Пъ̀пли (на гръцки: Λευκώνας, Левконас, до 1926 година Πόπλι, Попли,[1]на албански: Popla) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.[2]

Пъпли
Λευκώνας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1124 m
Население 116 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 36 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в източната част на Долнопреспанската котловина и в подножието на разклонението на Баба планина Бела вода. На изток граничи със село Рудари, на запад с Малкото Преспанско езеро, на север със село Щърково и на юг със село Оровник.[3] През селото минава река Келѝмица, извираща от Рударската планина.[4] Селото е разделено на 4 махали: българските Масановска (горна), Жиловска (средна) и Дупенска (долна), както и арнаутската махала, в която след 1924 година са заселени гръцки бежанци от Понт и Мала Азия.[5]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Пъпли, спадащо към нихая Преспа, е споменато с 37 семейства. Общият приход за империята от селото е 11 000 акчета.[6] До към XIX век селото се е намирало в местността Гърмада или Старо Пъпли, част от днешното землище на селото, където до средата на XX век са намирани отломки от дялъни камъни, грънци и еврейски гробища, но след това населението се премества на мястото на днешното селище.[7]

В началото на XX век Пъпли е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Шапли (Chapli) е посочено като в каза Ресен с 54 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 180 българи християни и 270 арнаути мохамедани.[9]

По време на Илинденското въстание на 23 юли 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 23 къщи и са убити Георги Кърстин, Васил Ристов и Стоян Калин.[10] Арнаутското население се изселва в нахайското село Наколец.[11]

Разкази на четника Стасо и бай Георги за Илинденското въстание в Пъпли в 1903 г.

Стасо:Войводата ни прѣдложи на селския първенецъ Рустемъ ага да се прѣдаде. Тоя послѣдниятъ се затвори въ кѫщата си и поиска срокъ. Коте се съгласи. Но срокътъ мина и ние влѣзнахме въ селото. Отъ кѫщата на Рустемъ почна да се гърми. Тогава войводата, ни заповѣда да горимъ турскитѣ кѫщи. Не се мина много и отъ дадечъ зеха да се слушатъ гърмежи. Войски идваха отъ къмъ Наколецъ. Рустемъ ага се избави, понеже ние напуснахме селото и се отеглихме въ планината, дѣто ангажирахме войскитѣ на сражение. Нъ тѣ ни оставиха и си заминаха. Същеврѣменно бидоха изгорени 25 къщи въ с. Ръмби и 26 въ с. Германъ.

Георги: Отъ нашето село бидоха убити само трима души. Когато то горѣше, ние бѣхме избѣгали въ с. Рудари. И сега още всичкитѣ български сѣмейства стоятъ тамъ. До 6. септемврий въ Рудари спокойно минахме. Но тоя день тукъ се разигра една небивала кървава сцена. Бимбашията отъ Наколецъ съ войски анадолци и многочисленъ башибозукъ нападна селото и умъртви по най-безчеловѣченъ начинъ 17 души, между които една жена.[12]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население, но заварват селото безлюдно. Темчев пише: „Минавахме по край селото Пжпле, което бѣше изгорено и съвършено пусто.[13]“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 57 турски и 23 български къщи.[14]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пъпли (Papli) има 160 българи екзархисти.[15] Според Георги Трайчев в Пъпли след 1908 година има 20 български, 40 арнаутски и 15 цигански къщи, като българите са 180 души, а турците и циганите 256 души.[3] Пак според него:

Българите били зле третирани от съселяните си друговерци. Но и нашенци в Пъпли не отстъпвали по своето юначество (респективно комитаджилък), с което ги респектирали. Прави впечатление фактът, че докато в другите смесени села отношенията между българи и албанци били коректни, дори дружелюбни, тук наопаки - враждували. Може би тази вражда се дължала на обстоятелството, че предците ни се показвали по-упорити в борбата и по-издръжливи, та албанците били принудени да бягат и се изселват в други села. А може би е било от страха от организираните чети?[16]

След Балканската война от 1912 година албанското население започва да се изселва от селото.[17]

В ГърцияРедактиране

 
Сватбата на Ламбро Наумов, син на Филип Наумов, в Пъпли през 1933 година.

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Пъпли попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попли има 22 къщи славяни християни и 50 арнаути мохамедани.[18] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 41 бежански семейства със 129 души.[19] В 1926 година селото е прекръстено на Левконас.[20] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва сериозно, само през 1948 година 90 малолетните деца са изпратени в страните от Социалистическия блок като „Деца бежанци“. След края на войната селото е частично унищожено, а малка част от местното население се завръща в Пъпли.[21]

В 1981 година селото има 127 жители. Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“.[22]

Гробищната църква в селото „Свети Димитър“ е построена през 1860 година. Силно пострадва при земетресение през 1970-те и след това е построена наново. През 1933 година е построена църквата „Свети Архангел Михаил“ на мястото на разрушената джамия, издигала се според местни хора на мястото на по-стара църква със същото име. Край селото в югозападна посока се е намирал параклисът „Свети Атанас“, разрушен от френски военни през Първата световна война за построяването на шосеен път. Край селото в северна посока се намирало казълбашко теке, разрушено по-късно от гръцките власти и на негово място е построен параклисът „Свети Илия“.[23]

Преброявания
  • 2001 - 155 души
  • 2011 - 116 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Пъпли

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Андоновски, Јанче. П'пли низ минатото. Скопje, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Библиотека „Незаборав“, 2012. ISBN 978-9989-891-23-6.
  3. а б Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 39.
  4. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 139.
  5. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 147.
  6. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 43-45.
  7. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 49.
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  10. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  11. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 121.
  12. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 96.
  13. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 91.
  14. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  16. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 120-121.
  17. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  21. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 533, 548-557.
  22. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  23. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 120-126.
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 152.