Иванча (област Велико Търново)

българско село
За другото българско село вижте Иванча (Област Търговище).

Ива̀нча е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Иванча
България
43.3384° с. ш. 25.5531° и. д.
Иванча
Област Велико Търново
43.3384° с. ш. 25.5531° и. д.
Иванча
Общи данни
Население352 души[1] (15 март 2024 г.)
12,6 души/km²
Землище27,916 km²
Надм. височина87 m
Пощ. код5194
Тел. код06147
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ32175
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим политик; 2003)
Кметство
   кмет
Иванча
Георги Станчев
(БСП)

География редактиране

Село Иванча се намира в Средната Дунавска равнина, на около 29 km северно от областния център град Велико Търново и 7 km югозападно от общинския център град Полски Тръмбеш. Разположено е по полегатия десен (южен) долинен склон на малката Елийска река, ляв приток на река Янтра. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 80 m, на юг нараства до около 120 m, а на север към реката намалява до около 60 – 65 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и обикновени черноземни.[2][3].

Общинският път през село Иванча води на север до връзка с третокласния републикански път III-502 и на изток по него към Полски Тръмбеш, а на юг – до връзка с третокласния републикански път III-504 и по него на юг до село Самоводене и към Велико Търново.

Землището на село Иванча граничи със землищата на: село Страхилово на север; село Климентово на североизток и изток; село Раданово на изток (граничен участък около 135 – 140 m); село Полски Сеновец на юг; село Стефан Стамболово на югозапад; село Обединение на запад.

В землището на Иванча южно от селото има микроязовир[4].[5]

Населението на село Иванча, наброявало 1881 души при преброяването към 1934 г. и 2009 към 1946 г., намалява до 756 към 1992 г. и 288 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 465 лица, за 441 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 8 – „не се самоопределят“ и за 15 – „не отговорили“, а за „турска“, „ромска“ и „други“ не са посочени конкретни данни.[7]

История редактиране

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) за известно време в Иванча е била настанена Главната квартира на руските войски.[2] След Руско-турската война (1877 – 1878) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Иванча в окръг Търново, околия Горна Оряховица, община Иванча и има население 836 души.[8][9]

Иванча е старо селище. В османотурски регистри от 1430 г., 1585 г. и 1618 г. то се среща под имената Йованджа и Йованча.[2]

 
Паметник в селото

Първото училище в селото е открито непосредствено след Освобождението през 1878 г.[2] От 1890-те години то съществува като Народно основно училище „Георги Сава Раковски“. От 1914 г. то се помещава в построена от заможния селянин Ангел Терзиев двуетажна сграда в центъра на селото, а от 1929 г. – в нова училищна сграда. Последните архивни документи за училището са от 1985 г.[10]

Читалището в село Иванча е създадено през ноември 1896 г. с наименование Иванченско селско читалище „Земеделец“, впоследствие Народно читалище „Земеделец“. Според първия устав, изработен от създателите му, целта на новосъздаденото читалище е „умственото и нравствено развитие на членовете му и на всички любители на науката, без разлика на вяра, пол и народност“.[11] От 1952 г. към читалището е сформиран битов хор. След годишно събрание, проведено на 25 март 1943 г., наименованието се променя на Народно читалище „Просвета“. На 1 май 1973 г. е открита новата читалищна сграда.[12]

ЦъркватаСвети Георги[13] е построена през 1844 г. Била е вкопана в земята и затова много тъмна, поради което през 1874 г. е построена нова сграда за църква.[14]

 
Кметство в Иванча

Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Иванча е основана от 13 души през 1904 г. с първоначалното наименование „Взаимно спестовно земеделско дружество "Съгласие““ и започва да действа през 1908 г. Отначало тя доставя на своите членове плугове, триори[15] и други земеделски машини. Преценили ползата от дейността ѝ, и други жители на селото се включват в нея. Впоследствие тя започва да доставя хибридни семена и овощни дървета от различни разсадници. След Първата световна война дейността ѝ закратко позамира. През 1922 г. кооперацията е преименувана на Кредитна кооперация „Съгласие“ и започва с доброволен труд строежа на собствена сграда върху предоставен от общината парцел земя. През периода на световната криза 1929 г. до 1934 г. кооперацията кредитира своите членове и ги запазва от разорение, като ги и подпомага с доставяне на машини, храни и други селскостопански потреби. През 1974 г. кооперацията се влива в Районната потребителна кооперация (РПК) – Полски Тръмбеш.[16][17]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Иванча е учредено през 1949 г. и става основен работодател на населението. През 1959 г. то влиза като комплексна бригада в състава на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) „Първи май“ – село Обединение. След последващи реорганизации, стопанството в периода 1989 – 1992 г. отново е ТКЗС – Иванча, от 1992 г. е Частна земеделска кооперация (ЧЗК) „Възраждане - Иванча“, която след период в ликвидация през 1995 г. е прекратена.[18][19]

През втората половина на 20 век в селото е имало футболен отбор „Вихър“ (Иванча), достигнал до тогавашната „В“ футболна група.

Обществени институции редактиране

Село Иванча към 2024 г. е център на кметство Иванча.[20][21]

В село Иванча към 2024 г. има:

Културни и природни забележителности редактиране

В землището на село Иванча има археологически обекти със статут на Национална културна ценност (НКЦ):

  • антично и средновековно селище, местност Селище, около 500 m юг-югоизточно от селото;
  • антично селище, местност Бели локви, около 2 km югоизточно от селото;
  • антично селище, местност Плачковец, около 2 km югозападно от селото;
  • антично и средновековно селище, местност Кощра, около 2 km северно от селото.[26]

В центъра на село Иванча има Паметник на загиналите във войните, открит на 8 септември 2007 г. Изграден е в чест на жителите на селото, загинали за България. Имената им са написани върху двете плочи от черен гранит при основата на паметника.[27]

Редовни събития редактиране

Празник на селото е 7 ноември.

Литература редактиране

  • „За кооперацията в село Иванча“. Автор: Илия Великов Николов. Самиздат[28], 2015 г.

Личности редактиране

  • Борис Денев (1883 – 1969) започва работа през 1902 г. като основен учител по рисуване в училището в Иванча. Още през втората учебна година придобива известност между учителите и колегите от близките села заради особения начин, по който преподава рисуване, четене и писане. През 1905 г. изнася реферат[29] пред търновската окръжна учителска конференция на тема „Как да учим децата да рисуват“. Рефератът е придружен с нагледни демонстрации и изложба от детски рисунки. Инспекцията възлага на Борис Денев да ръководи курсове по рисуване за основните училища в цяла България. Тогава се поставя началото на това рисуване, което днес се застъпва в основните училища.
  • Илия Великов Николов (1927 – ) е автор на книгите „Спомени“ и продължението ѝ „За кооперацията в село Иванча“. Той произхожда от стария иванчански род Първанови. След като завършва гимназия, той е активен участник в обществено-политическия живот. И до преклонна възраст има лично участие във всички по-важни събития в селото, общината и град Велико Търново, където работи дълги години, преди да се върне в Иванча след пенсионирането си, за да участва в създаването на ЧЗК „Съгласие“.[30]

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2096, Иванча. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Черноземи (Chernozems) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2024-05-08.
  4. Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
  5. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Иванча“, село Иванча; към 2024 г.
  6. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иванча, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Иванча, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново
  8. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 31 (38). Окръг Търново / Околия Горна Оряховица / Община Иванча: с. Иванча, жители 836.
  9. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНЧА — село, в България от 1878 г.; ..., Вт. (Справка към 09 май 2024.)
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 1469 „Основно училище "Георги Стойков Раковски" - с. Иванча, Великотърновско (1944 – “; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Характеристика на документите.
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 1061К „Народно читалище "Земеделец" - с. Иванча, Великотърновско (1896 - )“; История на фондообразувателя
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 1147 „Народно читалище „Просвета“ - с. Иванча, Великотърновско (1944 - )“; История на фондообразувателя
  13. Национален регистър на храмовете в България
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 711К „Църковно настоятелство при църквата "Св. Георги" - с. Иванча, Великотърновско (1844 - 1944)“; История на фондообразувателя
  15. Речник на българския език. Триòр м. (фр.). Машина за чистене на семена от плевели или за сортиране на семена.
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 213К „Кредитна кооперация - с. Иванча, Великотърновско (1908 - 1944)“; История на фондообразувателя
  17. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 1514 „Районна потребителна кооперация (РПК) - Полски Тръмбеш (1974 - )“; История на фондообразувателя
  18. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 400 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) - с. Иванча, Великотърновско (1949 - 1958; 1989 - 1995)“; История на фондообразувателя
  19. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 949 „Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство "Първи май" - с. Обединение, Великотърновско (1959 - 1969)“; История на фондообразувателя
  20. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Иванча
  21. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Велико Търново, кметство Иванча
  22. Детайлна информация за читалище „Просвета 1896-Иванча“, село Иванча, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново
  23. Информационна карта за 2023 г., читалище „Просвета 1896-Иванча“, село Иванча, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново
  24. Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико Търновска епархия, Храмове, Велико Търновска духовна околия, с. Иванча - "Св. Георги".
  25. Български пощи, пощенски станции, 5194 Иванча // Посетен на 2024-05-09.
  26. Общ устройствен план на община Полски Тръмбеш. Предварителен проект. Приложения > Приложение № 1. Населено място: с. Иванча (Писмо от Национален институт за недвижимо културно наследство при Министерство на културата до община Полски Тръмбеш, изх. № 0800-144 от 11.04.2013 г. с приложен списък.)
  27. Регистър на военните паметници. Село Иванча. Паметник на загиналите във войните.
  28. Речник на българския език. Самиздат. СÀМИЗДÀТ м. 1. Само ед. Специфичен неофициален и затова нецензуриран начин на разпространяване на обществено значими литературни произведения, на текстове и др., възникнал в средата на ХХ в. в бившия СССР, при който копията се изготвят от автора или читателите (без знанието и разрешението на официалните органи) обикновено в машинописен или фототипен вид, като ръкопис и др. 2. Произведения, публикувани чрез този начин на издаване и разпространение.
  29. РЕФЕРАТ м. 1. Доклад по научен въпрос, предназначен за изнасяне пред слушатели. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
  30. „Илия Николов от Иванча написа книга за местната кооперация“. БОРБА БГ, 24.02.2016 (Приложение Полски Тръмбеш).

Външни препратки редактиране