Тунджа (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тунджа.

---

Община Тунджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Тунджа 42.4833, 26.5
Общи данни
Област	Област Ямбол
Площ	1179.88 km²
Население	23 937 души
Адм. център	Ямбол
Брой селища	44
Управление
Кмет	Георги Георгиев (БСП)
Общ. съвет	21 съветници    БСП-ЗС „АЛ.СТАМБОЛИЙСКИ“ (9)    ГЕРБ (8)    НАРОДЕН СЪЮЗ ЗА ТУНДЖА (3)    АБВ (1)

Съдържание

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на област Ямбол. С площта си от 1179,882 km² е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 35,58% от територията на областта. Община е петата след Община Сливен, Столична община, община Средец и община Самоков по големина община в България. освен това тя е една от четирите общини в България (Община Родопи, община Марица и Община Добрич – селска), административните центрове на които се намират извън територията им.

Границите ѝ са следните:

• на изток – община Стралджа;
• на юг – община Елхово;
• на югозапад – община Тополовград, област Хасково;
• на запад – община Раднево, област Стара Загора и община Нова Загора, област Сливен;
• на северозапад и север – община Сливен, област Сливен.

В северната част на община Тунджа като анклав се намира Община Ямбол с общинския център град Ямбол.

Природни ресурси

Релеф

Северната, северозападната и централната част на общината е заета от обширното Ямболско поле със средна надморска височина между 110 и 150 m. От запад на изток то се простира на 30 – 35 km, а от север на юг – 22 – 25 km.

Около него са разположени три ниски възвишения. На изток от полето, в пределите на общината попадат западните, най-високи части на Бакаджиците с връх Свети Сава (Асанбаир, 514,6 m), разположен на 2 km южно от село Търнава, а на запад от полето – източните, ниски части на Светиилийските възвишения. Връх Хисарлъка (345 m), намиращ се на 1,5 km северно от село Савино. Югозападно от Ямболското поле се простират западните, високи части на Манастирските възвишения. В тях, на 1,2 km северозападно от село Голям манастир се издига най-високата им точка – връх Градище 600 m, явяващ се и най-висока точка на цялата община Тунджа.

Югозападно от Светиилийските възвишения и западно от Манастирските възвишения в пределите на община Тунджа попадат крайните източни, хълмисти части на Горнотракийската низина.

Най-ниската точка на общината се намира в южната ѝ част, на границата с община Елхово, в коритото на река Тунджа – 106 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Тунджа е река Тунджа, която протича през нея от север на юг с част от долното си течение. На територията на общината река Тунджа получава отляво четири по-големи притока – реките:

• Мочурица – протича през общината с най-долното си течение и се влива в нея югозападно от село Веселиново;
• Ада (19 km). Тя извира на 370 m н.в. южно от връх Калето (488 m) във възвишението Бакаджиците. До село Челник тече на юг, а след това на югозапад в плитка долина през Ямболското поле. Влива се отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 1,6 km североизточно от село Коневец. В миналото реката се е вливала директно в Тунджа, но сега на 1,2 km преди устието си коритото ѝ е преградено и е коригирано в югоизточна посока на протежение 3,7 km успоредно на Тунджа преди да се влее в нея. Площта на водосборният ѝ басейн е малка – 54 km², което представлява едва 0,64% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, североизточно от село Асеново е изграден язовир Асеново.
• Боадере (Геренска река, 27 km) – протича през общината с част от средното и цялото си долно течение. Река Боадере извира на 340 m н.в. от местността Кайкаджа във възвишението Бакаджиците на територията на община Стралджа. Тече на юг, като постепенно завива на югозапад в плитка долина през югоизточната част на Ямболското поле и източно от село Робово навлиза в пределите на община Тунджа. Влива отляво в река Тунджа на 110 m н.в., на 3,2 km югозападно от село Каравелово. Площта на водосборният ѝ басейн е 107 km², което представлява 1,27% от водосборния басейн на Тунджа. На нея, източно от село Робово е изграден язовир Робово.
• Калница (72 km). Река Калница извира под името Текиря на 203 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 km югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Светиилийските възвишения и след село Драма навлиза в община Елхово, а след това и в община Тополовград, където се влива отляво в Синаповска река (десен приток на Тунджа). Площта на водосборният ѝ басейн е 577 km², което представлява 66,25% от водосборния басейн на Синаповска река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток. По течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени множество микроязовири, използвани за напояване в Ямболското и Елховското полета и за регулиране на оттока – „Бояджик 3“, „Ботево 2“, „Болярско 1“, „Болярско 2“, „Роза 1“, „Роза 3“, „Инзово“, „Малазмак“ и др.

В най-западната част на общината протича горното течение на река Овчарица, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Тя извира на 310 m н.в. от Светиилийските възвишения, на 1 km източно от връх Острата вила (Острия чатал) (416 m, най-високата точка на възвишенията). До село Златари тече в дълбока долина, след което навлиза в Горнотракийската низина. До вливането си в язовир „Овчарица“ тече на юг, а след това на югозапад, като напуска пределите на община Тунджа и навлиза в община Раднево.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	24 155	100,00
Българи	20 374	84,35
Турци	106	0,44
Цигани	1990	8,24
Други	157	0,65
Не се самоопределят	173	0,72
Не отговорили	1355	5,61

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Елхово
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	52889	59006	58827	54072	46125	39145	34819	31403	24155
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 44 населени места с общо население от 24 155 жители (към 01.02.2011).

Списък на населените места в община Тунджа, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Асеново	95	12,790	Упчелии, Асеньово	Кукорево	1550	18,387
Безмер	1143	32,582	Хамзорен	Маломир	820	56,409	Карапча
Болярско	317	30,242	Емирлии	Меден кладенец	248	22,322	Баллъ бунар
Ботево	915	43,041	Чомлек кьой, Ботьово	Межда	179	16,254	Гюбел
Бояджик	1375	48,470		Миладиновци	281	37,731	Калфа кьой
Веселиново	1174	16,103	Азап кьой	Могила	457	18,762
Видинци	27	9,686	Арабходжа, Видин	Овчи кладенец	520	46,434	Коюн бунар
Генерал Инзово	870	43,596	Ак бунар, Инзово	Окоп	679	118,783	Инджек сарлии
Генерал Тошево	355	41,235	Талашманлии	Победа	557	33,598	Мансарлии
Голям манастир	373	43,233	Голям мънастир	Робово	134	14,238	Кул кьой
Гълъбинци	364	38,792	Мусукоджалии, Гълъбици	Роза	1226	48,570	Гюлюмяново, Гюлово
Дражево	690	15,405	Атлии, Борисово	Савино	174	20,880	Гюбел Курфалии
Драма	78	19,232	Драмска	Симеоново	285	28,583	Отманлии
Дряново	110	15,368	Казълджиклии	Скалица	596	49,326	Каяджик
Завой	1028	11,590	Кулаклии	Сламино	186	20253	Салманлари
Златари	176	23,467	Коемджи гидик, Полковник Златарево	Стара река	292	6,938	Урум чифлик
Кабиле	984	14,618	Тавшан тепе, Извор	Тенево	1509	61,419	Фъндъклии, Тервел
Калчево	514	22,046	Митирис	Търнава	196	15,794
Каравелово	339	29,830	Бей кьой	Хаджидимитрово	635	17,661	Нова махла
Козарево	391	11,010	Кадъ кьой	Ханово	647	39,336
Коневец	204	20,993	Кая бурун	Чарган	574	25,013
Крумово	577	31,276	Гююмлии	Челник	311	27,586	Гидиклии
				ОБЩО	24155	1179,882	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• през 1879 г. – преименувано е с. Араб ходжа на с. Видин без административен акт;
• Указ № 87/обн. 20.02.1890 г. – преименува с. Ибрахимлии на с. Свобода;
• Указ № 400/обн. 17.07.1890 г. – преименува с. Упчелии на с. Асеньово;

– преименува с. Кадъ кьой на с. Козарево;

– преименува с. Отманлии на с. Симеоново;

– преименува с. Урум чифлик на с. Стара река;

• Указ № 435/обн. 14.09.1890 г. – преименува с. Гююмлии на с. Крумово;
• Указ № 582 /обн.12.11.1890 г. – преименува с. Атлии на с. Борисово;

– преименува с. Тавшан тепе (Тафтан) на с. Извор;

• Указ № 267/обн. 07.06.1891 г. – преименува с. Нова махла на с. Хаджидимитрово;
• Указ № 435/обн. 24.08.1892 г. – преименува с. Чомлек кьой на с. Ботьово;
• Указ № 178/обн. 09.04.1893 г. – преименува с. Казълджиклии на с. Дряново;
• през 1921 г. – осъвременено е името на с. Голям мънастир на с. Голям манастир без административен акт;
• Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава м. Драмска за село и го преименува на с. Драма;
• МЗ № 820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хамзорен на с. Безмер;

– преименува с. Емирлии на с. Болярско;

– преименува с. Азап кьой на с. Веселиново;

– преименува с. Ак бунар на с. Генерал Инзово;

– преименува с. Талашманлии на с. Генерал Тошево;

– преименува с. Мусукоджалии на с. Гълъбици;

– преименува с. Гюлюмяново на с. Гюлово;

– преименува с. Кулаклии на с. Завой;

– преименува с. Бей кьой на с. Каравелово;

– преименува с. Кая бурун на с. Коневец;

– преименува с. Карапча на с. Маломир;

– преименува с. Баллъ бунар на с. Меден кладенец;

– преименува с. Гюбел на с. Меден кладенец;

– преименува с. Калфа кьой на с. Миладиновци;

– преименува с. Мидирис на с. Митирис;

– преименува с. Коюн бунар на с. Овчи кладенец;

– преименува с. Инджек сарлии на с. Окоп;

– преименува с. Мансарлии на с. Победа;

– преименува с. Коемджи гидик на с. Полковник Златарево;

– преименува с. Кул кьой на с. Робово;

– преименува с. Гюбел Курфалии на с. Савино;

– преименува с. Каяджик на с. Скалица;

– преименува с. Салманлари (Саманларе) на с. Сламино;

– преименува с. Фъндъклии (Пъндъклии) на с. Тервел;

– преименува с. Гидиклии на с. Челник;

• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Свобода на с. Кунево;
• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Дражево;
• Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Видин на с. Видинци;
• Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Извор на с. Кабиле;

– преименува с. Тервел на с. Тенево;

• Указ № 47/обн.09.02.1951 г. – преименува с. Генерал Инзово на с. Инзово;

– преименува с. Полковник Златарево на с. Златари;

– преименува с. Митирис на с. Калчево;

– преименува с. Гюлово на с. Роза;

• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
• през 1965 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Гълъбици на с. Гълъбинци;
• Указ № 889/обн. 20.05.1975 г. – възстановява старото име на с. Инзово на с. Генерал Инзово;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кунево поради изселване;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава община Тунджа с административен център гр. Ямбол, която включва с. Търнава от община Стралджа и всичките населени места от бившите общини Скалица и Тенево;

– закрива община Скалица и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;

– закрива община Тенево и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Тунджа;

– отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа.

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 32,6 km.

• В северната част на общината, от запад на североизток, на протежение от 12,5 km – 2 участъка (6,2 km преди община Ямбол и 6,3 km след община Ямбол) от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница;
• В централната част, от север на юг, на протежение от 20,1 km – участък от трасето на жп линията Ямбол – Елхово.

През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 260,6 km:

• участък от 16 km от автомагистрала Тракия (от km 273,4 до km 289,4);
• участък от 36,9 km от Републикански път I-7 (от km 249,9 до km 286,8);
• 2 участъка с обща дължина от 22 km от Републикански път II-53 (от km 134,1 до km 138,9 и от km 152,4 до km 169,6);
• участък от 36,8 km от Републикански път III-536 (от km 5,6 до km 42,4);
• участък от 6,4 km от Републикански път III-555 (от km 30,9 до km 37,3);
• последният участък от 19,2 km от Републикански път III-5304 (от km 1,4 до km 20,6);
• участък от 7,3 km от Републикански път III-5305 (от km 5,8 до km 13,1);
• началният участък от 9 km от Републикански път III-5308 (от km 0 до km 9,0);
• участък от 23,9 km от Републикански път III-5503 (от km 11,5 до km 35,4);
• последният участък от 22,2 km от Републикански път III-6601 (от km 17,2 до km 39,4);
• последният участък от 12,7 km от Републикански път III-7008 (от km 20 до km 32,7);
• участък от 11,1 km от Републикански път III-7072 (от km 12,8 до km 23,9);
• последният участък от 37,1 km от Републикански път III-7602 (от km 9,3 до km 46,4).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Нов официален сайт на община Тунджа
• Стар официален сайт на община Тунджа

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.