обн. 20.05.1975 г. – възстановява старото име на с. Инзово на с. Генерал Инзово;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кунево поради изселване;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава община Тунджа с административен център гр. Ямбол, която включва с. Търнава от община Стралджа и всичките населени места от бившите общини Скалица и Тенево;
- – закрива община Скалица и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Тунджа;
- – закрива община Тенево и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Тунджа;
- – отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 52 889 |
| 1946 | 59 006 |
| 1956 | 58 827 |
| 1965 | 54 072 |
| 1975 | 46 125 |
| 1985 | 39 145 |
| 1992 | 34 819 |
| 2001 | 31 403 |
| 2011 | 24 155 |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 24155 | 20374 | 106 | 1990 | 157 | 173 | 1355 | 100,00 | 84,34 | 0,43 | 8,23 | 0,64 | 0,71 | 5,60 |
| Асеново | 95 | 92 | 0 | 0 | 1 | Асеново | 96,84 | 0,00 | 0,00 | 1,05 | ||||
| Безмер | 1143 | 931 | 18 | 186 | Безмер | 81,45 | 1,57 | 16,27 | ||||||
| Болярско | 317 | 307 | 0 | 0 | 7 | Болярско | 96,84 | 0,00 | 0,00 | 2,20 | ||||
| Ботево | 915 | 640 | 183 | 10 | 81 | Ботево | 69,94 | 20,00 | 3,15 | 8,85 | ||||
| Бояджик | 1375 | 1138 | 3 | 144 | 85 | Бояджик | 82,76 | 0,21 | 10,47 | 6,18 | ||||
| Веселиново | 1174 | 723 | 3 | 221 | 225 | Веселиново | 61,58 | 0,25 | 18,82 | 19,16 | ||||
| Видинци | 27 | 27 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Видинци | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Генерал Инзово | 870 | 835 | 0 | 3 | 10 | 5 | 17 | Генерал Инзово | 95,97 | 0,00 | 0,34 | 1,14 | 0,97 | 1,95 |
| Генерал Тошево | 355 | 350 | 0 | 3 | Генерал Тошево | 98,59 | 0,00 | 0,84 | ||||||
| Голям манастир | 373 | 321 | 0 | 5 | 44 | Голям манастир | 86,05 | 0,00 | 1,34 | 11,79 | ||||
| Гълъбинци | 364 | 352 | 0 | 4 | 2 | 0 | 6 | Гълъбинци | 96,70 | 0,00 | 1,09 | 0,54 | 0,00 | 1,64 |
| Дражево | 690 | 488 | 0 | 84 | 117 | Дражево | 70,72 | 0,00 | 12,17 | 16,95 | ||||
| Драма | 78 | 70 | 0 | 5 | 3 | 0 | 0 | Драма | 89,74 | 0,00 | 6,41 | 3,84 | 0,00 | 0,00 |
| Дряново | 110 | 101 | 0 | 7 | 0 | 0 | 2 | Дряново | 91,81 | 0,00 | 6,36 | 0,00 | 0,00 | 1,81 |
| Завой | 1028 | 630 | 0 | 282 | 0 | 103 | 13 | Завой | 61,28 | 0,00 | 27,43 | 0,00 | 10,01 | 1,26 |
| Златари | 176 | 163 | 0 | 3 | 8 | Златари | 92,61 | 0,00 | 1,70 | 4,54 | ||||
| Кабиле | 984 | 937 | 0 | 8 | 30 | Кабиле | 95,22 | 0,00 | 0,81 | 3,04 | ||||
| Калчево | 514 | 435 | 0 | 12 | 6 | 0 | 61 | Калчево | 84,63 | 0,00 | 2,33 | 1,16 | 0,00 | 11,86 |
| Каравелово | 339 | 287 | 0 | 38 | 9 | 0 | 5 | Каравелово | 84,66 | 0,00 | 11,20 | 2,65 | 0,00 | 1,47 |
| Козарево | 391 | 292 | 0 | 92 | 3 | 0 | 4 | Козарево | 74,68 | 0,00 | 23,52 | 0,76 | 0,00 | 1,02 |
| Коневец | 204 | 189 | 6 | 5 | 1 | Коневец | 92,64 | 2,94 | 2,45 | 0,49 | ||||
| Крумово | 577 | 519 | 49 | 4 | 1 | Крумово | 89,94 | 8,49 | 0,69 | 0,17 | ||||
| Кукорево | 1550 | 1355 | 0 | 129 | 11 | 5 | 50 | Кукорево | 87,41 | 0,00 | 8,32 | 0,70 | 0,32 | 3,22 |
| Маломир | 820 | 751 | 0 | 32 | 10 | 18 | 9 | Маломир | 91,58 | 0,00 | 3,90 | 1,21 | 2,19 | 1,09 |
| Меден кладенец | 248 | 85 | 0 | 0 | 0 | 0 | 163 | Меден кладенец | 34,27 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 65,27 |
| Межда | 179 | 145 | 0 | 7 | 25 | Межда | 81,00 | 0,00 | 3,97 | 13,96 | ||||
| Миладиновци | 281 | 243 | 0 | 29 | 6 | Миладиновци | 86,47 | 0,00 | 10,32 | 2,13 | ||||
| Могила | 457 | 337 | 0 | 85 | 30 | Могила | 73,74 | 0,00 | 18,59 | 6,56 | ||||
| Овчи кладенец | 520 | 496 | 6 | 12 | 3 | Овчи кладенец | 95,38 | 1,15 | 2,30 | 0,57 | ||||
| Окоп | 679 | 595 | 17 | 61 | 4 | Окоп | 87,62 | 2,50 | 8,98 | 0,58 | ||||
| Победа | 557 | 525 | 12 | 0 | 17 | Победа | 94,25 | 2,15 | 0,00 | 3,05 | ||||
| Робово | 134 | 66 | 0 | 68 | 0 | 0 | 0 | Робово | 49,25 | 0,00 | 50,74 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Роза | 1226 | 1204 | 9 | Роза | 98,20 | 0,73 | ||||||||
| Савино | 174 | 149 | 0 | 4 | 0 | 0 | 21 | Савино | 85,63 | 0,00 | 2,29 | 0,00 | 0,00 | 12,06 |
| Симеоново | 285 | 275 | 4 | 4 | 1 | Симеоново | 96,49 | 1,40 | 1,40 | 0,35 | ||||
| Скалица | 596 | 539 | 43 | 8 | 5 | Скалица | 90,43 | 7,21 | 1,34 | 0,83 | ||||
| Сламино | 186 | 179 | 0 | 4 | 1 | Сламино | 96,23 | 0,00 | 2,15 | 0,53 | ||||
| Стара река | 292 | 266 | 0 | 18 | 2 | Стара река | 91,09 | 0,00 | 6,16 | 0,68 | ||||
| Тенево | 1509 | 1403 | 61 | 3 | 11 | 11 | 20 | Тенево | 92,97 | 4,04 | 0,19 | 0,72 | 0,72 | 1,32 |
| Търнава | 196 | 128 | 0 | 0 | 0 | 0 | 68 | Търнава | 65,30 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 34,69 |
| Хаджидимитрово | 635 | 360 | 5 | 261 | 0 | 6 | 3 | Хаджидимитрово | 56,69 | 0,78 | 41,10 | 0,00 | 0,94 | 0,47 |
| Ханово | 647 | 627 | 0 | 14 | 2 | Ханово | 96,90 | 0,00 | 2,16 | 0,30 | ||||
| Чарган | 574 | 539 | 9 | 6 | 19 | Чарган | 93,90 | 1,56 | 1,04 | 3,31 | ||||
| Челник | 311 | 280 | 0 | 27 | 4 | 0 | 0 | Челник | 90,03 | 0,00 | 8,68 | 1,28 | 0,00 | 0,00 |
ВероизповеданияРедактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 24 155 | 100,00 |
| Православие | 16 183 | 66,99 |
| Католицизъм | 113 | 0,46 |
| Протестантство | 522 | 2,16 |
| Ислям | 50 | 0,20 |
| Друго | 11 | 0,04 |
| Нямат | 1 508 | 6,24 |
| Не се самоопределят | 1 392 | 5,76 |
| Непоказано | 4 376 | 18,11 |
ТранспортРедактиране
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 32,6 km.
- В северната част на общината, от запад на североизток, на протежение от 12,5 km – 2 участъка (6,2 km преди община Ямбол и 6,3 km след община Ямбол) от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница;
- В централната част, от север на юг, на протежение от 20,1 km – участък от трасето на жп линията Ямбол – Елхово.
През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 260,6 km:
- участък от 16 km от автомагистрала Тракия (от km 273,4 до km 289,4);
- участък от 36,9 km от Републикански път I-7 (от km 249,9 до km 286,8);
- 2 участъка с обща дължина от 22 km от Републикански път II-53 (от km 134,1 до km 138,9 и от km 152,4 до km 169,6);
- участък от 36,8 km от Републикански път III-536 (от km 5,6 до km 42,4);
- участък от 6,4 km от Републикански път III-555 (от km 30,9 до km 37,3);
- последният участък от 19,2 km от Републикански път III-5304 (от km 1,4 до km 20,6);
- участък от 7,3 km от Републикански път III-5305 (от km 5,8 до km 13,1);
- началният участък от 9 km от Републикански път III-5308 (от km 0 до km 9,0);
- участък от 23,9 km от Републикански път III-5503 (от km 11,5 до km 35,4);
- последният участък от 22,2 km от Републикански път III-6601 (от km 17,2 до km 39,4);
- последният участък от 12,7 km от Републикански път III-7008 (от km 20 до km 32,7);
- участък от 11,1 km от Републикански път III-7072 (от km 12,8 до km 23,9);
- последният участък от 37,1 km от Републикански път III-7602 (от km 9,3 до km 46,4).
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-10
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Тунджа- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
