Петър Соколов е български революционер, анархист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Петър Соколов
български революционер
Петър Соколов
Петър Соколов

Роден
1870 г.
Починал
21 април 1901 г. (31 г.)
Фикел, Османска империя

Етнос българи
Петър Соколов в Общомедия

БиографияРедактиране

Петър Соколов е роден в 1870 година в Кюстендил, тогава в Османската империя.[1] Завършва средно образование в Кюстендил. След това се мести в София. Тъй като притежава таланта на художник, той се движи сред хора на изкуството и дружи с известни художници. В края на краищата, Соколов решава да се включи в македоно-одринското революционно движение.

От юни до октомври 1899 г. Петър Соколов участва в чета, предвождана от Гоце Делчев. В четата влизали още Светослав Мерджанов, Андон Кьосето, Атанас Бабата, Михаил Попето, Антон Бузуков, Петър Манджуков. Четата успява да отвлече чорбаджията кир Димитриос от село Шилинос, Зиляховско и по-късно го освобождава срещу откуп.

През 1899 година заедно със Слави Мерджанов, Павел Шатев и Манджуков копаят тунел под Отоманската банка в Истанбул, където да заложат динамит, а успоредно с тях в Солун започва прокопаването на тунел до местното крило на банката. Председателят на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов осигурява паричните средства и за двете операции. През септември 1900 г. двата тунела са почти завършени, но поради трудности със снабдяването с динамит планът временно се изоставя. Скоро обаче един арменски революционер се опитва да снабди българите в османската столица с експлозиви, но турските власти успяват да го открият. Разследването ги отвежда до четиримата революционери, които са арестувани. Все пак османските власти не успяват да открият тунелите и в крайна сметка освобождават арестантите.

Мерджанов и Соколов са депортирани в Княжеството. През април 1901 година Соколов е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Долнооряховското дружество.[2]

Мерджанов и Соколов обмислят да спрат легендарния Ориент експрес край Одрин и да ограбят пощенския му вагон, за да финансират по-нататъшните си действия. За тази цел се сформира чета от десетина души, начело със Соколов и Мерджанов, която успява да се прехвърли в Одринско през юли 1901 г. с помощта на представител на Върховния комитет в Пловдив Павел Генадиев. Четниците поставят голямо количество динамит на железопътната линия, но не успяват да взривят влака, който преминава без причинени щети.

След провала, за да не се върнат с празни ръце, четата залавя край Одрин Нури бей, син на богатия турчин-земевладелец Дартли Мустафа бей, за да иска откуп за него. Скоро обаче тя е обкръжена от многобройна турска войска край село Фикел. При завързалото се сражение са убити Петър Соколов[3], арменският революционер Татул Зармарян и още четирима от четниците. Сл. Мерджанов, след като вижда, че приятелят му Соколов е вече мъртъв застрелва пленения Нури бей. Турците успяват да заловят останалите ранени, но все още живи Мерджанов, Христо Хаджиилиев, Георги Фотев, Бедрос Сиремджиян и Оник Торосян. Те отсичат главите на загиналите българи и арменци и ги дават да ги носят до Одрин на техните другари. Главата на Соколов се паднала на Мерджанов. През ноември 1901 година те са публично обесени в центъра на Одрин.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 590.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 431-432.