Отваря главното меню
Филипо Сколари
унгарски благородник
Филипо Сколари 
Роден: 1369
Починал: 27 декември 1426 (57 г.)

Филипо Сколари или още Пипо Спано (на италиански: Philippo Scolari, Pipo Spano или Pipo Ozorai) (13691426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е унгарски благородник от италиански произход на служба при император Сигизмунд.

Съдържание

ПроизходРедактиране

Филипо Сколари е флорентинец с произход от Тоскана, маджарски военачалник, дипломат при унгарския крал Сигизмунд, и негов довереник. Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо.

Филипо пристига в Унгарското кралство на 13-годишна възраст в компанията на търговеца Лукас Печиа.[1] Бързо се издига и през 1383 г. е назначен на служба при ковчежника на унгарския крал. От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. Спечелва си уважение като ловък и изкусен дипломат и храбър войн и рицар и става един от най-приближените съветници на краля. Ръководи дипломатически и военни мисии срещу Кралство Босна, Венецианската република (1411 г.) и Османската империя. Помага на Сигизмунд в борбата му срещу неаполската партия, за което е назначен за бан на Темишвар. Като унгарски бан често воюва за спорния Северински банат, предприемайки набези до Видин, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.

Не е точно установено какви са коректните взаимоотношения между историческите личности в периода 1387 – 1395 г., но определено в епоса намират отражение и преплитане доста други фолклорни мотиви. Филипо Спано има важна посредническа роля в отношенията между деспот Стефан Лазаревич и крал Сигизмунд през 1402 г. след битката при Ангора в контекста на предходната битка при Никопол. Филипо урежда преотстъпването от страна на Стефан на Белград с Мачва (Mачвански банат) и Голубац със Сланкамен на унгарската корона, срещу признаване на сюзеренитета му и влизането на деспота в ордена на Дракона.

През лятото на 1426 г. Пипо, влашкият войвода Дан II и Фружин минават Дунава и нанасят страшно поражение на османците, които дават 15 хил. жертви.

Същата година Пипо претърпява мозъчен инсулт и умира в имението си Липова.[2] Погребан е в Секешфехервар в близост до кралската гробница. На погребението му присъства и кралят.[3]

Славата на Пипо е голяма през 15 век и през следващия, когато с появата на печатарската преса Доменико Мелини издава биографията му в 1570 г.

Филип Маджарин в българския юнашки епосРедактиране

В голямата си част фолклорните мотиви за Филип Маджарин и неговия побратим Крали Марко са измислени в народната фантазия, но като цяло въпреки някои наслагвания и напластявания те почиват върху реални исторически събития от края на 14 век и първата четвъртина на 15 век.

Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в Маджара града. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвали, че ще убие и Марко (който е неженен), и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в Прилеп за робиня на майка си.[4]

СемействоРедактиране

Филипо има брак с жена от унгарското аристократично семейство Озорай.

ИзточнициРедактиране

  1. Биографията на кондотиера Пипо Спано ((it))
  2. Domenico Mellini, Vita Di Filippo Scolari, Volgarmente Chiamato Pippo Spano
  3. Биографията на кондотиера Пипо Спано ((it))
  4. Йордан Иванов. „Избрани произведения“, С., Изд. "Наука и изкуство", 1982, стр. 362-365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?

Външни препраткиРедактиране