Отваря главното меню

Раданово е село в Северна България, намиращо се в Община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Раданово
Общи данни
Население 1 749 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,089 km²
Надм. височина 50 m
Пощ. код 5185
Тел. код 06141
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 61279
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
   - кмет
Раданово
Георги Стамов
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Намира се на около 2 километра югоизточно от общинския център град Полски Тръмбеш и на 30 км северно от областния Велико Търново. На запад и северозапад граничи със землищата на Полски Сеновец, Иванча и Климентово, а на изток и юг, съответно с тези на селата Каранци, Орловец, Петко Каравелово.

Раданово е най-голямото село в общината. Стоящо в плодородната долина на река Янтра, селото притежава удобни съобщителни връзки с цялата страна, чрез пресичащите го магистрала Русе – Велико Търново и построената през 1901 година железопътна линия РусеГорна Оряховица. Теренът е равнинен, а в околностите хълмисто-равнинен с надморска височина, варираща в границите между 30 и 300 метра.

ИсторияРедактиране

Най-ранните известни на историографията споменавания на селото, все още под името Радан, срещаме в османските данъчни регистри, веднъж през 1516 г. [1], втори път в 1618 година [2], както и през 1692 г. и около 1740 г. [3] [4]

Находките от артефакти като стрели, върхове на копия, сечива, накити и монети от различни епохи обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни. В района, като част от общата етнокултурна картина в Северна България, се преплитат различни култури и цивилизации.

В землището на селото е открито селище от старожелязната епоха [5], поне две тракийски погребения, както и римски некропол.

Можем да се приеме, че малката крепост, с останки в местността „Бели бряг“, функционира от тракийско време, чак до отхвърлянето на турската власт. Тя е важен опорно–наблюдателен пункт, защитен западно от река Янтра. Оформеният защѝтен комплекс е природно доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него, наречени „Вишиш“.

По време на римското владичество селището е в периферията на Никополис ад Иструм – тогава един от най-значимите градски центрове в провинция Долна Мизия, наред с Марцианопол, Нове, Улпия Ескус и други – и охранява главният път за важните дунавски крепости Нове, Ятрус и Сексагинта Приста. Именно тук, в коритото на р. Янтра, в началото на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III [6].

Римската власт по тези земи е установена около 46 г. от н.е., след кръвопролитни сражения с местните кробизи, но е ликвидирана от готите в III в. По-късно тя е временно възстановена, вече под юрисдикцията на източноримските василевси, но както е известно, след установяването на българите по тези земи (VI – VII век) тя е окончателно отхвърлена. Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.

През късното Средновековие на десния бряг на Янтра съществуват две селища, локализирани в местностите Градище и Кутра [7], а между тях до началото на миналия век личат останките на църква от същата епоха. „Проучвания“ са правени предимно от иманяри и местни жители, макар в района и до днес да се откриват монети, емитирани от царете Иван Александър и Иван Шишман. Мъчителният край на Търновското царство, в периода 1388 – 1395 г., се очертал като такъв и за двете малки села, които били опустошени и ликвидирани от османските турци, като част от оцелелите им жители преминали реката и поставили началото на съвременното селище.

По време на османското владичество селото е предимно с българско население, но има немалко и турци. Мъжката половина от българското население принудително е отлъчвана в най-усилното за полска работа време, за да изпълняват царската си служба като войнугани, като жените и децата им оставали да се оправят със земя и добитък, както и доколкото могат [8]. През 1866 г. започнал строежът на пътя Русе – Търново и хората от селото полагали труд на ангария.

Освобождението за Раданово идва на 19 юни 1877 г. и на мястото на напускащите турци започват да се заселват българи, предимно от Балкана и Предбалкана, но има и бежанци от дн. Македония и Сърбия, чиито земи по силата на Берлинския договор остават извън пределите на новосформираното Княжество България.

Още през Средновековието, а по-късно и по време на Османското владичество, край селото преминава важен сухоземен път, свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна.

Селото излъчва много участници във всички войни за национално обединение. В чест на дадените жертви е издигнат паметник в центъра на селото.

ЛегендиРедактиране

Според една легенда, след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 18 юли 1868 г., един от оцелелите четници, бягайки от преследващите го турци, се озовал в покрайнините на Раданово в местността „Старите лозя“. Изморен от пътя той спрял да отдъхне, ала имал неблагоразумието да заспи. За нещастие минаващи кадъни го забелязи и съобщили където трябва. Местен турчин на име Край Рустем, със съмнителна репутация в обществото, издебнал спящия четник, убил го и отнесъл главата му на властите в Търново. Това дело му дало известен престиж, а освен всичко се сдобил и с някои обществени привилегии.

ДругиРедактиране

  • Църква „Св. Възнесение Христово“, построена през 1895 г.
  • Читалище „Светлина“, основано през 1883 г.
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, построено през 1917 г.
  • Празник на селото – Спасовден
  • ФК „Вихър“

ИзточнициРедактиране

  1. „Велико Търново и Великотърновският край през вековете“, изд. на ВТУ, 1983 г.
  2. Енциклопедия на България, изд. на БАН, София, 1981 г.
  3. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза, М. Калицин и Кр. Мутафова, ВТУ, 2012 г.
  4. През 1926 г. местни краеведи, измежду които свещеникът Обретен Панайотов и Христо Мишков, написват „История на Раданово“, в която твърдят, че човек на име Радан създал селото по време на Втората българска държава.
  5. История на България, том I, БАН
  6. Съхранява се в НАИМ
  7. Ст. Стефанов /1956/ „Старините по долния басейн на Янтра“, стр. 18, Издание на БАН гр. София
  8. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви“ Елена Грозданова, Стефан Андреев