Петър Николов-Зиков

Петър Николов-Зиков (или само Петър Николов) е български политолог, историк и политик, доцент по Политически науки в Нов български университет, заместник-министър на образованието в третото правителство на Бойко Борисов и народен представител в 46-ото народно събрание. Декларира себе си като консерватор и защитник на „трите кита на консервативната политика“ – християнство, патриотизъм и неравенство. Наред с това е критичен по отношение на правния режим на абортите и противник на узаконяването на съжителството и гей браковете.[1]

Петър Николов-Зиков
български политолог и политик

Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Политология, История
Работил в Нов български университет
Титла доктор, доцент
Политика
Партия СДС (1998 – 2004)
ДСБ (2004 – 2012)
ДБГ (2012 – 2016)
Министерски съвет
Парламентарен секретар (2014 – 2017)
Министерство на образованието и науката
Заместник-министър (2017 – 2021)
Народен представител в:
XLVI НС   
Отличия Командорски кръст на Суверенния военен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта
Семейство
Баща Николай Николов-Зиков

Уебсайт zikov.wordpress.com
Петър Николов-Зиков в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 3 юни 1979 г. в София в семейството на баща художник, Николай Николов-Зиков, и майка лекарка[1]. През 1998 г. завършва Класическата гимназия, през 2002 г. – „Политология“, а през 2004 г. – „Политически мениджмънт“ в Софийския университет. Женен, с три дъщери. Съпругата му Павлина е внучка на политика от СДС и председател на 38-ото народно събрание Йордан Соколов[2].

Професионална дейностРедактиране

От 1999 г. започва да публикува политически анализи в периодичния печат, а през 2000 г. става експерт в отдела за политически анализи и стратегии на СДС. След разцеплението на партията през 2004 г. Петър Николов оглавява сектора за политически анализи на ДСБ.

В периода 2003 – 2004 г. печели стипендия от фондация „Конрад Аденауер“, а през 2006 – 2009 г. е редовен докторант в департамент „История“ на Нов български университет.

През 2008 и 2009 г. води политическото предаване „Клуб Четвъртък“ в телевизиите 7 дни и BBT и става популярен автор в десните вестници Демокрация, Про и Анти и Седем. От 2014 г. е колумнист в електронното издание Петте кьошета (през 2018 г. трансформирано в Консерваторъ).[3]

През 2010 г. защитава докторската си дисертация (получавайки почетната степен cum laude) и печели конкурс за главен асистент в департамент „Политически науки“ на НБУ. Същата година е утвърден и за член на Академичния съвет на университета с мандат до 2012 г. През 2019 г. се хабилитира като доцент по Политически науки в НБУ.

Автор на седем монографии в сферата на средновековната българска история и историята на политическите идеи. От 2015 до 2017 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly.

Политическа дейностРедактиране

Ранна политическа кариераРедактиране

Петър Николов става член на СДС през 1998 г. През 2001 – 2002 г. специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. През 2004 г. е сред учредителите на партия Демократи за силна България, а през 2008 г. става член на нейното софийско ръководство. На парламентарните избори през 2009 г. е мажоритарен кандидат и водач на пропорционалната листа на Синята коалиция в 11-и Ловешки избирателен район.[4] Въпреки че не става народен представител, в края на годината Николов е поканен от председателя на ДСБ Иван Костов да влезе в Националното ръководство на партията като част от младата вълна политици на ДСБ, заедно с Радан Кънев, Петър Москов, Даниел Митов, Прошко Прошков, Христо Ангеличин и др.[1] Отличава се с консервативните си възгледи и като един от основните медийни говорители на Иван Костов[5][6]. През 2011 г. групата на младите издига кандидатурата за кмет на София на Прошко Прошков. Петър Николов е основен стратег на двете му успешни кампании на предварителните избори в рамките на ДСБ и на Синята коалиция, както и на неуспешната трета кампания срещу действащия кмет Йорданка Фандъкова. В края на 2011 г. Николов се оттегля от Националното ръководство на ДСБ, а през пролетта на 2012 г. официално напуска партията, заедно с Прошков, Митов и Ангеличин.[7]

През лятото на 2012 г. четиримата напуснали ДСБ се включват в създадената от бившия еврокомисар Меглена Кунева партия Движение България на гражданите и Петър Николов е избран за член на нейния Национален съвет. На парламентарните избори през 2013 г. той е водач на листата на ДБГ в 4-ти Търновски избирателен район. Тъй като партията не успява да влезе в парламента, в деня след изборите той, заедно с целия Национален съвет подават оставки.[8] На второто Национално събрание на партията през есента, Петър Николов е преизбран за член на Националния съвет. Напуска ДБГ в началото на 2016 г.[9]

Парламентарен секретар на МСРедактиране

През 2013 г. Петър Николов участва в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски[10], а през лятото на 2014 г. става учредител и председател на Института за дясна политика (ИДП), неправителствена организация, обединила десни интелектуалци и политици, поставили си за цел да работят за следизборна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок и патриотичните формации.[11] След сключването на коалицията и съставянето на второто правителство на Бойко Борисов, е назначен за парламентарен секретар на Министерския съвет и остава такъв до края на мандата на кабинета.[12]

Заместник-министър на образованието и наукатаРедактиране

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. Петър Николов изненадващо се явява като кандидат на коалиция Обединени патриоти, едновременно в листите в 25-и Софийски избирателен район (четвърто място) и като водач в 11-и Ловешки. Макар в Ловеч резултатът му да е доста над средния на коалицията за страната, той отново не влиза в парламента. При преговорите за съставяне на коалиционно правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти, първоначално Николов е спряган за поста на министър на културата[13], но в крайна сметка, при съставянето на третото правителство на Бойко Борисов е назначен за заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за ресор висше образование.[14] По време на мандата му са направени сериозни промени в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, въведени са минимални наукометрични критерии за академично израстване и санкционен режим в случаи на плагиатство, приета е Стратегия за развитие на висшето образование в периода 2021-2030 г., разработена е карта на висшето образование и детайлни политики по отношение на всички държавни висши училища. Друга тема, с която се ангажира пряко е включването на престъпленията на комунизма в учебните програми по история.[15]

Народен представителРедактиране

На предсрочните парламентарни избори през лятото на 2017 г. Петър Николов се явява като кандидат на СДС в коалицията на ГЕРБ и СДС, в листите в 25-и Софийски избирателен район (пето място). В района коалицията постига едни от най-добрите си резултати в страната, а Николов се нарежда на второ място по брой на преференциите (след водача Бойко Борисов). След решението на Борисов да не влиза в парламента, Петър Николов официално става народен представител.[16]

БиблиографияРедактиране

МонографииРедактиране

  • Николов-Зиков, П. Раждането на българския консерватизъм. София, Парадигма, 2011. ISBN 978-954-326-137-6.
  • Николов-Зиков, П. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София, НБУ, 2012. ISBN 978-954-535-702-2.
  • Николов-Зиков, П. Истинската история на Видинското княжество. София, Ciela, 2014. ISBN 978-954-28-1445-0.
  • Николов-Зиков, П., Тодорова, Ир. Политическият консерватизъм. От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп. София, Ciela, 2017. ISBN 978-954-28-2240-0.
  • Николов-Зиков, П. Българската монархия. Т.1. Чедата на хуните (632-765). София, A&T Publishers, 2019 (2020 г. - второ допълнено издание). ISBN 978-619-7430-25-7.
  • Николов-Зиков, П. Българската монархия. Т.2. Царе и богове (765-893). София, A&T Publishers, 2020. ISBN 978-619-7106-53-4.
  • Николов-Зиков, П. Домът на Шишман и неговите реални или мними потомци през XV-XX век. София, Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-74-1.

Научни статииРедактиране

  • Николов-Зиков, П. Едно ново политическо поколение в България. – В: Политическата култура в България. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. Основи и принципи на българското консервативно светоусещане през втората половина на XIX в. – В: сп. „Разум“, бр. 1 (07). София, Институт „Разум“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. Българското православие – между консервативното начало и либералните експерименти. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 4 (12). София, Фондация „Комунитас“, 2004.
  • Николов-Зиков, П. В търсене на българската идентичност. Възможно ли е едно ново „ойкумене“?. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 4 (27). София, Фондация „Комунитас“, 2008.
  • Николов-Зиков, П. Още за произхода на последната средновековна българска царска династия”. – В: Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа. Юбилеен сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. София, НБУ, 2009. ISBN 978-954-535-575-2.
  • Николов-Зиков, П. Разрояването на царете – девалвация на титлата или промяна на политическия модел през българския XIV век. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 61. София, Фондация „Комунитас“, 2011.
  • Николов-Зиков, П. Княз Фружин и неговите наследници в Унгария и България (XV–XVI век). – В: Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. София, НБУ, 2011. ISBN 978-954-535-645-2.
  • Николов-Зиков, П. Традиционни елити и модерност в Югоизточна Европа (XVII-XIX век). В: Годишник на департамент История, Т. III, 2008 г.. София, НБУ, 2011. ISBN 978-954-535-486-1.
  • Николов-Зиков, П. Европа между икономическата криза и кризата на идентичността. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 68. София, Фондация „Комунитас“, 2012.
  • Николов-Зиков, П. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 1 – 2. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2013.
  • Николов-Зиков, П. Дворяните Савелиеви-Ростиславичи в българската и руската история. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 3 – 4. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2013.
  • Николов-Зиков, П. Трансформации и парадокси на политическия консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 1. София, Институт за дясна политика, 2015.
  • Николов-Зиков, П. От Хамилтън до Линкълн: Зората на американския политически консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 3/4. София, Институт за дясна политика, 2015.
  • Николов-Зиков, П. Исторически истини и исторически вини: Възход и падение на авторитарния консерватизъм. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 1/2. София, Институт за дясна политика, 2016.
  • Николов-Зиков, П., Краевски, Т. Краят на либералния консенсус и неговите неоспорими очевидности. – В: сп. „Conservative Quarterly“, кн. 3/4. София, Ciela, 2017.
  • Николов-Зиков, П. Ранносредновековна България и християнството. – В: сп. „Християнство и култура“, бр. 134. София, Фондация „Комунитас“, 2018.
  • Николов-Зиков, П. Хуно-българската династия Дуло. Опит за реконструкция. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 3 – 4. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2018.
  • Николов-Зиков, П. Родът на Турул. Българо-унгарски династични преплитания през IХ-Х век. – В: сп. „Родознание/Genealogia“, бр. 1 – 2. София, Институт за исторически изследвания при БАН, 2020.

Ордени и декорацииРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Ива Рудникова, „Кой идва след старите кучета“, в. „Капитал“, 20 март 2009 г.
  2. Вижте защо не трябва да се гласува за Реформаторите. // Afera BG. „Афера БГ“ ООД, 2014. Посетен на 9 октомври 2015.
  3. „Статии на Петър Николов на сайта „Петте кьошета““, архив на оригинала от 25 април 2014, https://web.archive.org/web/20140425074434/http://www.5corners.eu/author/petar/, посетен 25 април 2014 
  4. „30-годишен води синята листа“, lovechpress.info
  5. Цвятко Цветков: Виждам как Борисов прави кабинет, а Костов му държи златната акция. // Bulgaria News. „България нюз“ ООД, 2009. Посетен на 20 ноември 2013.
  6. Тройната опозиция се разпада. // Политика. „Монитор“ ЕООД, 2008. Посетен на 20 ноември 2013. Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
  7. 4-ма напуснаха ДСБ, не искат да са част от кликата. // 24 часа. „Вестникарска група България“ (ВГБ) ООД, 2012. Посетен на 9 април 2012.
  8. „Движение България на гражданите“ дава една година живот на парламента. // borbabg.com. Издателска къща „Борба“, 2013. Посетен на 27 май 2013.
  9. Бунт на кораба. // bTV. bTV Media Group, 2016. Посетен на 18 март 2016.
  10. Куневисти налазиха окупаторите-студенти. // Afera BG. „Афера БГ“ ООД, 2013. Посетен на 29 ноември 2013. Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
  11. Нов институт за дясна политика ще сближава програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 2014. Посетен на 28 юли 2014.
  12. Кадри на Кунева минават на работа при премиера Борисов. // Mediapool.bg. Медияпул ООД, 2014. Посетен на 21 ноември 2014.
  13. Културата се оказа Гордиевият възел в преговорите между ГЕРБ и Патриотите. // OffNews. Офф Медия АД, 2017. Посетен на 21 април 2017.
  14. Петър Николов е назначен за заместник-министър на образованието и науката. // в-к Капитал. Икономедия, 2017. Посетен на 23 май 2017.
  15. Петър Николов: Не може в учебника терорът при комунизма да се замете под килима, нито Османската империя да е мултикултурен рай. // в-к 24 часа. МГБ, 2019. Посетен на 27 юни 2019.
  16. Ето кои са депутатите в 46-то Народно събрание. // в-к Стандарт. Екрит Медиа ООД, 2021. Посетен на 22 юли 2021.
  17. Малтийският орден награди български заместник-министър

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за