Рада̀ново е село в Северна България, Община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Раданово
Общи данни
Население 1749 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,089 km²
Надм. височина 50 m
Пощ. код 5185
Тел. код 06141
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 61279
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
   - кмет
Раданово
Йордан Йорданов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около километър южно от общинския център град Полски Тръмбеш и 30 km северно от областния център Велико Търново. Землището му граничи със землищата на:

Раданово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина. Разположено е край река Янтра, между широката около 100 m водна площ на прилежащия към източната му страна стар меандър, отделен от реката след корекция на коритото ѝ, и минаващия покрай селото от запад първокласен републикански път I-5, който е част от Европейски транспортен коридор Е85. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно алувиално-ливадни.

През Раданово минава железопътната линия, водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна) за Велико Търново, Стара Загора, Кърджали.

Теренът в границите на населеното място е равнинен, а извън границите му – хълмисто-равнинен с надморска височина, варираща между около 40 m – откъм реката и 200 m – във високата югозападна част на землището. При сградата на кметството надморската височина е около 44 m.

Населението на село Раданово[3], наброявало 2176 души към 1934 г., има максимума си – 2483 души – към 1946 г., след низходящи и възходящи колебания в числеността наброява към 1992 г. 1994 души и намалява плавно до 1649 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1746 лица, за 829 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 52 – към „турска“, за 367 – към ромска, за 3 – към други, за 16 – не се самоопределят и за 479 не е даден отговор.[4]

ИсторияРедактиране

Най-ранните известни в историографията споменавания на селото – под името Радан, срещаме в османските данъчни регистри – през 1516 г. [5], през 1618 г. с името Радън[6], както и през 1692 г. и около 1740 г. [7][8]

Находките от артефакти като стрели, върхове на копия, сечива, накити и монети от различни епохи обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни. В района, като част от общата етнокултурна картина в Северна България, се преплитат различни култури и цивилизации.

В землището на селото е открито селище от старожелязната епоха [9], поне две тракийски погребения, както и римски некропол.

Може да се приеме, че малката крепост, с останки в местността „Бели бряг“, функционира от тракийско време, чак до отхвърлянето на турската власт. Тя е важен опорно–наблюдателен пункт, защитен западно от река Янтра. Оформеният защѝтен комплекс е природно доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него, наречени „Вишиш“.

По време на римското владичество селището е в периферията на Никополис ад Иструм – тогава един от най-значимите градски центрове в провинция Долна Мизия, наред с Марцианопол, Нове, Улпия Ескус и други – и охранява главният път за важните дунавски крепости Нове, Ятрус и Сексагинта Приста. Именно тук, в коритото на р. Янтра, в началото на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III [10].

Римската власт по тези земи е установена около 46 г. от н.е., след кръвопролитни сражения с местните кробизи, но е ликвидирана от готите в III в. По-късно тя е временно възстановена, вече под юрисдикцията на източноримските василевси, но както е известно, след установяването на българите по тези земи (VI – VII век) тя е окончателно отхвърлена. Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.

През късното Средновековие на десния бряг на Янтра съществуват две селища, локализирани в местностите Градище (Гяур куле) и Кутра (Бели бряг)[11], а между тях до началото на миналия век личат останките на църква от същата епоха. „Проучвания“ са правени предимно от иманяри и местни жители, макар в района и до днес да се откриват монети, емитирани от царете Иван Александър и Иван Шишман. Мъчителният край на Търновското царство, в периода 1388 – 1395 г., се очертал като такъв и за двете малки села, които били опустошени и ликвидирани от османските турци, като част от оцелелите им жители преминали реката и поставили началото на съвременното селище.

По време на османското владичество селото е предимно с българско население, но има немалко и турци. Мъжката половина от българското население принудително е отлъчвана в най-усилното за полска работа време, за да изпълняват царската си служба като войнугани, като жените и децата им оставали да се оправят със земя и добитък, както и доколкото могат [12]. През 1866 г. започнал строежът на пътя Русе – Търново и хората от селото полагали труд на ангария.

Освобождението за Раданово идва на 19 юни 1877 г. и на мястото на напускащите турци започват да се заселват българи, предимно от Балкана и Предбалкана, но има и бежанци от дн. Македония и Сърбия, чиито земи по силата на Берлинския договор остават извън пределите на новосформираното Княжество България.

Още през средновековието, а по-късно и по време на Османското владичество, край селото преминава важен път, свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна.

Селото излъчва много участници във всички войни за национално обединение. В чест на дадените жертви е издигнат паметник в центъра на селото.

ЛегендиРедактиране

Според една легенда, след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 18 юли 1868 г., един от оцелелите четници, бягайки от преследващите го турци, се озовал в покрайнините на Раданово в местността „Старите лозя“. Изморен от пътя той спрял да отдъхне, ала имал неблагоразумието да заспи. За нещастие минаващи кадъни го забелязи и съобщили където трябва. Местен турчин на име Край Рустем, със съмнителна репутация в обществото, издебнал спящия четник, убил го и отнесъл главата му на властите в Търново. Това дело му дало известен престиж, а освен всичко се сдобил и с някои обществени привилегии.

Обществени институцииРедактиране

Село Раданово към 2019 г. е център на кметство Раданово.[13][14]

В Раданово към 2019 г. има:

ДругиРедактиране

  • Празник на селото – Спасовден.
  • ФК „Вихър“.

ИзточнициРедактиране

  1. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, Раданово, местност „Сеновски трап“ – към 2019 г.
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, Раданово – към 2019 г.
  3. Справка за населението на с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Раданово
  5. „Велико Търново и Великотърновският край през вековете“, изд. на ВТУ, 1983 г.
  6. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 637, Издателство на БАН, София, 1986 г.
  7. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза, М. Калицин и Кр. Мутафова, ВТУ, 2012 г.
  8. През 1926 г. местни краеведи, измежду които свещеникът Обретен Панайотов и Христо Мишков, написват „История на Раданово“, в която твърдят, че човек на име Радан създал селото по време на Втората българска държава.
  9. История на България, том I, БАН
  10. Съхранява се в НАИМ
  11. Ст. Стефанов /1956/ „Старините по долния басейн на Янтра“, стр. 18, Издание на БАН гр. София
  12. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви“ Елена Грозданова, Стефан Андреев
  13. Справка за събитията за кметство Раданово, общ. Полски Тръмбеш
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Раданово
  15. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Раданово
  16. Детайлна информация за читалище „Светлина 1883“
  17. Информационна карта за 2016 г., читалище „Светлина 1883“
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, Раданово
  19. Български пощи, Пощенски станции, Велико Търново, 5185 Раданово