Отваря главното меню

Правителството на Иван Багрянов е шестдесет и първото правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 г.[1]. Управлява страната до 2 септември 1944 г., след което е наследено от правителството на Константин Муравиев[2].

Правителство на Иван Багрянов
Flag of Bulgaria.svg 61-во правителство на България
Период
Сформирано 1 юни 1944
Разпуснато 2 септември 1944
Личности и партии
Председател Иван Багрянов
Държавен глава Регентство
(Симеон II)
Първоначален състав
Министри 10
~ мъже 10
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Божилов
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Муравиев

Съдържание

ПолитикаРедактиране

Основната задача на новото българско правителство е да се удържи натискът от страна на Германия за прякото участие на страната във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от съветската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът трескаво търси възможност за сключване на примирие с Великобритания и САЩ (на 6 юни 1944 г. войските им дебаркират във Франция). В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Великобритания може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция (вододайната зона на Рило-Родопския масив)[2].

Вътрешна политикаРедактиране

На 7 август 1944 г. легалната опозиция излиза с нова декларация, подписана и от четрима представители на Отечествения фронт. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция. Опозицията настоява за преустановяване на военните действия между България и западните съюзници. Специално място в декларацията се отделя на обвързването на България със СССР.

На 23 август 1944 г. с разгрома на германците завърша Яшко-Кишиневската битка. Войските на Трети украински фронт достигат българската граница. Три дни по-късно правителството обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. От прегрупирането на съветските части по северната граница на България, пропагандата на руските радиостанции и поведението на САЩ и Великобритания става ясно, че той няма да бъде зачетен. Управляващите среди правят последен опит да запазят независимостта на страната – възложено е на легалната опозиция да образува правителство[2].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Иван Багрянов, е образуван от политически дейци с прогерманска ориентация, провеждащи политиката на регентите[2].

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 10 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Иван Багрянов безпартиен  
вътрешни работи и народно здраве Александър Станишев безпартиен  
външни работи и изповедания Иван Багрянов (упр.) безпартиен  
народно просвещение Михаил Арнаудов безпартиен  
финанси Димитър Савов безпартиен  
правосъдие Руси Русев (упр.) безпартиен  
война Руси Русев военен  
търговия, промишленост и труд Христо Василев безпартиен  
земеделие и държавни имоти Дончо Костов безпартиен  
обществени сгради, пътища и благоустройство Борис Колчев (упр.) безпартиен  
железници, пощи и телеграфи Борис Колчев безпартиен  

Промени в кабинетаРедактиране

от 12 юни 1944Редактиране

министерство име партия
външни работи и изповедания Първан Драганов безпартиен  
земеделие и държавни имоти Руси Русев военен  
правосъдие Александър Сталийски безпартиен  
обществени сгради, пътища и благоустройство Славейко Василев безпартиен  

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 6 от 1 юни 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 113 от 1 юни 1944 г.
  2. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 218-222.