Генерал Инзово

селище в България

Генерàл Ѝнзово е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.

Генерал Инзово
България
42.3167° с. ш. 26.4333° и. д.
Генерал Инзово
Област Ямбол
42.3167° с. ш. 26.4333° и. д.
Генерал Инзово
Общи данни
Население 781 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,596 km²
Надм. височина 157 m, 171 m
Пощ. код 8670
Тел. код 04770
МПС код У
ЕКАТТЕ 32740
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Кметство
   кмет
Генерал Инзово
Галин Пантелеев
(ЗНС, ЗСАС)

ГеографияРедактиране

Село Генерал Инзово се намира на около 19 km юг-югозападно от областния център град Ямбол. Разположено е в южната част на Ямболското поле в прехода му към Елховското поле, край левия (източния) бряг на река Калница, десен приток на река Тунджа. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници.[1] Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 143 m, в източния и южния му краища нараства до около 150 – 160 m, а в западния край откъм реката намалява до около 130 m.

През селото минава третокласният републикански път III-7602, водещ на север към село Роза и Ямбол, а на юг през селата Крумово и Голям манастир – към Тополовград. Общински пътища водят от Генерал Инзово на изток към селата Тенево и Маломир, а на запад – към село Видинци.

В землището на Генерал Инзово има три регистрирани язовира.[2]

Населението на село Генерал Инзово[3], наброявало 2655 души към 1934 г. и 2824 към 1946 г., постепенно намалява до 691 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 870 лица, за 835 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска, за 10 – към други, за 5 – не се самоопределят и за 17 не е даден отговор.[4]

Жителите на селото се препитават основно със земеделско производство на зърнени култури, зеленчуци и лозарство.

ИсторияРедактиране

Селото е възникнало като поселение около чифлик на богат турски земевладелец, но в землището са открити следи и от по-ранни селища. Било е разделено на три махали, една от които на бежанци от Беломорска Тракия. Заради различията между тях в началото браковете между коренното и бежанското население са били редки. Доста по-късно различията все пак са преодолени и днес има само спомени за тях.

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Ак бунар (в превод от турски език Бял кладенец). Преименувано е на Генерал-Инзово през 1934 г., Инзово – през 1951 г. и Генерал Инзово – през 1975 г.[5][1][6] Селото е наречено на руския генерал Иван Инзов заради големите му заслуги към българските преселници в Бесарабия.

До началото на 20 век селото е било преобладаващо гръцко. През 1924 – 1925 г. по-голямата част от местното гръцко население се изселва в Гърция, съгласно българо-гръцката спогодба за размяна на населението, в село Либаново (Егинио), област Пиерия, Егейска Македония, където се заселват и гърци от Кавакли (Тополовград).

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели[7] на/за:

  • Кредитна кооперация „Надежда“ – село Инзово, 1924 – 1945;[8]
  • Народно основно училище – село Инзово, 1898 – 1944;[9]
  • Непълна смесена гимназия – село Инзово, 1945 – 1947;[10]
  • Общинска здравна служба – село Инзово, 1958 – 1961;[11]
  • Народно основно училище (НОУ) „Васил Левски“ – село Инзово, 1928 – 2008 (от 1990 г. – основно училище „Васил Левски“);[12]
  • Потребителна кооперация (ПК) „Надежда“ – село Инзово, 1946 – 1976;[13]

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:

– Производствена бригада – село Инзово при АПК – село Тенево, виж фонд № 896 (1976 – 1984);
– Бригада за селскостопанско производство – село Генерал Инзово (1985 – 1989);
– ТКЗС „Мален Даев[16]“ – село Генерал Инзово (1990 – 1992);
– Кооперация за селскостопанска дейност – село Генерал Инзово (1992);
– Кооперация за селскостопанска дейност в ликвидация – село Генерал Инзово (1992 – 1997);
– Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство – село Инзово (1959 – 1976).

РелигииРедактиране

В село Генерал Инзово се изповядва православно християнство.

Обществени институцииРедактиране

Село Генерал Инзово към 2020 г. е център на кметство Генерал Инзово.[17][18]

В село Генерал Инзово към 2020 г. има:

  • действащо читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“ (основано като читалище „Пробуда"[1]);[19][20]
  • пощенска станция;[21]
  • дневен център за стари хора;
  • пенсионерски клуб.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Селото разполага с етнографски музей, чиято сграда е построена по модел на стара селска къща с прилежащите към нея сгради-навеси за добитъка, хамбар, обор, както и кладенец с градинка и плочник. В интериора на сградата са вплетени събрани от селото реликви от стария бит, ценни документи и стари оръжия.

Генерал Инзово е село с богати духовни традиции. Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ създава през 1926 г. първия културен център в района. Библиотеката му има 12000 тома литература и до днес се радва на широк кръг читатели.

Фолклорните изпълнения на ансамбъл „Инзово“ са познати на всички значими фестивали в България – „Копривщица“, „Мараш пее“, „Кенана“, „Петрова нива“ на връх Бакаджик, „Добруджа“ и други.

В Генерал Инзово всяка пролет на Цветница се организира празничен фолклорен фестивал „От Цветница до Гергьовден“.

По случай 250 години от рождението на генерал Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), в селото носещо името на генерала е открит първият му паметник в България – по идея на обществениците Олег Михайлов и Стоян Варналиев с подкрепата на община Тунджа.

ОбразованиеРедактиране

Децата от село Генерал Инзово учат най-вече в град Ямбол.

От учебната 2007/2008 г. училището не функционира.

Забележителни хораРедактиране

ЛитератураРедактиране

Господин Г. Султанов. „История на Генерал Инзово“.

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1517, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  2. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите, Язовири на територията на БД-Пловдив (MS Excel document); язовири Генерал Инзово, Генерал Инзово-1 и Генерал Инзово-2; видяно към април 2020 г.
  3. Справка за населението на с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
  5. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 70
  6. Справка за събитията за с. Генерал Инзово, общ. Тунджа, обл. Ямбол; Събитие: промяна на наименование; Дата на събитие: 14.08.1934; 13.02.1951 и 20.05.1975
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове
  8. Списък на фондове от масив „К“, фонд 121K.
  9. Списък на фондове от масив „К“, фонд 213K.
  10. Списък на фондове от масив „С“, фонд 288.
  11. Списък на фондове от масив „С“, фонд 460.
  12. Списък на фондове от масив „С“, фонд 492.
  13. Списък на фондове от масив „С“, фонд 540.
  14. Списък на фондове от масив „С“, фонд 265.
  15. Списък на фондове от масив „С“, фонд 704; Промени в наименованието на фондообразувателя.
  16. На паметната плоча на Техникума по механотехника в Бургас – „Загинали в борбата срещу капитализма и фашизма, възпитаници на Техникума по механотехника – Бургас“, седмият по ред в списъка от 8 загинали е Мален П. Даев (1923 – 1944).
  17. Справка за събитията за кметство Генерал Инзово
  18. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Генерал Инзово
  19. Детайлна информация за читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“, село Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
  20. Информационна карта за 2016 г., читалище „Н. Й. Вапцаров – 1926“, село Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол
  21. Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8670 Генерал Инзово

Външни препраткиРедактиране