Иванча (област Велико Търново)

За другото българско село вижте Иванча (Област Търговище).

---

Ива̀нча е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Иванча
Иванча 43.338414, 25.553129 Иванча
Общи данни
Население	352 души (15 март 2024 г.) 12,6 души/km²
Землище	27,916 km²
Надм. височина	87 m
Пощ. код	5194
Тел. код	06147
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	32175
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003)
Кметство    – кмет	Иванча Георги Станчев (БСП)
Иванча в Общомедия

География

Село Иванча се намира в Средната Дунавска равнина, на около 29 km северно от областния център град Велико Търново и 7 km югозападно от общинския център град Полски Тръмбеш. Разположено е по полегатия десен (южен) долинен склон на малката Елийска река, ляв приток на река Янтра. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 80 m, на юг нараства до около 120 m, а на север към реката намалява до около 60 – 65 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и обикновени черноземни..

Общинският път през село Иванча води на север до връзка с третокласния републикански път III-502 и на изток по него към Полски Тръмбеш, а на юг – до връзка с третокласния републикански път III-504 и по него на юг до село Самоводене и към Велико Търново.

Землището на село Иванча граничи със землищата на: село Страхилово на север; село Климентово на североизток и изток; село Раданово на изток (граничен участък около 135 – 140 m); село Полски Сеновец на юг; село Стефан Стамболово на югозапад; село Обединение на запад.

В землището на Иванча южно от селото има микроязовир.

Населението на село Иванча, наброявало 1881 души при преброяването към 1934 г. и 2009 към 1946 г., намалява до 756 към 1992 г. и 288 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 465 лица, за 441 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 8 – „не се самоопределят“ и за 15 – „не отговорили“, а за „турска“, „ромска“ и „други“ не са посочени конкретни данни.

История

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) за известно време в Иванча е била настанена Главната квартира на руските войски. След Руско-турската война (1877 – 1878) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Иванча в окръг Търново, околия Горна Оряховица, община Иванча и има население 836 души.

Иванча е старо селище. В османотурски регистри от 1430 г., 1585 г. и 1618 г. то се среща под имената Йованджа и Йованча.

Паметник в селото

Първото училище в селото е открито непосредствено след Освобождението през 1878 г. От 1890-те години то съществува като Народно основно училище „Георги Сава Раковски“. От 1914 г. то се помещава в построена от заможния селянин Ангел Терзиев двуетажна сграда в центъра на селото, а от 1929 г. – в нова училищна сграда. Последните архивни документи за училището са от 1985 г.

Читалището в село Иванча е създадено през ноември 1896 г. с наименование Иванченско селско читалище „Земеделец“, впоследствие Народно читалище „Земеделец“. Според първия устав, изработен от създателите му, целта на новосъздаденото читалище е „умственото и нравствено развитие на членовете му и на всички любители на науката, без разлика на вяра, пол и народност“. От 1952 г. към читалището е сформиран битов хор. След годишно събрание, проведено на 25 март 1943 г., наименованието се променя на Народно читалище „Просвета“. На 1 май 1973 г. е открита новата читалищна сграда.

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1844 г. Била е вкопана в земята и затова много тъмна, поради което през 1874 г. е построена нова сграда за църква.

Кметство в Иванча

Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Иванча е основана от 13 души през 1904 г. с първоначалното наименование „Взаимно спестовно земеделско дружество "Съгласие““ и започва да действа през 1908 г. Отначало тя доставя на своите членове плугове, триори и други земеделски машини. Преценили ползата от дейността ѝ, и други жители на селото се включват в нея. Впоследствие тя започва да доставя хибридни семена и овощни дървета от различни разсадници. След Първата световна война дейността ѝ закратко позамира. През 1922 г. кооперацията е преименувана на Кредитна кооперация „Съгласие“ и започва с доброволен труд строежа на собствена сграда върху предоставен от общината парцел земя. През периода на световната криза 1929 г. до 1934 г. кооперацията кредитира своите членове и ги запазва от разорение, като ги и подпомага с доставяне на машини, храни и други селскостопански потреби. През 1974 г. кооперацията се влива в Районната потребителна кооперация (РПК) – Полски Тръмбеш.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Иванча е учредено през 1949 г. и става основен работодател на населението. През 1959 г. то влиза като комплексна бригада в състава на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) „Първи май“ – село Обединение. След последващи реорганизации, стопанството в периода 1989 – 1992 г. отново е ТКЗС – Иванча, от 1992 г. е Частна земеделска кооперация (ЧЗК) „Възраждане - Иванча“, която след период в ликвидация през 1995 г. е прекратена.

През втората половина на 20 век в селото е имало футболен отбор „Вихър“ (Иванча), достигнал до тогавашната „В“ футболна група.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	465	100,00
Българи	441	94,83
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	8	1,72
Неотговорили	15	3,22

Обществени институции

Село Иванча към 2024 г. е център на кметство Иванча.

В село Иванча към 2024 г. има:

• действащо читалище „Просвета 1896-Иванча“;
• православна църква „Свети Георги“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

В землището на село Иванча има археологически обекти със статут на Национална културна ценност (НКЦ):

• антично и средновековно селище, местност Селище, около 500 m юг-югоизточно от селото;
• антично селище, местност Бели локви, около 2 km югоизточно от селото;
• антично селище, местност Плачковец, около 2 km югозападно от селото;
• антично и средновековно селище, местност Кощра, около 2 km северно от селото.

В центъра на село Иванча има Паметник на загиналите във войните, открит на 8 септември 2007 г. Изграден е в чест на жителите на селото, загинали за България. Имената им са написани върху двете плочи от черен гранит при основата на паметника.

Редовни събития

Празник на селото е 7 ноември.

Литература

• „За кооперацията в село Иванча“. Автор: Илия Великов Николов. Самиздат, 2015 г.

Личности

• Борис Денев (1883 – 1969) започва работа през 1902 г. като основен учител по рисуване в училището в Иванча. Още през втората учебна година придобива известност между учителите и колегите от близките села заради особения начин, по който преподава рисуване, четене и писане. През 1905 г. изнася реферат пред търновската окръжна учителска конференция на тема „Как да учим децата да рисуват“. Рефератът е придружен с нагледни демонстрации и изложба от детски рисунки. Инспекцията възлага на Борис Денев да ръководи курсове по рисуване за основните училища в цяла България. Тогава се поставя началото на това рисуване, което днес се застъпва в основните училища.
• Илия Великов Николов (1927 – ) е автор на книгите „Спомени“ и продължението ѝ „За кооперацията в село Иванча“. Той произхожда от стария иванчански род Първанови. След като завършва гимназия, той е активен участник в обществено-политическия живот. И до преклонна възраст има лично участие във всички по-важни събития в селото, общината и град Велико Търново, където работи дълги години, преди да се върне в Иванча след пенсионирането си, за да участва в създаването на ЧЗК „Съгласие“.

Външни препратки

• Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-016
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-016-3. Актуалност 1979 г. Издание 1984 г.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-028
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-028-1. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.