Ренато Савойски-Вилар

граф на Вилар и на Танд

Ренато Савойски-Вилар, нар. още Голям Извънбрачен Савойски (на италиански: Renato di Savoia-Villars, detto il "Gran bastardo di Savoia", на френски: René de Savoie, dit le « Grand Bâtard de Savoie »; * ок. 1473 г., † 31 март 1525 в Павия, Миланско херцогство), е благородник, граф на Вилар (1497) и на Танд (1501). Той е извънбрачен син на Филип II Савойски (* 1438, † 1497) - 7-ми херцог на Савоя[1] и на любовницата му Либера Портонери. Той е основоположник на кадетската линия на Дом Савоя Савоя-Вилар, известна също като Савоя-Танд.

Ренато Савойски-Вилар
граф на Вилар и на Танд
Управление 1501 - 1525
Наследил Антоан дьо Леви
Наследник Хонорат II Савойски-Вилар
Лични данни
Роден
1473 г.
Починал
31 март 1525 г. (52 г.)
Погребан в църквата Сент Мари дьо Танд
Други титли Главен разпоредител на френския двор (1519 - 31 март 1525)
Губернатор на Прованс (1515 - 31 март 1525)
Велик сенешал на Прованс (1515)
Религия Католик
Семейство
Династия Савойска династия по произход
Баща Филип II Савойски
Майка Либера Портонери
Брак Анна Ласкарис
Потомци Клавдий
Магдалена
Хонорат
Изабела
Маргарита
Герб Blason René de Savoie le Grand Bâtard (1468-1525).svg

ПроизходРедактиране

Ренато е роден около 1473 г.[2][3] Някои френски автори като мемориалистът Луи дьо Рувроа дьо Сен Симон от 17 - 18 век и историкът Мишел Жермен от 20 век[3] взимат генеалогията на историка Самюел Гишенон от 17 век,[1] който бърка майка му с втората любовница на херцога Бона ди Романяно.

Баща му го припознава в завещанието си през 1496 г. Ренато става четвъртият претендент за трона на Савойското херцогство след полубратята си Филиберт, Карл и Филип Савойски-Немур.[4]

По повод легитимирането си той получава като апанаж Брес. Легитимността му е потвърдена от неговия полубрат и братовчед Филиберт II през 1497 г.[5] и отново през 1499 г. от император Максимилиан I.[4]

Има един брат и една сестра:

  • Антония Извънбрачна Савойска († пр. 21 юли 1500), ∞ 26 юни 1486 (договор) за Жан Грималди († ок. септ.-дек. 1468, † 10/11 октомври 1505), господар на Монако и Антиб като Жан II (1494), син на господаря на Монако Ламбер Грималди и на съпругата му Клодина Грималди, господарка на Монако. Имат едно дете.
  • Петер Извънбрачни Савойски ( † 1458), епископ на Женева.

Има трима полубратя и една полусестра от първия брак на баща си с Маргарита дьо Бурбон, четирима полубратя и една полусестра от втория брак на баща си с Клодин дьо Брос Бретанска и един полубрат и четири полусестри от извънбрачната връзка на баща си с Бона ди Романяно.

БиографияРедактиране

Той е отгледан в двора на Милано при вдовицата на Галеацо Мария Сфорца Бона Савойска, след което на 10-годишна възраст следва баща си при император Максимилиан I, после отива във Франция и накрая в Савоя по време на регентството на Бианка Монфератска.

Когато баща му успява да се възкачи на трона през 1496 г., Ренато става лейтенант на Савойското херцогство.[2] През 1500 г. става генерален губернатор на Савоя. Той не е такъв задълго поради брака на своя полубрат Филиберт II с Маргарита Австрийска, която го мрази.[5]

 
Детайл от картина с Ана Ласкарис дьо Танд (анонимен художник от 18 век).

Той е втори съпруг на Анна Ласкарис[6] (* ноември 1487, † сл. 10 юли 1554), наследничка на Графство Танд, с която сключва брачен договор на 28 януари 1501 г. в Танд.[7][8] По онова време той е управител на Ница. Графът на Танд преотстъпва по-голямата част от имуществото си на дъщеря си на 28 януари 1501 г.[7] В брачния договор е посочено, че Ренато Савойски трябва да вземе името и герба на Графовете на Танд.

През 1501 г. херцог Филиберт II Савойски се жени повторно за Маргарита Австрийска. Тя не обича Ренато и баща ѝ император Максимилиан I анулира легитимността му през 1502 г. Маргарита, която има все по-голямо влияние върху съпруга си, съди Ренато Савойски и през 1503 г. задължава съпруга си да анулира акта за легитимация, който му е дал през 1499 г.[2][8]

Ренато Савойски се укрива във Франция при своята полусестра - графинята на Ангулем Луиза Савойска, майка на френския крал Франсоа I. Срещу него е образувано съдебно производство, по време на което са му конфискувани всичките владения в херцогството. Графство Вилар минава у Маргарита Австрийска. За него остава само феодът Танд, право на съпругата му. Неговият полубрат Филиберт II умира през 1504 г. без потомци и е наследен от по-малкия му брат Карл под името Карл II.[8] Маргарита Австрийска отново се намесва и пречи на опитите на Карл II да върне на Ренато отнетите земи.[2]

След това той обвинява Жак дьо Буси, господар на Ейрия, че е накарал да отровят херцог Филиберт II с отровни сладки ябълки, направени в Лион от пиемонтски лекар. Споменатият лекар е измъчван и признава.[9]

След смъртта на тъста си граф Жан-Антоан през 1509 г. Ренато и съпругата му на 12 септември получават почитта на техните васали от Танд и на всичките им феодали по поречието на река Жен и в Прованс.[10]

Ренато Савойски отдава почит на краля на Франция Луи XII[5] на 20 юли 1510 г. за Графство Танд.[10] Той получава от краля длъжностите на Губернатора на Прованс и Велик сенешал на Прованс[5] на 11 февруари 1515 г.[11] През същата година той присъства с целия френски двор на кръщението в Амбоаз на племенника си - дофинът Франсоа.[5]

Кралят на Франция, който желае да завладее Миланското херцогство (вж. Италианските войни), го праща в Швейцария като посланик. Луи XII обаче умира на 1 януари 1515 г. Опитът за съюз завършва с битката при Мариняно, в която участва и Ренато.[5]

Поради участието си в Петата италианска война, новият крал Франсоа I - племенник на Ренато го назначава за Велик майстор на Франция (т.е. за надзирател на кралското домакинство),[5] с писма от 31 октомври 1519 г., която длъжност Ренато запазва до смъртта си.

Около 1519-1520 г. Ренато кара да построят големия кораб Сент Мари дьо Бонавентюр, наречен La Grande Maîtresse,[12] на който служи като флагман. Корабът тръгва от Марсилия на 24 август 1520 г. за защита на Хоспиталиерите от нападение от турците. Той се връща в Марсилия на 6 януари 1521 г. По време на тази експедиция адмирал Кристоф дьо Шаной е убит в Бейрут. През май 1522 г. корабът е част от експедицията, командвана от Ренато Савойски - адмирал и Педро Наварски - генерал -лейтенант в помощ на Генуа. Корабът участва в отбраната и снабдяването на Марсилия по време на обсадата на града от конетабъла дьо Бурбон през 1524 г. Ренато заема кораба за 1500 екю на месец на племенника си Франсоа I между 28 юни 1524 г. и 30 април 1525 г.

При битката при Павия на 24 февруари1525 г. той е ранен и пленен. Изглежда, че умира в резултат на нараняванията си, преди синът му Клавдий да може да плати откуп.[2] Тялото му е погребано в параклиса Сен Луи на църквата Сент Мари дьо Танд.

След смъртта на Ренато Савойски полусестра му Луиза Савойска изчислява цената на кораба La Grande Maîtresse. Той е купен за Франсоа I от леля му, графиня дьо Вилар и Танд между юли и август 1526 г.,[13]

Н 2 януари 1562 г. херцог Емануил-Филиберт Савойски - син на Карл III и племенник на Ренато декларира с писмо, че синът на Ренато Клавдий Савойски - граф на Танд и неговите потомци ще могат да наследят Савойските държави, ако директната линия изчезне.

Брак и потомствоРедактиране

На 28 януари 1501 г. Ренато се жени за Анна Ласкарис, графиня на Танд (* 1487, † 1554), дъщеря на Жан-Антоан дьо Ласкарис-Вентимиля и Изабел д'Англюр. Те имат двама сина и три дъщери:[14]

  • Клавдий (Claude de Savoie, * 27 март 1507, † 23 април 1566 в Кадраш), граф на Танд, граф на Сомарива през 1561 г. и губернатор на Прованс от 1525 до 1566 г.; ∞ 1. 10 май 1534 за Мария дьо Шабан дьо Ла Палис - дъщеря на маршал Жак II дьо Шабан дьо Ла Палис, от която има една дъщеря и двама или трима сина 2. 19 август 1539 за Франсоаз дьо Фоа-Кандал, дъщеря на Жан дьо Фоа-Кандал, граф на Гюрсон и Фле и на съпругата му Анна - дъщеря на Луи дьо Вилньов, маркиз дьо Тран, имат една дъщеря;
  • Магдалена (Madeleine de Savoie; * ок. 1510, † 1586), ∞ 1526 за конетабъл Ан дьо Монморанси (* 1493, † 1567), от когото има четирима сина и две дъщери;
  • Хонорат II (Honore de Savoie; * 1511, † 20 септември 1580 в Пресини ан Турен), 1-ви маркиз на Вилар, наследява графствата Танд и Сомарива след смъртта на племенника си Хонорат Савойски през 1572 г.; ∞ ок. 1540 за Жан-Франсоаз дьо Фоа-Кандал, виконтеса на Кастиьон, от която има една дъщеря. Назначен за маршал на Франция през 1571 г. и за адмирал на Франция през 1572 г.
  • Изабела (Isabelle de Savoie; † сл. 5 септември 1552), ∞ ок. 1530 (договор) за Рене дьо Бастарне, син на Франсоа дьо Батарне и граф на Бушаж, от когото има две дъщери.
  • Маргарита (Marguerite de Savoie; † 15 юли или 20 август 1591), ∞ 1535 за Антоан II Люксембургски († 1557), граф на Бриен и на Лини, син на Шарл Люксембургски, граф на Бриен, Лини и Руси, и на съпругата му Шарлот д'Естутвил, дама на Beyne.

Източници и бележкиРедактиране

  1. а б Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie..., Livre 1, chez Jean-Michel Briolo, 1660, p. 607.
  2. а б в г д Armando Tallone. SAVOIA, Renato di, conte di Tenda. // Enciclopedia Italiana. 1936. Посетен на 20 септ. 2021. (на италиански)
  3. а б Personnages illustres des Savoie. Lyon, Autre Vue, 2007. ISBN 978-2-915688-15-3. p. 619. Посетен на novembre 2017. (на френски).
  4. а б Luisa Clotilde Gentile. Les bâtards princiers piémontais et savoyards. // Revue du Nord (31). 2015. с. 387-410. in Bousmar E., Marchandisse A., Masson Ch et Schnerb B. (dir.), La bâtardise et l'exercice du pouvoir en Europe du 13e au début du 16e siècle, Villeneuve d'Ascq, Revue du Nord, 2015 (Hors série, Collection Histoire, n°31).
  5. а б в г д е ж Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie..., Livre 3, chez Jean-Michel Briolo, 1660, p. 239-240.
  6. François-Alexandre de La Chenaye-Aubert, Dictionnaire de la noblesse, contenant les généalogies, l'histoire et la chronologie des familles nobles de France, t. VIII, Paris, Veuve Duchesne, 1774, p. 139-142.
  7. а б Henri de Panisse-Passis, Les comtes de Tende de la maison de Savoie, Librairie Firmin-Didot et Cie, 1889, p.6.
  8. а б в Charles de Ribbe, La société provençale à la fin du Moyen Âge, d'après des documents inédits, Paris, Perrin, 1898, p. 451
  9. Charles Buet, Les ducs de Savoie aux XVe et XVIe siècles, Tour.
  10. а б Henri de Panisse-Passis, Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889, p. 15.
  11. Sous la direction d'Édouard Baratier, Georges Duby et Ernest Hildesheimer, Atlas historique. Provence, Comtat Venaissin, principauté d’Orange, comté de Nice, principauté de Monaco, Paris, Librairie Armand Colin, 1969
  12. Max Guérout, Bernard Liou, La Grande Maîtresse, nef de François Ier: recherches et documents d'archives, Presses de l'Université Paris-Sorbonne, Paris, 2001 ISBN 2-84050-184-8 (lire en ligne).
  13. Paolo Cozzo, Stratégie dynastique chez les Savoie: une ambition royale, xvie-xviiie siècle, dans Juliusz A. Chrościcki, Mark Hengerer, Gérard Sabatier, , Les Editions de la MSH, 2015, 412 p.(ISBN 978-2-73511-686-7</> lire en ligne), p. 228-229 (Carte).
  14. Samuel Guichenon , стр. 241 Tome troisième (lire en ligne).

БиблиографияРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „René de Savoie“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​