Пиаца дел Дуомо (Милано)

площад в Милано, Северна Италия

Пиаца дел Дуомо (на италиански: Piazza del Duomo, букв. „Катедрален площад“) е главният площад на град Милано, Северна Италия. Това е жизненоважният център на града, мястото за срещи на миланците, за да отпразнуват важни събития и заедно с прилежащата Галерия „Виктор Емануил II“ е емблематично място на метрополиса и дестинация за посетители и туристи от цял свят.

Пиаца дел Дуомо
Piazza del Duomo
Пиаца дел Дуомо. Вляво: Входът към Галерия „Виктор Емануил II“, вдясно: Миланската катедрала
Пиаца дел Дуомо. Вляво: Входът към Галерия „Виктор Емануил II“, вдясно: Миланската катедрала
Location map Italy Milan.png
45.4642° с. ш. 9.19° и. д.
Местоположение в Италия Милано
Страна Италия
СелищеМилано
МястоИсторически център (Милано)
УлициПасаж Дуомо, пл. Дей Мерканти, ул. Джузепе Менгони, ул.Силвио Пелико, Галерия „Виктор Емануил II“, ул. Уго Фосколо, ул. Сан Рафаеле, ул. Санта Радегонда, бул. Виторио Емануеле II, Частна галерия „Патари“, ул. Карло Мария Мартини, ул. Палацо Реале, ул. Джулиелмо Маркони, ул. Джузепе Мацини, ул. Орефичи
АрхитектДжузепе Менгони
Построен14 век - 20 век
Дължина45° 27′ 52″
Ширина9° 11′ 29″
Забележителности
Пиаца дел Дуомо (Милано) в Общомедия

ОписаниеРедактиране

Същинската площ на правоъгълния площад е от около 17 хил. кв.м. Ако се вземе предвид площта, оградена от околните сгради, подредени спрямо Миланската катедрала (Дуомо), повърхността е 47 200 m2, което го прави един от най-големите площади в Италия.

Доминиран от внушителната готическа предна част на Дуомо и украсен в центъра от конния паметник на Виктор Емануил II от 1896 г., площадът е заобиколен от архитектурни паметници от различни периоди: срещу катедралата се издига Палацо Карминати от 1867 г., докато на по-дългите страни на площада стоят една срещу друга симетричните Южни аркади, от двете страни на куито са кулите на Палацо Аренгарио, и Северните аркади с монументалния вход към Галерия „Виктор Емануил II“.

ИсторияРедактиране

РеализацияРедактиране

 
Епископският комплекс на Милано, насложен върху съвременния площад Пиаца дел Дуомо. Комплексът, който е разрушен, за да позволи построяването на Миланската катедрала, се състои от Базилика „Санта Текла“ (basilica maior или basilica nova), Баптистерий „Св, Йоан на изворите“, Катедрала „Санта Мария Маджоре“ (basilica vetus или basilica minor) и Баптистерий „Свети Стефан при изворите“.
 
Карта на Милано от 1814 г., показваща изгубения квартал Ботонуто (ограничен с тънка синя линия) и Пиаца дел Дуомо, с Ребекино, Коперто дей Фиджини и т. нар. „Дълъг ръкав“ на Кралския дворец, който е разрушен, за да се разреши построяването на Палацо „Аренгарио“.
 
Пиаца дел Дуомо в средата на 19 век преди събарянията, които по-късно водят до изграждането на Галерия Виктор Емануил II и аркадите.

Раждането на площада може да се проследи чак до господаря на Милано от 14 век Ацоне Висконти. За да създаде полезно пространство за търговски дейности наред с голямата поредица от магазини, които заобикалят „Света Текла“, той кара да изградят Пиаца Аренго между катедралата „Санта Мария Маджоре“ и базиликата „Света Текла“. За да се създаде необходимото пространство за площада, той нарежда да съборят около 1330 г. таверните до катедралата. Работите по изграждането на площада претърпяват значително забавяне след смъртта му.

През 1385 г. херцог Джан Галеацо Висконти кара да съборят къщите на епископа и на канониците, а през 1387 г. – и баптистерияСвети Йоан при изворите“. Във всеки случай на Пиаца Аренго са направени малко интервенции, което е и поради Миланската катедрала (Дуомо), работите по която започват зад „Санта Мария Маджоре“. През 1458 г. с благословията на папа Пий II, след папска була от 11 ноември, херцог Франческо I Сфорца и Фабриката на Дуомо получават разрешение да съборят базиликата „Света Текла“, за да създадат голям площад, достоен за Дуомо. През февруари 1477 г. херцогиня Бона Савойска предоставя площада на Фабриката на Дуомо.

От 16 век до Обединението на ИталияРедактиране

През 1548 г. Винченцо Серени създава нов проект за Пиаца дел Дуомо. Тъй като в тези години има финансови затруднения, единствената работа, която е извършена сред всичките предвидени от Серени, е разрушаването на Парадизо и на новата базилика „Света Текла“ (построена през 1481 г. чрез използване на оцелялата фасада на оригиналната базилика), като по този начин се създава квадратен площад пред Дуомо.

С откриването на Кралския дворец на арх. Джузепе Пиермарини се ражда втори площад, поставен странично спрямо първия и свързан с него.

В епохата на Наполеон отново се мисли за разширяване на площада в ущърб на рененсансовия дворец Коперто дей Фиджини от 1457 г. и на квартал Ребекино. Представените проекти показват желанието да се намали ролята на Дуомо в полза на градските сгради като триумфалните арки и голяма сграда, която да се използва като съд и седалище на професионалните асоциации. Проектът е отложен отново поради финансови затруднения.

И през последвалия период на Реставрацията (1814 - 1859 г.) е има нов проект за площада, поръчан от новия император Фердинанд I на Джулио Бекария. От различните фази, предвидени в проекта, единствената, която е изпълнена, е тази в района зад Дуомо, където са разрушени къщите на Фабриката на Дуомо, за да се построи новата сграда на фабриката.

Проект на Джузепе МенгониРедактиране

 
Пиаца дел Дуомо около 1865 г. Отляво може да се види палат Коперто дей Фиджини, съборен през 1864 г.

Сегашният си вид площадът дължи на ремонтите, извършени от архитекта Джузепе Менгони, който през 1865 - 1873 г. значително разширява предишния църковен площад на градската катедрала.

 
Проектът на Джузепе Менгони

След френско-пиемонтските победи и с наближаването на раждането на новото Кралство Италия новият съвет още през 1860 г. се надява да преустрои напълно целия площад. През април 1860 г. миланските граждани са поканени да представят идеи за новия площад и новата улица е кръстена на крал Виктор Емануил II. Представените проекти служат за по-доброто определяне на очертанията на проекта и за публичното обявяване на конкурс на 1 май 1861 г. Представените 18 проекта са разгледани през лятото на 1862 г. Комисията награждава 4 от тях, но ги преценява като не напълно валидни. Въпреки че не присъства сред печелившите проекти, проектът на Менгони получава значително признание.

 
Галерия „Виктор Емануил II“.
 
Джузепе Менгони (23 ноември 1829 г. — 30 декември 1877 г.)

През 1863 г. е обявен нов конкурс, спечелен от Менгони, чийто проект е одобрен от Градския съвет на 15 септември 1863 г. След някои промени в проекта, одобрен през 1864 г., на 7 март 1865 г. Виктор Емануил II полага първия камък на Галерия „Виктор Емануил II“, която е построена само за 3 г. Откриването за обществеността е на 15 септември 1867 г.

След като галерията е завършена, работите за площада продължават, но спечелилата договора компания – базираната в Лондон City of Milan Improvements Company Limited започва да показва признаци на финансова нестабилност. Това принуждава общината да закупи галерията и районите, отвъд които се издигат новите крила на площада, тоест сградите на Северната и на Южната аркада. Вместо това площта на изток от галерията е продадена на частни лица, които са длъжни да продължат работата според предвиденото в проекта на Менгони. Аркадите и свързаните с тях сгради са завършени през 1875 г.

 
Паметната плоча на входа на Галерия „Виктор Емануил II“ в чест на Менгони, който умира трагично там ден преди откриването.

Остават да бъдат построени само двете триумфални арки, за чиято съдба общинските власти веднага изразяват колебание поради липсата на средства. Въпреки това Менгони, копнеещ да завърши работата си, финансово се ангажира със съответната обществена поръчка. На 30 декември 1877 г., по време на инспекция, 48-годишният архитект пада от скелето при неизяснени обстоятелства. Смъртта му е представена като нещастен случай, но от самото начало се носят различни слухове за възможното самоубийство на великия архитект или дори за убийство. С него пропадат завинаги проектът му и надеждите да бъде доведен той до край: от тогава площадът остава практически непроменен и едва през 1896 г. в центъра му е открит конният паметник на Виктор Емануил II.

20 векРедактиране

През 1928 г. архитектът Пиеро Порталупи създава новия църковен площад и настилката на площада. През 1936 г. на мястото, където е трябвало да стоят двете триумфални арки, е построен Палацо Аренгарио, покрит с розов мрамор от Кандолия – същият, с който е построена Миланската катедрала, с изваяни барелефи. Той е използван от Бенито Мусолини за място на произнасяне на публичните му речи пред насъбралия се народ.

От първоначалния проект остава неосъществена сградата в дъното: всъщност и към 2022 г. се вижда Палацо Карминати, от който през 1999 г. са премахнати светещите рекламни табла, покриващи изцяло фасадата.

По време на Втората световна война под площада е изградено бомбоубежище, а цветните лехи пред Палацо Карминати са засадени с пшеница като част от военната кампания за зеленчукова градина.

В началото на 1950-те и 1960-те г. под площада е построена метростанцията, използвана първо за червената линия (линия 1), а след това и за жълтата (линия 3) на Миланското метро.

С изграждането на линия 3 на метрото, активирана през 1990 г., архитектът Иняцио Гардела проектира паметник от западната страна, така че да възстанови площада в пропорциите, предвидени от проекта на Джузепе Менгони.[1] Проектът обаче не е осъществен.

Пиаца дел Дуомо е точката, от която традиционно започва маратонът Страмилано.

Към края на 20 век от страната на площада е временно монтиран фонтан, чиито водни струи приемат формата на катедралата.

21 векРедактиране

 
Изглед към площада от Миланската катедрала

От 2000-те г. нататък има малко промени. Трябва да се подчертае въвеждането за първи път на дървета в контекста на площада, засадени през 2014 г., чиято максимална височина от 14 м не закрива фасадата на Палацо Карминати.

Работата по засаждането на палми (Trachycarpus fortunei) започва на 15 февруари 2017 г., към която са добавени бананови растения (Musa ensete) – операция, спонсорирана от Старбъкс. Този ремонт, планиран за три години по проект на миланския архитект Марко Бей, получава смесени оценки.[2]

Паметници, музеи и сградиРедактиране

ТранспортРедактиране

  •   и   Дуомо
  • Към площада принадлежат трамвайните линии 1, 2, 3, 12, 14, 15, 16, 19, 24, 27 и автобусните линии 54 и 73.

Галерия с изображенияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ignazio Gardella, Per la Stazione Duomo a Milano in Zodiac (rivista), nº 1, Milano, Zodiac Architecture, 1º semestre 1989, pp. 160-177.
  2. Articolo sul Corriere della Sera online del 15 febbraio 2017

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Piazza del Duomo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​