Отваря главното меню

Крѝва[1] (на гръцки: Γρίβα, Грива, катаревуса: Γρίβας, Гривас, до 1926 Κρίβα, Крива[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Крива има 813 жители.

Крива
Γρίβας
— село —
Изглед към село Крива
Изглед към село Крива
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 470 m
Население 813 души (2001)
Крива в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

ИсторияРедактиране

На 1300 m югоизточно от селото при оформяне на двора на църквата „Свети Антоний“ е открито антично селище с повърхностна керамика, обявено в 1996 година за защитен паметник.[3]

В Османската империяРедактиране

 
Църквата „Свети Атанас“
 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Крива, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

Според предания на стари негови жители село Крива е основано в края на XV век или в началото на XVI век. Около най-старата Горна махала (Горна мала) възникват нови махали от местното население и от преселници от Югозападна Македония. Различия в наречията на отделните махали се чувстват до началото на XX век.[4] Църквата „Свети Атанасий“ („Свети Атанас“) е от 1801 година.[5]

Според Астерьос Кукудис Крива е бивше мъгленорумънско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крива (Kriva), Воденска епархия, живеят 1020 гърци.[7]

На австрийската военна карта е отбелязано като Крива (Kriva), на картата на Кондоянис е отбелязано също като Крива (Κρύβα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Кирва (Κρίβα) е село със 170 християнски семейства.[8]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крива живеят 1300 българи християни.[10]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива (Kriva) има 1600 българи екзархисти.[12] Заради високия български дух на населението Крива е известна и като „Малката София[13].

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В селото ни има 240 къщи, от които 10 са патриаршисти, а 230 екзархисти. Селската ни черква и училище са построени през стария режим с помощта на бедното население, а днес при конституционния режим стоят затворени, макар че ние българите като екзархисти си плащаме редовно от десет години насам всички даждия. Десетте къщи по народност са българи, а се наричат гъркомани само защото са под ведомството на Патриаршията и те, при все че при построяването на черквата не са дали нито един камък помощ, продължават да си служат в черквата и в училището, което посещават само 5-6 техни деца, а ние българите, 230 къщи, оставаме без черква и училище, нямаме къде да се молим и децата ни се скитат из улиците. Ние, бащите на тези деца, обръщаме се първо към бога и второ апелирам към народните представители като добри патриоти да се позанимаят с този въпрос и да турят край на подобни несправедливости, които могат да ни хвърлят в отчаяние. От името на населението на село Крива кмет Коста Митре.[14]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Крива има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]

През есента на 1910 година Апостол войвода, отново нелегален, влиза в Крива и държи публична реч. В резултат на 26 септември в селото са арестувани 80 души.[16]

По данни на Екзархията в 1910 година Крива има 224 семейства, 962 жители българи и една черква.[17]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κρίβα) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[18][8]

Според Боривое Милоевич селото (Kriva) има 155 къщи християни славяни.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19] Седмица преди началото на войната в Крива се провежда районно съвещание на ръководителите на ВМОРО начело с Ичко Димитров. След предателство от гъркомани селото е обградено и в него три дни се води бой, в който турците използват планинска артилерия. Четата се оттегля без загуби, но Крива е изцяло опожарено[20].

В ГърцияРедактиране

 
Манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Крива попада в Гърция.

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Крива (Κρίβα) като село с 545 мъже и 504 жени.[8]

В 1914 година край селото е построена църквата „Свети Илия“. Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 94 имота на жители, преселили се в България. В 1926 година селото е прекръстено на Гривас (Γρίβας).[8]

В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 16 бежански семейства и 79 жители бежанци.[21][8] Според Тодор Симовски през 1961 година Крива има 1280 жители, от които само стотина са понтийски гърци.[22] На 15 август 1986 година паметникът на гръцкия андарт Спирос Франгопулос в Крива е разрушен с чук от местен жител.[23]

Официални преброяванияРедактиране

  • 1981 – 861 жители
  • 1991 – 779 жители
  • 2001 – 813 жители

ЛичностиРедактиране

 
Димитър Пр. Робков (Райков)
 
Паметник на загиналите през 1944 година и Гръцката гражданска война кривенчани
 
Бюст на андартския капитан Спиридон Франгопулос в Крива, повреден от местни жители
Родени в Крива
Македоно-одрински опълченци от Крива
  •   Вангел Таев (1872 – ?), Лазарет на МОО, нестроева рота на Трета солунска дружина[25]
  •   Гано Деев (1892 – ?), Сборна партизанска рота на МОО[26]
  •   Гано Доев (1886/1887 – ?), Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[27]
  •   Георги Митрев Фудулов (Гоно Фотула, Футулев, 1890 – 1956 София), Първа отделна партизанска рота, четата на Иван Пальошев, Пета одринска дружина, Първа рота на Петнадесета щипска дружина.[28] Преселва се със съпругата в София през 1916 г. и живее в къща на ул. „Перник“ и ул. „Пиротска“ смъртта си.
  •   Гоно Гьошев (1886/1887 – ?), деец на ВМОРО
  •   Гоно Досев (1886 – ?), четата на Иван Пальошев, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[29]
  •   Гоно Илчов, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[30]
  •   Гоно Качев (Качкин, 1890 – ?), четата на Иван Пальошев[31]
  •   Гоно Кочов Пулеков (Кочев, 1880 – ?), Първа отделна партизанска рота[32]
  •   Георги Димитров (1891 – ?), Първа рота на Единадесета серска дружина[33]
  •   Гоно Петров Литаров (Гьорче Литара, Митаров, 1882 – ?), Първа отделна партизанска рота, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[34]
  •   Димитър Анъков (Дино Аняков), 22-годишен, четата на Ичко Димитров[35]
  •   Димитър Георгиев Ленкин (1877 – ?), Първа отделна партизанска рота[36]
  •   Димитър Еленкин (Еленко), 38 (45)-годишен, надничар, III отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[37]
  •   Димитър Робков (Райков, Ранков, Ропков ? – 1913), Първа отделна партизанска рота, загинал в гръцки плен[38]
  •   Дино Януков (1890 – ?), четата на Иван Пальошев[39]
  •   Иван Гонов (1892 – ?), Първа рота на Единадесета серска дружина[40]
  •   Иван Костов Гошев (1882 – ?), Първа отделна партизанска рота[41]
  •   Иван Младенов (1889/1892 – ?), четата на Иван Палошев, четата на Павел Христов, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[42]
  •   Иван Райков, Втора рот ана Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[43]
  •   Иван Т. Радков, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[44]
  •   Иван Танков (Танчов, 1882 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Христо Чернопеев, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[45]
  •   Иван Робков (Ропков, 1884 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Павел Христов, четата на Ичко Димитров[46]
  •   Митре Иванов Пейков (Пейчев, 1874/1876 – ?), четата на Иван Пальошев[47]
  •   Стефан Ташев (1877 – ?), Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[48]
  •   Тано Митрев Югов (1887 – ?), Първа отделна партизанска рота[49]
  •   Христо Тенков (Тонков), Трета рота на Петнадесета щипска дружина[50]
Починали в Крива

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κρίβα -- Γρίβας
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 – ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.633
  5. 3. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Γρίβας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως – Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 25 юни 2014.
  6. Αστέριος Κουκούδης - Μελέτες για τους Βλάχους.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  8. а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  12. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  13. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 543
  14. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.538. Текст на английски.
  15. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  16. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  17. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  18. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854.
  20. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634
  21. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  22. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, ИНИ, Скопје, 1978, стр.278
  23. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.629
  24. Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија – Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 57. Посетен на 23 декември 2013 г.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.686.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.202. Вероятно идентичен с Гано Доев.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.245.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.747.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.319.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.342.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.409.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.47.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.408. Може би идентичен с Димитър Еленкин
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.256.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.592.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.824.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.180.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.183.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.469.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.592.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.590.
  45. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.690.
  46. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.596-597.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.544.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.697.
  49. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.811.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.
  51. Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 14.