Уикипедия

Крива (дем Пеония)

селище в Гърция

Крѝва[1] (на гръцки: Γρίβα, Грива, катаревуса: Γρίβας, Гривас, до 1926 Κρίβα, Крива[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Крива има 813 жители.

Крива
Γρίβας
— село —
Изглед към село Крива
Изглед към село Крива
Гърция
40.9543° с. ш. 22.4104° и. д.
Крива
Централна Македония
40.9543° с. ш. 22.4104° и. д.
Крива
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 470 m
Население 813 души (2001)
Официален сайт www.griva-kilkis.blogspot.gr
Крива в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

ИсторияРедактиране

На 1300 m югоизточно от селото при оформяне на двора на църквата „Свети Антоний“ е открито антично селище с повърхностна керамика, обявено в 1996 година за защитен паметник.[3]

В Османската империяРедактиране

 
Църквата „Свети Атанас“
 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Крива, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

Според предания на стари негови жители село Крива е основано в края на XV век или в началото на XVI век. Около най-старата Горна махала (Горна мала) възникват нови махали от местното население и от преселници от Югозападна Македония. Различия в наречията на отделните махали се чувстват до началото на XX век.[4] Църквата „Свети Атанасий“ („Свети Атанас“) е от 1801 година.[5]

Според Астерьос Кукудис Крива е бивше мъгленорумънско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крива (Kriva), Воденска епархия, живеят 1020 гърци.[7]

На австрийската военна карта е отбелязано като Крива (Kriva), на картата на Кондоянис е отбелязано също като Крива (Κρύβα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Кирва (Κρίβα) е село със 170 християнски семейства.[8]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крива живеят 1300 българи християни.[10]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крива (Kriva) има 1600 българи екзархисти.[12] Заради високия български дух на населението Крива е известна и като „Малката София“[13].

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ В селото ни има 240 къщи, от които 10 са патриаршисти, а 230 екзархисти. Селската ни черква и училище са построени през стария режим с помощта на бедното население, а днес при конституционния режим стоят затворени, макар че ние българите като екзархисти си плащаме редовно от десет години насам всички даждия. Десетте къщи по народност са българи, а се наричат гъркомани само защото са под ведомството на Патриаршията и те, при все че при построяването на черквата не са дали нито един камък помощ, продължават да си служат в черквата и в училището, което посещават само 5-6 техни деца, а ние българите, 230 къщи, оставаме без черква и училище, нямаме къде да се молим и децата ни се скитат из улиците. Ние, бащите на тези деца, обръщаме се първо към бога и второ апелирам към народните представители като добри патриоти да се позанимаят с този въпрос и да турят край на подобни несправедливости, които могат да ни хвърлят в отчаяние. От името на населението на село Крива кмет Коста Митре.[14] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Крива има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[15]

През есента на 1910 година Апостол войвода, отново нелегален, влиза в Крива и държи публична реч. В резултат на 26 септември в селото са арестувани 80 души.[16]

По данни на Екзархията в 1910 година Крива има 224 семейства, 962 жители българи и една черква.[17]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κρίβα) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[18][8]

Според Боривое Милоевич селото (Kriva) има 155 къщи християни славяни.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19] Седмица преди началото на войната в Крива се провежда районно съвещание на ръководителите на ВМОРО начело с Ичко Димитров. След предателство от гъркомани селото е обградено и в него три дни се води бой, в който турците използват планинска артилерия. Четата се оттегля без загуби, но Крива е изцяло опожарено[20].

В ГърцияРедактиране

 
Манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“.

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Крива попада в Гърция.

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Крива (Κρίβα) като село с 545 мъже и 504 жени.[8]

В 1914 година край селото е построена църквата „Свети Илия“. Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 94 имота на жители, преселили се в България. В 1926 година селото е прекръстено на Гривас (Γρίβας).[8]

В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 16 бежански семейства и 79 жители бежанци.[21][8] Според Тодор Симовски през 1961 година Крива има 1280 жители, от които само стотина са понтийски гърци.[22] На 15 август 1986 година паметникът на гръцкия андарт Спирос Франгопулос в Крива е разрушен с чук от местен жител.[23]

Официални преброяванияРедактиране

  • 1981 – 861 жители
  • 1991 – 779 жители
  • 2001 – 813 жители

ЛичностиРедактиране

 
Димитър Пр. Робков (Райков)
 
Паметник на загиналите през 1944 година и Гръцката гражданска война кривенчани
 
Бюст на андартския капитан Спиридон Франгопулос в Крива, повреден от местни жители
Родени в Крива
Македоно-одрински опълченци от Крива
  •   Вангел Таев (1872 – ?), Лазарет на МОО, нестроева рота на Трета солунска дружина[28]
  •   Гано Деев (1892 – ?), Сборна партизанска рота на МОО[29]
  •   Гано Доев (1886/1887 – ?), Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[30]
  •   Георги Митрев Фудулов (Гоно Фотула, Футулев, 1890 – 1956 София), Първа отделна партизанска рота, четата на Иван Пальошев, Пета одринска дружина, Първа рота на Петнадесета щипска дружина.[31] Преселва се със съпругата в София през 1916 г. и живее в къща на ул. „Перник“ и ул. „Пиротска“ смъртта си.
  •   Гоно Гьошев (1886/1887 – ?), деец на ВМОРО
  •   Гоно Досев (1886 – ?), четата на Иван Пальошев, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[32]
  •   Гоно Илчов, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[33]
  •   Гоно Качев (Качкин, 1890 – ?), четата на Иван Пальошев[34]
  •   Гоно Кочов Пулеков (Кочев, 1880 – ?), Първа отделна партизанска рота[35]
  •   Георги Димитров (1891 – ?), Първа рота на Единадесета серска дружина[36]
  •   Гоно Петров Литаров (Гьорче Литара, Митаров, 1882 – ?), Първа отделна партизанска рота, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[37]
  •   Димитър Анъков (Дино Аняков), 22-годишен, четата на Ичко Димитров[38]
  •   Димитър Георгиев Ленкин (1877 – ?), Първа отделна партизанска рота[39]
  •   Димитър Еленкин (Еленко), 38 (45)-годишен, надничар, III отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[40]
  •   Димитър Робков (Райков, Ранков, Ропков ? – 1913), Първа отделна партизанска рота, загинал в гръцки плен[41]
  •   Дино Януков (1890 – ?), четата на Иван Пальошев[42]
  •   Иван Гонов (1892 – ?), Първа рота на Единадесета серска дружина[43]
  •   Иван Костов Гошев (1882 – ?), Първа отделна партизанска рота[44]
  •   Иван Младенов (1889/1892 – ?), четата на Иван Палошев, четата на Павел Христов, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[45]
  •   Иван Райков, Втора рот ана Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[46]
  •   Иван Т. Радков, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[47]
  •   Иван Танков (Танчов, 1882 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Христо Чернопеев, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[48]
  •   Иван Робков (Ропков, 1884 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Павел Христов, четата на Ичко Димитров[49]
  •   Митре Иванов Пейков (Пейчев, 1874/1876 – ?), четата на Иван Пальошев[50]
  •   Стефан Ташев (1877 – ?), Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[51]
  •   Тано Митрев Югов (1887 – ?), Първа отделна партизанска рота[52]
  •   Христо Тенков (Тонков), Трета рота на Петнадесета щипска дружина[53]
Починали в Крива

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κρίβα -- Γρίβας
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 – ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.633
  5. ↑ 3. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Γρίβας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως – Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 25 юни 2014.
  6. ↑ Αστέριος Κουκούδης - Μελέτες για τους Βλάχους.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  8. ↑ а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  12. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  13. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 543
  14. ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.538. Текст на английски.
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  16. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  17. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  18. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854.
  20. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  22. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, ИНИ, Скопје, 1978, стр.278
  23. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.629
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  26. ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија – Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 57. Посетен на 23 декември 2013 г.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.686.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.202. Вероятно идентичен с Гано Доев.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.245.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.747.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.319.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.342.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215.
  37. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.409.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.47.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.408. Може би идентичен с Димитър Еленкин
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.256.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.592.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.824.
  43. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.180.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.183.
  45. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.469.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.592.
  47. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.590.
  48. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.690.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.596-597.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.544.
  51. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.697.
  52. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.811.
  53. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.
  54. ↑ Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 14.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крива_(дем_Пеония)&oldid=10401539“.