Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

Попинци
Панорамен изглед от Попинци
Панорамен изглед от Попинци
Общи данни
Население 1640 души[1] (15 юни 2020 г.)
38,6 души/km²
Землище 48,046 km²
Надм. височина 343 m
Пощ. код 4528
Тел. код 03534
МПС код РА
ЕКАТТЕ 57580
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Попинци
Стоянка Ставрева
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от град Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна.

Едната част местните наричат „Чучура“, а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността „Петелово“. Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.

ИсторияРедактиране

Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и все още неизучен и непознат.

Предполага се, че селището е попаднало под Османско владичество през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.

Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче – Istanbul – BOA, TD 26) и 1530 г.(Попинич – Istanbul – BOA, TD 370).

Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден – всички тези обичаи и традиции са живи и днес.

През последните години се наложи още една нова традиция – от 1977 г. на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.

Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище „Искра“, създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди.

В близост до историческата крепост „Градището“ и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източноправославното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.

По време на туското владичество в селото не са замръквали турци. Има легенда, която разказва, че една нощ двама турци решили да „погостуват“ на едно семейство от Попинци. Влезли в къщата и започнали да искат да им приготвят питка, кокошка и куп други неща. Домакините дали, каквото имат, сготвили им го, поднесли им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата бил на кошарата. Всичко дотук вървяло добре, но турците започнали да заглеждат момичето и умната майка изпратила момчето през задния двор да извика баща си. Майката дала много вино и ракия на турците и те се напили. В това време бащата пристигнал и заедно лесно убили турците в къщата и ги заровили под нея. (Тогава нямало под, а земя).Сложили глина въху мястото, замазали го и сложили козяка. След това турците търсили своите събратя, но не ги намерили никъде. И оттогава турци не замръкват в селото.

Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на османската власт в крепостта "Красен", днешното местонахождение на Попинци, живяла мома, на име Яна. Тя била дъщеря на вожда на крепостта "Красен". Яна била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката. Когато се хвърлила, турците възкликнали: „Луда Яна!“ Оттогава реката носи това име.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19342876
19463225
19563201
19653154
19753077
19852997
19922864
20012467
20111993

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1993 100.00
Българи 1714 86.00
Турци ? ?
Цигани 87 4.36
Други ? ?
Не се самоопределят 4 0.20
Не отговорили 186 9.33

Обществени институцииРедактиране

Основно училище „Отец Паисий“ – средищно училище. В него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.

Детска градина „ЯНА“ - посещават я деца на възраст от три до седем години, не само от Попинци, а и от съседните села Левски и Елшица.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: „Прала Начка на реката“ и „Бял се пелин“. В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.

Редовни събитияРедактиране

Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали (Джумал), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.

Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кметство Попинци и читалище „Искра“ със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище – Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.

ЛитератураРедактиране

  • Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране