Тунджа (община)

(пренасочване от Община Тунджа)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тунджа.

Община Тунджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Община Тунджа
Tundzha Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Ямбол
Площ 1179.88 km²
Население 23 937 души
Адм. център Ямбол
Брой селища 44
Сайт tundzha.net
Управление
Кмет Георги Георгиев
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   БСП за България (11)
   МК „ГЕРБ, Атака, ЗС „Ал. Стамболийски“, СДС“ (7)
   ВМРО – БНД (2)
   АБВ (1)
Map of Tundzha municipality (Yambol Province).png
Топографска карта на община Тунджа.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в северозападната част на област Ямбол. С площта си от 1179,882 km2 е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 35,58% от територията на областта. Община е петата след община Сливен, Столична община, община Средец и община Самоков по големина община в България. освен това тя е една от четирите общини в България (община Родопи, община Марица и община Добрич – селска), административните центрове на които се намират извън територията им.

Границите ѝ са следните:

В северната част на община Тунджа като анклав се намира община Ямбол с общинския център град Ямбол.

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Северната, северозападната и централната част на общината е заета от обширното Ямболско поле със средна надморска височина между 110 и 150 m. От запад на изток то се простира на 30 – 35 km, а от север на юг – 22 – 25 km.

Около него са разположени три ниски възвишения. На изток от полето, в пределите на общината попадат западните, най-високи части на Бакаджиците с връх Свети Сава (Асанбаир, 514,6 m), разположен на 2 km южно от село Търнава, а на запад от полето – източните, ниски части на Светиилийските възвишения. Връх Хисарлъка (345 m), намиращ се на 1,5 km северно от село Савино. Югозападно от Ямболското поле се простират западните, високи части на Манастирските възвишения. В тях, на 1,2 km северозападно от село Голям манастир се издига най-високата им точка – връх Градище 600 m, явяващ се и най-висока точка на цялата община Тунджа.

Югозападно от Светиилийските възвишения и западно от Манастирските възвишения в пределите на община Тунджа попадат крайните източни, хълмисти части на Горнотракийската низина.

Най-ниската точка на общината се намира в южната ѝ част, на границата с община Елхово, в коритото на река Тунджа – 106 m н.в.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на община Тунджа е река Тунджа, която протича през нея от север на юг с част от долното си течение. На територията на общината река Тунджа получава отляво четири по-големи притока – реките:

  • Мочурица – протича през общината с най-долното си течение и се влива в нея югозападно от село Веселиново;
  • Ада (19 km). Тя извира на 370 m н.в. южно от връх Калето (488 m) във възвишението Бакаджиците. До село Челник тече на юг, а след това на югозапад в плитка долина през Ямболското поле. Влива се отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Коневец. В миналото реката се е вливала директно в Тунджа, но сега на 1,2 km преди устието си коритото ѝ е преградено и е коригирано в югоизточна посока на протежение 3,7 km успоредно на Тунджа преди да се влее в нея. Площта на водосборния ѝ басейн е малка – 54 km2, което представлява едва 0,64% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, североизточно от село Асеново е изграден язовир Асеново.
  • Боадере (Геренска река, 27 km) – протича през общината с част от средното и цялото си долно течение. Река Боадере извира на 340 m н.в. от местността Кайкаджа във възвишението Бакаджиците на територията на община Стралджа. Тече на юг, като постепенно завива на югозапад в плитка долина през югоизточната част на Ямболското поле и източно от село Робово навлиза в пределите на община Тунджа. Влива отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 3,2 km югозападно от село Каравелово. Площта на водосборния ѝ басейн е 107 km2, което представлява 1,27% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, източно от село Робово е изграден язовир Робово.
  • Калница (72 km). Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Светиилийските възвишения и след село Драма навлиза в община Елхово, а след това и в община Тополовград, където се влива отляво в Синаповска река (десен приток на Тунджа). Площта на водосборния ѝ басейн е 577 km2, което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток. По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“ и др.

В най-западната част на общината протича горното течение на река Овчарица, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Тя извира на 310 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1 km източно от връх Острата вила (Острия чатал) (416 m, най-високата точка на възвишенията). До село Златари тече в дълбока долина, след което навлиза в Горнотракийската низина. До вливането си в язовир „Овчарица“ тече на юг, а след това на югозапад, като напуска пределите на община Тунджа и навлиза в община Раднево.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към село Дражево през 2009 г.
 
Изглед към село Драма през 2007 г.

Общината се състои от 44 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Асеново 95 12,790 Упчелии, Асеньово Кукорево 1550 18,387
Безмер 1143 32,582 Хамзорен Маломир 820 56,409 Карапча
Болярско 317 30,242 Емирлии Меден кладенец 248 22,322 Баллъ бунар
Ботево 915 43,041 Чомлек кьой, Ботьово Межда 179 16,254 Гюбел
Бояджик 1375 48,470 Миладиновци 281 37,731 Калфа кьой
Веселиново 1174 16,103 Азап кьой Могила 457 18,762
Видинци 27 9,686 Арабходжа, Видин Овчи кладенец 520 46,434 Коюн бунар
Генерал Инзово 870 43,596 Ак бунар, Инзово Окоп 679 118,783 Инджек сарлии
Генерал Тошево 355 41,235 Талашманлии Победа 557 33,598 Мансарлии
Голям манастир 373 43,233 Голям мънастир Робово 134 14,238 Кул кьой
Гълъбинци 364 38,792 Мусукоджалии, Гълъбици Роза 1226 48,570 Гюлюмяново, Гюлово
Дражево 690 15,405 Атлии, Борисово Савино 174 20,880 Гюбел Курфалии
Драма 78 19,232 Драмска Симеоново 285 28,583 Отманлии
Дряново 110 15,368 Казълджиклии Скалица 596 49,326 Каяджик
Завой 1028 11,590 Кулаклии Сламино 186 20253 Салманлари
Златари 176 23,467 Коемджи гидик, Полковник Златарево Стара река 292 6,938 Урум чифлик
Кабиле 984 14,618 Тавшан тепе, Извор Тенево 1509 61,419 Фъндъклии, Тервел
Калчево 514 22,046 Митирис Търнава 196 15,794
Каравелово 339 29,830 Бей кьой Хаджидимитрово 635 17,661 Нова махла
Козарево 391 11,010 Кадъ кьой Ханово 647 39,336
Коневец 204 20,993 Кая бурун Чарган 574 25,013
Крумово 577 31,276 Гююмлии Челник 311 27,586 Гидиклии
ОБЩО 24155 1179,882 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1879 г. – преименувано е с. Араб ходжа на с. Видин без административен акт;
  • Указ № 87/обн. 20.02.1890 г. – преименува с. Ибрахимлии на с. Свобода;
  • Указ № 400/обн. 17.07.1890 г. – преименува с. Упчелии на с. Асеньово;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Козарево;
– преименува с. Отманлии на с. Симеоново;
– преименува с. Урум чифлик на с. Стара река;
  • Указ № 435/обн. 14.09.1890 г. – преименува с. Гююмлии на с. Крумово;
  • Указ № 582 /обн.12.11.1890 г. – преименува с. Атлии на с. Борисово;
– преименува с. Тавшан тепе (Тафтан) на с. Извор;
  • Указ № 267/обн. 07.06.1891 г. – преименува с. Нова махла на с. Хаджидимитрово;
  • Указ № 435/обн. 24.08.1892 г. – преименува с. Чомлек кьой на с. Ботьово;
  • Указ № 178/обн. 09.04.1893 г. – преименува с. Казълджиклии на с. Дряново;
  • през 1921 г. – осъвременено е името на с. Голям мънастир на с. Голям манастир без административен акт;
  • Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава м. Драмска за село и го преименува на с. Драма;
  • МЗ № 820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хамзорен на с. Безмер;
– преименува с. Емирлии на с. Болярско;
– преименува с. Азап кьой на с. Веселиново;
– преименува с. Ак бунар на с. Генерал Инзово;
– преименува с. Талашманлии на с. Генерал Тошево;
– преименува с. Мусукоджалии на с. Гълъбици;
– преименува с. Гюлюмяново на с. Гюлово;
– преименува с. Кулаклии на с. Завой;
– преименува с. Бей кьой на с. Каравелово;
– преименува с. Кая бурун на с. Коневец;
– преименува с. Карапча на с. Маломир;
– преименува с. Баллъ бунар на с. Меден кладенец;
– преименува с. Гюбел на с. Меден кладенец;
– преименува с. Калфа кьой на с. Миладиновци;
– преименува с. Мидирис на с. Митирис;
– преименува с. Коюн бунар на с. Овчи кладенец;
– преименува с. Инджек сарлии на с. Окоп;
– преименува с. Мансарлии на с. Победа;
– преименува с. Коемджи гидик на с. Полковник Златарево;
– преименува с. Кул кьой на с. Робово;
– преименува с. Гюбел Курфалии на с. Савино;
– преименува с. Каяджик на с. Скалица;
– преименува с. Салманлари (Саманларе) на с. Сламино;
– преименува с. Фъндъклии (Пъндъклии) на с. Тервел;
– преименува с. Гидиклии на с. Челник;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Свобода на с. Кунево;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Дражево;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Видин на с. Видинци;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Извор на с. Кабиле;
– преименува с. Тервел на с. Тенево;
– преименува с. Полковник Златарево на с. Златари;
– преименува с. Митирис на с. Калчево;
– преименува с. Гюлово на с. Роза;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Гълъбици на с. Гълъбинци;
  • Указ № 889/обн. 20.05.1975 г. – възстановява старото име на с. Инзово на с. Генерал Инзово;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кунево поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава община Тунджа с административен център гр. Ямбол, която включва с. Търнава от община Стралджа и всичките населени места от бившите общини Скалица и Тенево;
– закрива община Скалица и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;
– закрива община Тенево и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;
– отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 52 889
1946 59 006
1956 58 827
1965 54 072
1975 46 125
1985 39 145
1992 34 819
2001 31 403
2011 24 155

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 24155 20374 106 1990 157 173 1355 100,00 84,34 0,43 8,23 0,64 0,71 5,60
Асеново 95 92 0 0 1 Асеново 96,84 0,00 0,00 1,05
Безмер 1143 931 18 186 Безмер 81,45 1,57 16,27
Болярско 317 307 0 0 7 Болярско 96,84 0,00 0,00 2,20
Ботево 915 640 183 10 81 Ботево 69,94 20,00 3,15 8,85
Бояджик 1375 1138 3 144 85 Бояджик 82,76 0,21 10,47 6,18
Веселиново 1174 723 3 221 225 Веселиново 61,58 0,25 18,82 19,16
Видинци 27 27 0 0 0 0 0 Видинци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Генерал Инзово 870 835 0 3 10 5 17 Генерал Инзово 95,97 0,00 0,34 1,14 0,97 1,95
Генерал Тошево 355 350 0 3 Генерал Тошево 98,59 0,00 0,84
Голям манастир 373 321 0 5 44 Голям манастир 86,05 0,00 1,34 11,79
Гълъбинци 364 352 0 4 2 0 6 Гълъбинци 96,70 0,00 1,09 0,54 0,00 1,64
Дражево 690 488 0 84 117 Дражево 70,72 0,00 12,17 16,95
Драма 78 70 0 5 3 0 0 Драма 89,74 0,00 6,41 3,84 0,00 0,00
Дряново 110 101 0 7 0 0 2 Дряново 91,81 0,00 6,36 0,00 0,00 1,81
Завой 1028 630 0 282 0 103 13 Завой 61,28 0,00 27,43 0,00 10,01 1,26
Златари 176 163 0 3 8 Златари 92,61 0,00 1,70 4,54
Кабиле 984 937 0 8 30 Кабиле 95,22 0,00 0,81 3,04
Калчево 514 435 0 12 6 0 61 Калчево 84,63 0,00 2,33 1,16 0,00 11,86
Каравелово 339 287 0 38 9 0 5 Каравелово 84,66 0,00 11,20 2,65 0,00 1,47
Козарево 391 292 0 92 3 0 4 Козарево 74,68 0,00 23,52 0,76 0,00 1,02
Коневец 204 189 6 5 1 Коневец 92,64 2,94 2,45 0,49
Крумово 577 519 49 4 1 Крумово 89,94 8,49 0,69 0,17
Кукорево 1550 1355 0 129 11 5 50 Кукорево 87,41 0,00 8,32 0,70 0,32 3,22
Маломир 820 751 0 32 10 18 9 Маломир 91,58 0,00 3,90 1,21 2,19 1,09
Меден кладенец 248 85 0 0 0 0 163 Меден кладенец 34,27 0,00 0,00 0,00 0,00 65,27
Межда 179 145 0 7 25 Межда 81,00 0,00 3,97 13,96
Миладиновци 281 243 0 29 6 Миладиновци 86,47 0,00 10,32 2,13
Могила 457 337 0 85 30 Могила 73,74 0,00 18,59 6,56
Овчи кладенец 520 496 6 12 3 Овчи кладенец 95,38 1,15 2,30 0,57
Окоп 679 595 17 61 4 Окоп 87,62 2,50 8,98 0,58
Победа 557 525 12 0 17 Победа 94,25 2,15 0,00 3,05
Робово 134 66 0 68 0 0 0 Робово 49,25 0,00 50,74 0,00 0,00 0,00
Роза 1226 1204 9 Роза 98,20 0,73
Савино 174 149 0 4 0 0 21 Савино 85,63 0,00 2,29 0,00 0,00 12,06
Симеоново 285 275 4 4 1 Симеоново 96,49 1,40 1,40 0,35
Скалица 596 539 43 8 5 Скалица 90,43 7,21 1,34 0,83
Сламино 186 179 0 4 1 Сламино 96,23 0,00 2,15 0,53
Стара река 292 266 0 18 2 Стара река 91,09 0,00 6,16 0,68
Тенево 1509 1403 61 3 11 11 20 Тенево 92,97 4,04 0,19 0,72 0,72 1,32
Търнава 196 128 0 0 0 0 68 Търнава 65,30 0,00 0,00 0,00 0,00 34,69
Хаджидимитрово 635 360 5 261 0 6 3 Хаджидимитрово 56,69 0,78 41,10 0,00 0,94 0,47
Ханово 647 627 0 14 2 Ханово 96,90 0,00 2,16 0,30
Чарган 574 539 9 6 19 Чарган 93,90 1,56 1,04 3,31
Челник 311 280 0 27 4 0 0 Челник 90,03 0,00 8,68 1,28 0,00 0,00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 24 155 100,00
Православие 16 183 66,99
Католицизъм 113 0,46
Протестантство 522 2,16
Ислям 50 0,20
Друго 11 0,04
Нямат 1 508 6,24
Не се самоопределят 1 392 5,76
Непоказано 4 376 18,11

ТранспортРедактиране

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 32,6 km.

През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 260,6 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране