Правни системи
Правните системи, срещани понякога и като правови системи, са начинът на организиране, структуриране и прилагане на правото посредством системата на правото. Със сравнителното им изучаване са занимава сравнителното право.
.png)
Разграничителни критерии Редактиране
Основни разграничителни критерии за исторически възникналите правни системи според сравнителното право са:
- съотношение между, и използвани източници на правото;
- ролята (функцията) на съда в създаването на прецеденти;
- произход и развитие на системата на правото.
Правни семейства Редактиране
В света съществуват три основни правни семейства:
- континентално или европейско (романо-германско) правно семейство базирано на континенталната правна система, която от своя страна е фундирала върху римското право;
- семейство на общото право базирано на общото (англосаксонско) право и прецедента;
- религиозно-традиционно правно семейство.
Правни системи Редактиране
Всяко правно семейство е изградило своя правна система:
Континентална система Редактиране
.png)
Континенталната правна система е водеща. Тя се поделя на пандектна система и романска система.
Континенталната система има за основа правните норми като правила за поведение в обществото, отговарящи на справедливостта и морала като субсидиарни източници на правото. Съдебната практика, за разлика от системата на обичайното право, тук не е водеща, а фундаментален източник на правото е закона който регулира обществените отношения в дадена област, а за по-големи сфери има кодекси. Водещото начало при континенталната система е регулирането на отношенията между гражданите посредством гражданското право, което е основен отрасъл при континенталната система.
Континенталната правна система възниква на базата на римското право и академичните усилия в европейските университети, започнали още от 12 век да развиват и приспособяват правото от Corpus Iuris Civilis към променящата се действителност и предизвикателствата на средновековния свят.
В Русия след Октомврийската революция и в бившите социалистически страни след Втората световна война се формира на пандектна основа т.нар. социалистическо право, което е конюнктурно и преходно явление в правния мир и след падането на Желязната завеса с Берлинската стена е в процес на отмиране.
Правото на Европейския съюз е континентален системен тип, обединяващо схващанията на двете водещи правни школи на континента - немската и френската. То е уникално еволюционно и своеобразно съчетание от нов тип в развитието на правото, обединяващо достиженията на юриспруденцията в т.нар. Стара Европа.
Особен случай в Европа представлява Ирландия.
Страните от Далечния изток (Китай, Корея, Япония) и Индокитай също се придържат в правната си система към принципите на континенталната система.
Аржентина и Южноафриканската република имат смесен тип правна система между континентална и основана на общото право.
Пандектни системи Редактиране
Пандектните системи от своя страна се подразделят на три подгрупи:
- класическа (немска), възприета модифицирана и по подразбиране от немскоговорещите страни, Чехия, Словакия, Гърция и Турция в Европа и нюансирано Холандия и Полша;
- скандинавска в страните от Северна Европа, Дания и Исландия;
- източноевропейска (славянските и балтийските държави с Унгария и Албания), повлияна през 20 век от т.нар. социалистическо право;
Романски системи Редактиране
Романската система на правото на романските народи условно се подразделя на две подгрупи:
- френска, включваща Франция и нейните колонии с Румъния на изток и
- латинска, включваща Испания и Португалия (териториите на техните колониални империи - Испанската и Португалската) с Латинска Америка основно, включително Италия;
Система на общото право Редактиране
Системата на общото право е разпространена в страните от Британската общност без Квебек, американския щат Луизиана и Южноафриканската република, където тази правна система е модифицирана.
Системата на общото право се базира на прецедента, т.е. в нея не съществуват или съществуват само някои общи норми под формата на нормативен акт, насочени към решаването на конкретен проблем, но не и в систематичен като за континенталната система вид. Основен източник на правото в англосаксонската система е прецедента.
Характерна за англосаксонската правна система е конкуренцията между източниците на правото сред които са правния обичай, правната доктрина и закона. Поради това тази правна система, за разлика от континенталната, е недиференцирана. Това се дължи на историята на правото в Англия. На острова не навлиза в юриспруденцията римското право, а остават в сила традицията и обичая. Тази правна система се разпростира и в бившите английски колонии.
Днес системата на общото право в САЩ, Канада, Индия и Англия е различна.
Религиозно-традиционна правна система Редактиране
Общото което характеризира тази правна система е отхвърлянето на позитивното право и строгото придържане към религиозното или естественото право.
Религиозни правни системи Редактиране
Мюсюлманска правна система Редактиране
Днес към правото на шариата се придържат повечето страни от Арабската лига и шиитски Иран и Афганистан. Иран и Афганистан представляват особен случай.
Индуска правна система Редактиране
Индуската правна система е характерна за някои индийски щати в които мнозинството от населението изповядва индуизъм.
Юдейска правна система Редактиране
Юдейската правна система е особен случай само за Израел. Тя е изключение спрямо всички останали правни системи. Представлява смес от светско и религиозно право по юдаизма (Халаха).
Особени случаи на компилация от правни системи Редактиране
Особен случай представляват страните от Далечния изток и Индокитай. При тях правоприлагането се осъществява от смес от писани по континентален тертип нормативни актове и норми на обичайното право. В тези страни на пиедестал е естественото право.
Индия се характеризира с липсата на унифицирана и единна за страната правна система.
За много африкански страни предимно от Централна Африка и остров Мадагаскар въобще не може да се говори за изградени централизирани правни системи, а навсякъде по места според традициите на различните племена основен източник на правото е племенния или местен обичай.
Правна система в България Редактиране
Правната система в България се зачислява към тези от континентален тип. Тя е резултат от рецепцията на правото, настъпила през края на XIX и началото на XX век. В този период били положени юридическите основи в страната на базата на някои от най-развитите правни системи на това време (френската, италианската и др.)