Правителство на Иван Багрянов
Правителството на Иван Багрянов е шестдесет и първото правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 г.[1]. Управлява страната до 2 септември 1944 г., след което е наследено от правителството на Константин Муравиев.[2]
Правителство на Иван Багрянов | ||||
61-во правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Регентство (Симеон II) | |||
Председател | Иван Багрянов | |||
Сформиране | 1 юни 1944 | |||
Разпускане | 2 септември 1944 | |||
Първоначален състав | ||||
Министри | 10 | |||
~ мъже | 10 | |||
~ жени | 0 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 142 / 152
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | XXV ОНС | |||
|
Политика
редактиранеОсновната задача на новото българско правителство е да се удържи натискът от страна на Германия за прякото участие на страната във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от съветската армия. За да избегне тази опасност, кабинетът трескаво търси възможност за сключване на примирие с Великобритания и САЩ (на 6 юни 1944 г. войските им дебаркират във Франция). В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – англофилът Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. Примирие със САЩ и Великобритания може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция (вододайната зона на Рило-Родопския масив).[2]
Вътрешна политика
редактиранеНа 7 август 1944 г. легалната опозиция излиза с нова декларация, подписана и от четрима представители на Отечествения фронт. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция. Опозицията настоява за преустановяване на военните действия между България и западните съюзници. Специално място в декларацията се отделя на обвързването на България със СССР.
На 23 август 1944 г. с разгрома на германците завърша Яшко-Кишиневската битка. Войските на Трети украински фронт достигат българската граница. Три дни по-късно правителството обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. От прегрупирането на съветските части по северната граница на България, пропагандата на руските радиостанции и поведението на САЩ и Великобритания става ясно, че той няма да бъде зачетен. Управляващите среди правят последен опит да запазят независимостта на страната – възложено е на легалната опозиция да образува правителство.[2]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Иван Багрянов, е образуван от политически дейци с прогерманска ориентация, провеждащи политиката на регентите.[2]
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 10 министри:[2]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Министерския съвет | Иван Багрянов | безпартиен | |
вътрешни работи и народно здраве | Александър Станишев | безпартиен | |
външни работи и изповедания | Иван Багрянов (упр.) | безпартиен | |
народно просвещение | Михаил Арнаудов | безпартиен | |
финанси | Димитър Савов | безпартиен | |
правосъдие | Руси Русев (упр.) | безпартиен | |
война | Руси Русев | военен | |
търговия, промишленост и труд | Христо Василев | безпартиен | |
земеделие и държавни имоти | Дончо Костов | безпартиен | |
обществени сгради, пътища и благоустройство | Борис Колчев (упр.) | безпартиен | |
железници, пощи и телеграфи | Борис Колчев | безпартиен |
Промени в кабинета
редактиранеот 12 юни 1944
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външни работи и изповедания | Първан Драганов | безпартиен | |
земеделие и държавни имоти | Руси Русев | военен | |
правосъдие | Александър Сталийски | безпартиен | |
обществени сгради, пътища и благоустройство | Славейко Василев | безпартиен |
Литература
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.