Оронт
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оронт.
Оро̀нт, Orontes или ‘Āṣī Nehri[1] (العاصي, Нахр ал Аси) е река в Ливан, Сирия и Турция. През вековете реката е позната като Драко, Тифон и Аксиус, но винаги е била жизненоважен източник за селищата в Северна Сирия – Апамея, Хомс, Антиохия. През епохата на Кръстоносните походи Оронт е южна граница на Антиохийското княжество. Дълга е 571 km, а площта на водосборния ѝ басейн е 22 300 km². Река Ал Аси води началото си на 909 m н.в., в град Лабве, разположен в северната част на долината Бекаа, в Северен Ливан. След около 40 km навлиза на сирийска територия, протича през езерото Хомс (60 km²), градовете Хомс и Хама, след което продължава в северна посока по дъното на заблатения грабен Ал Габ. На протежение около 30 km служи за граница между Сирия и Турция, а след това изцяло навлиза на турска територия. Тук реката преминава през котловината на езерото Амик, с което се свързва с проток, остро завива на югозапад, заобикаля от север планината Ансария и в района на турския град Самандагъ се влива в залива Антакия на Средиземно море. Река Оронт получава малки и временни притоци, като най-голям е река Ес Сарут (ляв). Средният годишен отток в устието на реката е около 80 km³/s. Водите ѝ се използват за водоснабдяване и напояване. На нея са разположени градовете Ал Кусайр, Хомс, Ер Растан и Хама в Сирия, Антакия и Самандагъ в Турция.[2]
| Оронт (Ал Аси) | |
|---|---|
 Коритото на Оронт в Антакия | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
| Местоположение |  Ливан Сирия Турция |
| Дължина | 571 km |
| Водосб. басейн | 22 300 km² |
| Отток | 80 m³/s |
| Начало | |
| Място | гр. Лабве, долина Бекаа̀, |
| Координати | |
| Надм. височина | 909 m |
| Устие | |
| Място | Средиземно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Оронт (Ал Аси) в Общомедия | |
ИзточнициРедактиране
- ↑ Āṣī на турски означава бунтовник – намек за хода на реката от юг на север, за разлика от всички останали реки в района.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Эль-Аси, т. 30, стр. 151