Рашко Атанасов
Рашко Атанасов Атанасов е български военен деец, генерал-майор, вътрешен министър през 1935 г. и председател на Българския олимпийски комитет (БОК) в периода 1941 – 1944 г.
| Рашко Атанасов | |
| български генерал | |
 Рашко Атанасов, 1931 – 1932 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | 1900 – 1935 г. |
| Служи на | България |
| Род войски | |
| Командвания | 18-а пехотна дружина Началник-щаб на 6-а дивизия Началник на ШЗО Началник-отдел в ГЩ Пехотна инспекция |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
|
| Друга дейност | Народен представител в: XXV ОНС |
| Рашко Атанасов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРашко Атанасов е роден на 13 август (25 август нов стил) 1885 г. в Търново. Постъпва на военна служба на 8 септември 1900 година. На 2 август 1905 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и изпратен в 5-а пионерна дружина – В Търново. От 6 март 1909 до 7 юни 1910 година е в запас. След закриването на дивизионните дружини през 1909 и вливането на 5-а пионерна дружина в 3-та пионерна дружина-Шумен, е младши офицер в нея.
В началото на Балканската война (1912 – 1913) е и назначен за адютант-ковчежник на ново сформираната 9-а пионерна дружина (мобилизационна, за нуждите на 9 пехотна Плевенска дивизия) и после е командир на рота от 2-ра сборна дружина, а през Първата световна война (1915 – 1918) е командир на дружина в 50-и пехотен полк и старши адютант в 5-а пехотна дунавска дивизия. През 1921 г. завършва Военната академия, след което преподава във Военното училище (1921 – 1923). Председател е на историческата комисия към щаба на армията. През следващите години съгласно височайша заповед №31 от 12 август 1924 е командир на 18-а пехотна етърска дружина (13 септември 1924 – 15 октомври 1927), от 1927 служи във Военното училище след което е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1928 – 1930), от 1930 г. служи в 5-и пограничен сектор, през 1931 година е началник-щаб на 1-ва военно-инспекционна област, след което началник на Школата за запасни офицери (1931 – 1934).[1]
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Атанасов е прехвърлен на служба в Щаба на армията, като началник отдел, за която служба през същата година е награден с орден „Св. Александър“ II степен.[2]. В началото на 1935 г. е повишен в генерал-майор и назначен за инспектор на пехотата. Същата година е назначен на длъжност офицер за поръчки при кабинета на министъра, а от април до ноември е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Андрей Тошев.[1] През 1935 г. е награден с орден „Св. Александър“ II степен.[3]
През 1935 г. Рашко Атанасов се уволнява в армията и през следващите години се занимава със спортна дейност. Той е председател на съюз „Юнак“ от 1935[4] до 1940 г. и председател на БОК от 1941 г.[1] Заради Втората световна война през този период не са провеждани олимпийски игри. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. БОК прекратява дейността си.
Рашко Атанасов е осъден е на смърт от Народния съд, заедно с останалите народни представители от XXV обикновено народно събрание и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение №243 от 1996 г. на Върховния съд.[1]
Семейство
редактиранеГенерал-майор Рашко Атанасов е женен и има 2 деца.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1905)
- Поручик (15 октомври 1908)
- Капитан (1 ноември 1913)
- Майор (16 септември 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
- Генерал-майор (1935)
Награди
редактиране- Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1913)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1914)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ III степен (1934)
- Орден „Св. Александър“ II степен (1935)
Чуждестранни
редактиране- Орден „Железен кръст“ II степен, Германска империя (1917)
- Орден „Железен полумесец“, Османска империя (1918)
Библиография
редактиране- Сръбско-българската война 1885. 1926.
- Тактиката и командуването на пехотната единица. 1929.
- Пехотният войник и отдельонният командир в боя. 1930.
- Нощна тактика. 1936.
- Генерал от пехотата Иван Фичев. 1942.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 38 – 39.
- ↑ ДВИА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 11
- ↑ ДВИА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 1
- ↑ Варненски новини – Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков, печ. Взаимност – Варна / бр. 3978, 11 юли 1935, стр.3
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 50.
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“