Търнава (дем Преспа)

село в Гърция
Тази статия е за селото в Егейска Македония. За други значения на Търново вижте Търново (пояснение). За други значения на Търнава вижте Търнава.

Тъ̀рнава, Тъ̀рнова или Тъ̀рнаво (местно произношение Тъ̀рнаа, на гръцки: Πράσινο, Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Търнова
Πράσινο
— село —
Гърция
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Западна Македония
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Леринско
40.725° с. ш. 21.1976° и. д.
Търнова
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1387 m
Население18 души (2021 г.)
ДемонимТъ̀рнавци
Търнова в Общомедия
Доклад от Мицо Мингов, управляващ Битолското търговско агентство, за насилия над местното българско население в Костурско, със сведения за убити жители на Търново, 9 август 1906 година

География

редактиране

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Търнова с 18 семейства.[2] В края на XIX век Търнова е българско село в Костурска каза на Османската империя. Църквата в центъра „Свети Георги“ е от 1868 година според надписа над западния вход. Североизточно от селото има и по-малка църква „Свети Арсений“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търнова има 395 жители българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тирново е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 68 къщи.[6]

В началото на XX век почти цялото население на Търнава е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото отново минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. При него пристига делегация от Търново, която се оплаква от действията на Коте Христов, който минал на гръцка страна, подкупен с пари и златен часовник от Герман Каравангелис.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.[10]

Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония - в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,[11] а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.[13]

По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търново е обозначено като българско селище.[15]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търнова (Трнова) има 80 къщи славяни християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Търнава на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Моро[18] Μόρο Македономахон Μακεδονομάχων[19] местност във Вич на ЮИ от Търнава[18]
Търново Μάρμοβο Анкатотон Άγκαθωτόν[19]
Големи Раски[20] Γκολένι Ράσκι Кладариес Κλαδαριές[19] местност в Корбец на З от Търнава[20]
Богданица[20][21] Μποδτσάνι Рема ту Ставру Ρέμα του Σταυρού[19] река в Корбец на З от Търнава[20]
Големе Γκολέμε Асвас Άσβός[19] местност във Вич на Ю от Търнава[18]
Киска[20] Κίσκα Анторахи Άνθορράχη[19] връх във Вич на ЮИ от Търнава (1502 m)[20]
Лесич[18] Λέβιτς Агнандия Άγνάντια[19] връх във Вич на ЮИ от Търнава (1826,9 m)[20]
Преброявания
  • 1940 – 376 жители
  • 1951 – 128 жители
  • 1961 – 117 жители
  • 1971 – 53 жители
  • 1981 – 21 жители
  • 1991 – 24 жители
  • 2001 - 14 жители
  • 2011 - 21 жители

Личности

редактиране
Родени в Търнава
  •   Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист, през януари 1947 година влиза в ДАГ на Вич, участва в много битки, раняван е три пъти - на 15 юни 1947 година, на 20 март 1948 година и на 1 май 1948 година, от януари 1948 до февруари 1949 година служи в народната милиция, а по-късно в 18-а пехотна бригада; става лидер на ЕПОН в 427-и батальон и е произведен в младши лейтенант; загива на 14 август 1948 година в битката на Вич на кота 1685; посмъртно е произведен в лейтенант[22]
  •   Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец
  •   Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец
  •   Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец
  •   Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906)[23]
  •   Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис
  •   Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец
Починали в Търнава
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  4. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 86.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 206., Силянов погрешно пише, че Райков умира от побоя.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 210-211.
  13. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592, 884.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б в г Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  19. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  20. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
  22. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 348. (на английски)
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 155.