Ореховец (дем Сяр)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ореховец.
Ореховец или Раховица, Рахово, Оряхово (изписване до 1945 година: Орѣховецъ, Орѣхово, на гръцки: Μαρμαράς, Мармарас, до 1927 Ραχωβίτσα, Раховица[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 42 жители (2001).
Ореховец Μαρμαράς | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Сяр |
Географска област | Шарлия |
Надм. височина | 600 m |
Население | 42 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено в южните склонове на планината Шарлия, на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в долината на Бродската река край шосето Сяр - Горно Броди. Над селото е турската крепост Капаклия.[2]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от орех с топонимична наставка и двойно ударение в говора. Жителското име е о̀реховча̀нин, о̀реховча̀нка, о̀реховча̀не.[3]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Ореховец е село в Сярска каза. Основно занятие на жителите му е въглищарството и дребното животновъдство.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Ореховец (Oréhovets) има 58 домакинства и 200 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ореховец:
„ | Раховица или Ореховец: християнско село, лежащо на висок рид; 1 църква; жителите българи правят добър тютюн; отстои на 2 часа от града.[5] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Раховица (Ореховец) като село със 118 български къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
„ | Ряховица, село на С от града и на СИ от Мертатово. Сградено на един висок връх, клон от Боздаг. И това село е прочуто със своя чисто планински въздух, със студените си води. Поради здравия му климат мнозина си прекарват лятото там. Земя за работа няма. В Ряховица има няколко фамилии власи, овчаре; овчаре има тъй също и от българите. Църква гръцка. Имало е гръцко училище; сега няма никакво. 80 къщи, 400 души, чисто българе.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Орѣхово (Ряхово) (Тахтали Кьой) има 440 жители българи християни и 30 власи.[8] В първото десетилетие на XX век българското население на Ореховец е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оряховица (Oriahovitza) има 960 българи екзархисти и 30 власи, като в селото работи българско училище с 1 учител и 29 ученици.[9]
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Ореховец има църква, която е една от най-хубавите в околията и училище с 45 ученици всички момчета (най-голям брой на деца в забавачницата – 29) и учител Г. Попдимитров.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година десет души от Ореховец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция
редактиранеКъм 1913 година в селото има 160 български къщи и 10 влашки в малка отделена махала.[2] През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от жителите му са избити.[12] Цялото население бяга в България и се заселва в Мусомища (около 100 семейства), Неврокоп, Кричим, Пазарджик, Пловдив.[2]
След войната селото попада в пределите на Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Мармарас.[13]
Личности
редактиране- Родени в Ореховец
- Андон Вълков, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, III отделени, четата на Яким Траянов[14]
- Андон Качарков (1884 – 1944), български революционер
- Андрея Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишката чета, 1 рота на 14 воденска дружина[15]
- Божко Николов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
- Димитър Иванов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, 1 рота на 14 воденска дружина[17]
- Иван Константинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина[18]
- Иван Филипов (1867 – 1930), български духовник и революционер от ВМОРО
- Кръстьо Захариев (1860 – 1899), български революционер
- Кръсто Иванов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров,[19] македоно-одрински опълченец, 14 воденска дружина[20]
- Марко Божанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[21]
- Никола Димитров Попов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, четата на Таско Спасов, 4 рота на 15 щипска дружина[22]
- Стефан Иванов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 сярска дружина[23]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131. Може би идентичен с Андон Великов Качарков.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 497.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 288.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91 – 92.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 299.