Перикъл Енчев

български генерал

Перикъл (Перикли) Димитров Енчев е български военен деец, генерал-майор, участник във войните на България в периода (1885 – 1918), командвал 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия по време на Балканските войни (1912 – 1913) и 1-ва маршева бригада и Русенски укрепен пункт по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Перикъл Енчев
български генерал
Звание Генерал-майор
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Военно формирование 12 пехотна дружина
8 пехотен полк
6 пехотен полк
Командвания 1-ви пехотен полк
2-ра бригада от 4-та дивизия
Битки/войни Балканска война
Първа световна война
Сръбско-българска война
Междусъюзническа война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Перикъл Енчев е роден на 25 март 1862 г. в Тулча, Османска империя. Син на иконом поп Енчо Димитров. Брат е на Петър Енчев, Димитър, ген. Гаврил Енчев, Теодора Паприкова, Моса Купова. Женен за Олга. Има три дъщери – Надежда, омъжена за Кирил Сеизов, Анна, и Вера и един син – Иван.

Служи в 12 пехотна дружина, 8 пехотен приморски полк, Военното училище и 6 пехотен полк.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.[1] Уволнен е от служба през 1913 г.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Енчев е мобилизиран и назначен за командир на 1-ва маршева бригада и на Русенски укрепен пункт.[2] През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.

Перикъл Енчев починал през март 1941 г. в София.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 646
  2. Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д.

ИзточнициРедактиране