Уикипедия

Крива (дем Пеония)

селище в Гърция

Крѝва[1] (на гръцки: Γρίβα, Грива, катаревуса: Γρίβας, Гривас, до 1926 година Κρίβα, Крива[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Крива има 813 жители.

Крива
Γρίβας
— село —
Изглед към село Крива
Изглед към село Крива
Гърция
40.9543° с. ш. 22.4104° и. д.
Крива
Централна Македония
40.9543° с. ш. 22.4104° и. д.
Крива
Кукушко
40.9543° с. ш. 22.4104° и. д.
Крива
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина470 m
Население813 души
Пощенски код613 00
Телефонен код23430
Официален сайтwww.griva-kilkis.blogspot.gr
Крива в Общомедия

География Редактиране

Селото е разположено на 4 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

История Редактиране

На 1300 m югоизточно от селото при оформяне на двора на църквата „Свети Антоний“ е открито антично селище с повърхностна керамика, обявено в 1996 година за защитен паметник.[3]

В Османската империя Редактиране

 
Църквата „Свети Атанас“
 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Крива, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

Според предания на стари негови жители село Крива е основано в края на XV век или в началото на XVI век. Около най-старата Горна махала (Горна мала) възникват нови махали от местното население и от преселници от Югозападна Македония. Различия в наречията на отделните махали се чувстват до началото на XX век.[4] Църквата „Свети Атанасий“ („Свети Атанас“) е от 1801 година.[5]

Според Астерьос Кукудис Крива е бивше мъгленорумънско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крива (Kriva), Воденска епархия, живеят 1020 гърци.[7]

На австрийската военна карта е отбелязано като Крива (Kriva), на картата на Кондоянис е отбелязано също като Крива (Κρύβα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Кирва (Κρίβα) е село със 170 християнски семейства.[8]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крива живеят 1300 българи християни.[10]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива (Kriva) има 1600 българи екзархисти.[12] Заради високия български дух на населението Крива е известна и като „Малката София“.[13]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ В селото ни има 240 къщи, от които 10 са патриаршисти, а 230 екзархисти. Селската ни черква и училище са построени през стария режим с помощта на бедното население, а днес при конституционния режим стоят затворени, макар че ние българите като екзархисти си плащаме редовно от десет години насам всички даждия. Десетте къщи по народност са българи, а се наричат гъркомани само защото са под ведомството на Патриаршията и те, при все че при построяването на черквата не са дали нито един камък помощ, продължават да си служат в черквата и в училището, което посещават само 5-6 техни деца, а ние българите, 230 къщи, оставаме без черква и училище, нямаме къде да се молим и децата ни се скитат из улиците. Ние, бащите на тези деца, обръщаме се първо към бога и второ апелирам към народните представители като добри патриоти да се позанимаят с този въпрос и да турят край на подобни несправедливости, които могат да ни хвърлят в отчаяние. От името на населението на село Крива кмет Коста Митре.[14] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Крива има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]

През есента на 1910 година Апостол войвода, отново нелегален, влиза в Крива и държи публична реч. В резултат на 26 септември в селото са арестувани 80 души.[16]

По данни на Екзархията в 1910 година Крива има 224 семейства, 962 жители българи и една черква.[17]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κρίβα) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[8][18]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19] Седмица преди началото на войната в Крива се провежда районно съвещание на ръководителите на ВМОРО начело с Ичко Димитров. След предателство от гъркомани селото е обградено и в него три дни се води бой, в който турците използват планинска артилерия. Четата се оттегля без загуби, но Крива е изцяло опожарено.[20]

В Гърция Редактиране

 
Манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Крива попада в Гърция.

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Крива (Κρίβα) като село с 545 мъже и 504 жени.[8]

В 1914 година край селото е построена църквата „Свети Илия“.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крива има 155 къщи славяни християни.[21]

Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 94 имота на жители, преселили се в България.[8] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 16 бежански семейства и 79 жители бежанци.[8][22]

В 1926 година селото е прекръстено на Гривас (Γρίβας).[8]

Според Тодор Симовски в 1961 година Крива има 1280 жители, от които само стотина са понтийски гърци.[23] На 15 август 1986 година паметникът на гръцкия андарт Спирос Франгопулос в Крива е разрушен с чук от местен жител.[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Крива на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сивини ниви[25] Σίβινι Νίβε Врасиядес Βρασιάδες[26] местност на ЮЗ от Крива[25]
Ридот[25] Ρίντοτ Псилома Ψήλωμα[26] местност на Ю от Крива[25]
Фугарела[25] или Сува река Σουγαρέλα Ксиропотамос Ξηροπόταμος[26] река на С от Крива[25]
Курия[25] Κουρί Дасаки Δασάκι[26] местност на СИ от Крива (510 m)[25]
Пусиите[25] Πουσιΐτ Енедра Ένέδρα[26] възвишение на СИ от Крива и на СЗ от Гумендже[25]
Матруна[25] Ματρούνα Агриохорту Άγριόχορτου[26] възвишение на С от Крива[25]
Бартуни[25] Μπαρτούνι Ортолитос Όρθόλιθος[26] възвишение на Ю от Крива (522 m)[25]

Официални преброявания Редактиране

  • 1981 – 861 жители
  • 1991 – 779 жители
  • 2001 – 813 жители

Личности Редактиране

 
Димитър Пр. Робков (Райков)
 
Паметник на загиналите през 1944 година и Гръцката гражданска война кривенчани
 
Бюст на андартския капитан Спиридон Франгопулос в Крива, повреден от местни жители
Родени в Крива
  •   Атанас Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[27]
  •   Ичо Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[27]
  •   Пено Карамуткин (1920 – 1945), гръцки партизанин[28]
  •   Стоян Димитров Янъков, български революционер, селски ръководител на ВМОРО, на 73 години към 15 февруари 1943 година. В 1902 година е заклет от Апостол Петков и дълги години е ръководител на местния комитет на ВМОРО. Осъждан на 101 и втори път на 5 години затвор. В 1912 година, при откриването на четата на Ичко Димитров и капитан Георги Тодоров, Крива е опожарено и единственият му син Димитър е тежко ранен. Изселва се в България по конвенцията за доброволно изселване. На 15 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[29]
  •   Тано Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[27]
  •   Христо Димитров (1912 – ?), български дипломат
  •   Христо Пипчев (1886 – 1948), гръцки революционер
Македоно-одрински опълченци от Крива
  •   Вангел Таев (1872 – ?), Лазарет на МОО, нестроева рота на Трета солунска дружина[30]
  •   Гано Деев (1892 – ?), Сборна партизанска рота на МОО[31]
  •   Гано Доев (1886/1887 – ?), Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[32]
  •   Георги Митрев Фудулов (Гоно Фотула, Футулев, 1890 – 1956 София), Първа отделна партизанска рота, четата на Иван Пальошев, Пета одринска дружина, Първа рота на Петнадесета щипска дружина.[33] Преселва се със съпругата в София през 1916 г. и живее в къща на ул. „Перник“ и ул. „Пиротска“ до смъртта си.
  •   Гоно Гьошев (1886/1887 – ?), деец на ВМОРО
  •   Гоно Досев (1886 – ?), четата на Иван Пальошев, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[34]
  •   Гоно Илчов, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[35]
  •   Гоно Качев (Качкин, 1890 – ?), четата на Иван Пальошев[36]
  •   Гоно Кочов Пулеков (Кочев, 1880 – ?), Първа отделна партизанска рота[37]
  •   Георги Димитров (1891 – ?), Първа рота на Единадесета сярска дружина[38]
  •   Гоно Петров Литаров (Гьорче Литара, Митаров, 1882 – ?), Първа отделна партизанска рота, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[39]
  •   Димитър Анъков (Дино Аняков), 22-годишен, четата на Ичко Димитров[40]
  •   Димитър Георгиев Ленкин (1877 – ?), Първа отделна партизанска рота[41]
  •   Димитър Еленкин (Еленко), 38 (45)-годишен, надничар, III отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[42]
  •   Димитър Робков (Райков, Ранков, Ропков ? – 1913), Първа отделна партизанска рота, загинал в гръцки плен[43]
  •   Дино Януков (1890 – ?), четата на Иван Пальошев[44]
  •   Иван Гонов (1892 – ?), Първа рота на Единадесета сярска дружина[45]
  •   Иван Костов Гошев (1882 – ?), Първа отделна партизанска рота[46]
  •   Иван Младенов (1889/1892 – ?), четата на Иван Палошев, четата на Павел Христов, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[47]
  •   Иван Райков, Втора рот ана Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[43]
  •   Иван Т. Радков, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[48]
  •   Иван Танков (Танчов, 1882 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Христо Чернопеев, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[49]
  •   Иван Робков (Ропков, 1884 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Павел Христов, четата на Ичко Димитров[50]
  •   Митре Иванов Пейков (Пейчев, 1874/1876 – ?), четата на Иван Пальошев[51]
  •   Стефан Ташев (1877 – ?), Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[52]
  •   Тано Митрев Югов (1887 – ?), Първа отделна партизанска рота[53]
  •   Христо Тенков (Тонков), Трета рота на Петнадесета щипска дружина[54]
Починали в Крива

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 – ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.633
  5. ↑ 3. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Γρίβας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως – Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 25 юни 2014.[неработеща препратка]
  6. ↑ Αστέριος Κουκούδης - Μελέτες για τους Βλάχους.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. ↑ а б в г д е ж Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 543
  14. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  16. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  17. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  18. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  20. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634
  21. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, ИНИ, Скопје, 1978, стр.278
  24. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.629
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  27. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  28. ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија – Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 57. Посетен на 23 декември 2013 г.
  29. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 236.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202. Вероятно идентичен с Гано Доев.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 245.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 747.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 342.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 409.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408. Може би идентичен с Димитър Еленкин.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 256.
  43. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596-597.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 544.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  55. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 14.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крива_(дем_Пеония)&oldid=11748074“.