Раково (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раково.
Раково е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
| Раково | |
|---|---|
  Раково  Раково | |
| Общи данни | |
| Население | 12 души[1] (15 септември 2022 г.) 0,253 души/km² |
| Землище | 51,001 km² |
| Надм. височина | 787 m |
| Пощ. код | 2577 |
| Тел. код | 07127 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 62058 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим) |
ГеографияРедактиране
Село Раково се намира в планински район. Разположено е в югоизточните склонове на Осоговска планина, по западните и източните клонове на Брезов рид, по едно протежение от север на юг на около 10 км по двата бряга на река Елешница. Намира се на 40 км от село Невестино.
ИсторияРедактиране
-Rakovo.jpg)
В документ от XVII век се споменава като Ракува.[2] Според едно предание е наречено Раково, поради многото раци в река Елешница. Запазен е и спомен, че в далечното минало селото е било с малко на брой къщи и било събран на куп в местността „Селото“. Това село не било известно на турците, защото било закривано от гъстите околни гори, а когато било открито и обложено с данък някои от неговите жители се изселили по местата, където днес са разположени някои от махалите.
Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране
- Църква „Света Троица“. Построена е през 1884 г. На фасадата е изпълнен огромен стенопис до свода. Тя е трикорабна постройка, с дървени стълбове колони, два от които поддържат балкона. Двата странични тавана са плоски – с дъсчена обшивка. Стенописите са изпълнени от живописеца Георги Попалексов (1851 – 1919) от село Дебели лаг, област Перник.
ТранспортРедактиране
До селото автобус се качва само веднъж месечно (четвъртата седмица от месеца, сряда в 8.30, 15.30)
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Чолева-Димитрова, А. М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. София, Пенсофт, 2002. ISBN 9789546421685. с. 161.
ЛитератураРедактиране
- Стоян Танев, „Невестино“, 2004
