Пано Ангелов Апостолов, известен и като Карабаджаков, с псевдоним Пиер, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Пано Ангелов
български революционер
Роден
Починал
16 март 1903 г. (24 г.)
Пано Ангелов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Изложените в Малко Търново мъртви тела на Пано Ангелов (вляво) и Никола Равашола

Пано Ангелов е роден на 2 февруари 1879 година в софлийското село Башклисе, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Карите, изселници от Чирпанско и основатели на Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е прочут пехливанин, а неговият син Апостол е четник в четата на Ангел войвода и загива край Софлу.

След Освобождението на България Пано Ангелов и семейството му се преместват в хасковското село Брод. След завършване на основното си образование в Брод учи и завършва Казанлъшкото педагогическо училище.

 
Паметник на лобното място на Пано Ангелов и Никола Равашола в с. Бръшлян, община Малко Търново

През 1902 година Пано Ангелов спира да преподава и в Бургас се свързва с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, Левтер Мечев, Никола Равашола, Киро Узунов и други дейци на ВМОРО. През 1902 година е изпратен в Малкотърновския революционен район с чета, която посещава селата Кладара, Граматиково и Камилите.

В началото на 1903 година е избран за участъков войвода на Сърмашик, Гьоктепе, Стоилово, Калово, Заберново, Моряне, Чеглаик и Конак. Обикаля селата на Странджа, сформира смъртни дружини, прави съзаклятие, събира средства, набавя оръжие. Проявява забележителни организационни качества, смелост, хладнокръвие, честност, в резултат на което четата спечелва доверието на населението и във всички села на поверения му участък се изграждат смъртни дружини, мрежа от куриери и се набавят оръжие и боеприпаси. Набират се допълнително и въстаници от селата.

На 20 март четата на Пано Ангелов и четниците му Никола Равашола, Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов се намира в Сърмашик, където четата е предадена и в започналото сражение загиват войводата и Никола Равашола. Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанския революционен химн „Ясен месец“.

През 1997 година по повод 100-годишнината на тракийската организация и 94 години от подвига на героите от сърмашишката афера, в местността Диманова поляна (Бръшлянско землище), там където е смъртоносно прострелян войводата Пано Ангелов, е издигната паметна плоча.[2][3][1][4][5]

  1. а б Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 11.
  2. Сайт на Тракийски дружество "Антим I", гр. Бургас, архив на оригинала от 10 април 2009, https://web.archive.org/web/20090410032837/http://meridian27.com/trakia/v12.htm, посетен на 25 март 2009 
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 8.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 16.
  5. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 125 - 133.