Политика на реформи и откритост

Политиката на реформи и откритост (на китайски език: 改革开放) е дългосрочна и стратегическа програма за икономически реформи, предприета в Народна република Китай, и насочена към създаването на така наречения социализъм с китайски характеристики и на социалистическа пазарна икономика, посредством отваряне на КНР към външния свят. [1][2]

НачалоРедактиране

Началото на тази политика е положено през 1978 г. по инициатива на крилото прагматици в комунистическата партия на Китай (ККП), което се води от Дън Сяопин. [3] Тази политика продължава неизменно и към 2017 г., т.е. в продължение на 40 години и извежда икономиката на Китай на първо място в света по данни на МВФ. [4]

ЦелиРедактиране

Реформаторите начело с Дън Сяопин си поставят за основна макроикономическа цел създаването на достатъчно излишък за финансиране на модернизацията на китайската икономика, която е на ръба на катастрофа, в резултат на провала на политиката на "големия скок напред" и последиците от редица дискреционни решения, взети по време на управлението на Мао Цзедун. Първоначалната цел на реформата е психологическа, а именно решаване на проблема с мотивацията на работниците и селяните, посредством премахването на икономическите различия.

Квинтесенцията на китайската икономическа реформа, която се състои от три етапа, не е идеологическа, а прагматична и често се представя с афоризма:

Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки.

[5]

КонцепцияРедактиране

Китайската политика на реформи и откритост се базира на три постулата:

  1. История и цивилизационен принос на Китай, т.е. впечатляващите исторически корени на Китай;
  2. Култура и традиции на Китай, т.е. това, което принадлежи на Китай;
  3. Китайският волунтаризъм и инициатива, т.е. направеното в името на Китай.

Основната идея в концепцията „произведено в Китай“ е:

Китай е длъжен да направи огромен принос в развитието на човечеството.

Китайската концепция залегнала в основата на тази дългосрочна, последователна и предвидима политика не е само икономическа, тя е философска, универсална и отхвърляща евроцентризма с геополитически акцент върху най-големия континент. [6][7]

РезултатиРедактиране

В периода 1995-2009 години БВП на Китай нараства средногодишно средно с почти 10%, а от 2009 до 2014 години годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, като този на световната икономика е 2%. [8] От 2015 г. китайската икономика е най-голямата в света по данни на МВФ.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране