Уикипедия

Ощима

О̀щима (произношение в местния говор Ошчима, на гръцки: Τρίγωνο, Тригоно, катаревуса: Τρίγωνον, Тригонон, до 1927 година Όστιμα, Остима[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Ощима
Τρίγωνο
— село —
Поглед към селото Ощима, 2008 г.
Поглед към селото Ощима, 2008 г.
Гърция
40.7411° с. ш. 21.2033° и. д.
Ощима
Западна Македония
40.7411° с. ш. 21.2033° и. д.
Ощима
Леринско
40.7411° с. ш. 21.2033° и. д.
Ощима
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1078 m
Население26 души (2021 г.)
ДемонимО̀шчимци
Ощима в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 36 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас). При Ощима от главния път Лерин – Костур се отклонява пътят за Преспанско. Селото е на 1020 метра надморска височина между планините Бигла на север, планината Гомнуш на изток и планините Локма и Боданца на запад. На север землището на Ощима граничи с Желево (Андартико) и Писодер (Писодери), на изток с Търсие (Тривуно) и Статица (Мелас), на запад с Бесвина (Сфика), а на юг с Търнава (Прасино).

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В XV век в Ощима са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Ощима е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Астима (Astima) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Ощина (Oschtina) е показано като село с 50 домакинства и 140 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ошчима има 384 жители българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ощима е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[6]

В началото на XX век почти цялото население на Ощима е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 60 патриаршистки семейства и само пет екзархийски.[7] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8][9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ощима има 560 българи екзархисти и работи българско училище.[10] На 17 (30) септември 1904 година край Ощима е първият сблъсък между ВМОРО и новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда в Костурско – няколкочасово сражение между четите на Митре Влаха и Евтимиос Каудис, прекратено след поява на османски войски.[11]

На 3 юни 1907 година селото е нападнато от андартска чета, която според данни на българския търговски агент в Битоля убива свещеника Георги Лазаров (прободен с щикове), както и местните жители: Яни Наумов (20-годишен, преди да го убият му извадили очите), Наум Прескаков (70-годишен), Георги Бендеров (70-годишен) и Котевица Жигерова (35-годишна). Къщата на българския свещеник е запалена, много други са разграбени, откраднат е добитък.[12]

Църквите в селото са „Свети Йоан“ (XV век) и „Свети Никола“ (1867) с камбанария от 1911 година.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Ощима преди Балканската война има 80 български къщи.[14]

По време на Балканската война един човек от Ощима се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ощима е обозначено като българско селище.[16]

През 1907 година емигранти от селото основават Благотворителното дружество „Ощима“ в Торонто, Канада (на английски: Benefit Society Oshchima).[17]

В Гърция

редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1921 година е построена църквата „Свети Илия“ в местността Осой.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ощима (Оштима) има 60 къщи славяни християни.[18] В 1927 година селото е прекръстено на Тригонон.[19]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Анто Мойсов, Стоян Гювев, Танас Динев, Кръстю Боглев, Димитри Попов, Сотир Новаков, Михаил Гювев, Борис Джигеров, Яне Аргиров, Стойче Янкулов.[20]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 35 души от Ощима за участие в българската паравоенна организация Охрана.[21]

Преброявания
  • 2001 – 30 жители
  • 2011 – 29 жители

Личности

редактиране
 
 
Паметник на членовете на Благотворителното дружество „Ощима“, и на жертвите във войните през 1900 – 1949, в гробището „Проспект“ в Торонто, Канада.
Родени в Ощима
  •   Божин Темов (1887 – 1952), деец на ВМОРО и на Благотворителното дружество „Ощима“, Канада
  •   Васили Рамов (Βασίλειος Ράμος), гъркомански андарт[22]
  •   Георги Наумов (1859 – 25.06.1913 г.), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина,[23] загинал край връх Повиен
  •     Димитър Топурковски (1911 – 1981), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Лазар Райков (? – 1949), гръцки комунист, израства в бедно семейство; по време на германската окупация става член на ЕПОН и служи като куриер; след Споразумението от Варкиза е представител на ЕПОН за родното си село; през април 1946 година се включва в редиците на ДАГ; взима участие в операции в отбраната на Епир, Одре, Грамос и Вич; на два пъти е раняван; заради показана смелост и военен талант е изпратен на обучение в офицерската школа на ДАГ; загива на 12 февруари 1949 година заедно с баща си и брат си на Бигла[24]
  •     Насто Джигеров (1879 – 1975), български революционер и емигрантски деец
  •     Ристо Стефов (Крис Стефу, р. 1953), историк – македонист
  •     Спиро Василев Тупурковски (Spiro Basil Tupurkovski), канадски бизнесмен, активист на Обединени македонци
Български общински съвет в Ощима в 1941 година
  •   Анто Мойсов
  •   Стоян Гювев
  •   Танас Динев
  •   Кръстю Боглев
  •   Димитри Попов
  •   Сотир Новаков
  •   Михаил Гювев
  •   Стоян Тафилов
  •   Илия Пирганов
  •   Борис Недялков[25]
Починали в Ощима
Свързани с Ощима

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Όστιμο[неработеща препратка]
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  9. ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 35.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51 – 52.
  12. ↑ Само няколко часа преди нападението османски войскови части правят обиски из Ощима. По време на самото нападение гарнизонът в близкото Желево бездейства, с което благоприятства акцията на андартите. Нападението е отбито от самите селяни, след като изваждат малкото си скрито оръжие – Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония (Краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи, София 1995, с. 150-151.
  13. ↑ а б Stefov, Risto. Oschima The story of a small village in Western Macedonia. p. 79. (на английски)
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483, 868.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. ↑ Oshchima // www.mountpleasantgroup.com. Посетен на 6 април 2021.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  21. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 262. (на английски)
  25. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ощима&oldid=12350108“.