Ругуновец
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на гръцки език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Ругуновец или Карасуле или Карасули (на гръцки: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 Καρασούλι, Карасули[2]) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония. Градът има население от 6485 души.
|
Ругуновец Πολύκαστρο |
|
|---|---|
| — град — | |
 Паметник в Ругуновец |
|
  Ругуновец  Ругуновец  Ругуновец |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 6485 души (2001) |
| Покровител | Света Троица[1] |
| Пощенски код | 612 00 |
| Телефонен код | 23430 – 2 |
| Ругуновец в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 километра от границата със Северна Македония и на 52 километра северно от Солун (Тесалоники).
ИсторияРедактиране
В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империяРедактиране
В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.[6] Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.
В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Междусъюзническата война селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
| „ | Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[9] | “ |
Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.[10] Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.
Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.[11]
ЛичностиРедактиране
От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).
БележкиРедактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρασούλι -- Πολύκαστρον
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48773/2566/7-10-1994 - ΦΕΚ 844/Β/14-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 194 – 195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928.
- ↑ Сайт на Община Бяла.