Савойски държави

различните териториални владения на графовете и в последствие – на херцозите на Савоя, принадлежащи към Дом Савоя, от XI век до Обединениет

Савойски държави (на френски: États de Savoie) или Държави на Дом Савоя (на френски: États de la maison de Savoie), наречени също „Сардински държави“ след 1720 г. (на италиански: Stati Sardi), са изрази, определящи различните териториални владения на графовете и впоследствие – на херцозите на Савоя, принадлежащи към Дом Савоя, от 11 век до Обединението на Италия през 1861 г.

Савойски държави
— Независими държави, първоначално част от Свещената Римска империя
100314 март 1861
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
КонтинентЗападна Европа
СтолицаШарбониер (11век)
Монмелиан (11 век-1295)
Шамбери (1295 – 1562)
Торино (1562 – 1792)
Каляри (1792 – 1815)
Торино (1815 – 1861)
Официален езикФренски, италиански, латински, пиемонтски, франко-провансалски, окситански.
РелигияРимокатолицизъм
ДинастияДом Савоя
26 януари 1000 – 19 юли 1048Хумберт I Савойски, 1-ви граф на Мориен
18491861Виктор Емануил II Савойски, последен херцог на Савоя
История
Първо споменаване на Графство Савоя в полза на граф Хумберт I Савойски; други владения: Графство Салморан (1003), Графство Беле и Графство Нион (1018), Графство Аоста (1024), Шабле (1032), Графство Мориен (1038).
Война за бургундското наследство: след смъртта без потомство на Рудолф III Бургундски, Конрад II от Свещената Римска империя наследява трона на Бургундия.
Получаване чрез брак на Маркграфство Торино и Маркграфство Суза
Получаване на права върху Бюже, Пиемонт и Пеи дьо Во
1003










10321034







1045 или 1046



1207
Томас I Савойски става имперски викарий за Ломбардия
Придобиване на Графство Ница
Придобиване на Графство Женева
Издигане на графството в херцогство от император Сигизмунд Люксембургски
1226


1388

1401

1416
Вследствие на Мира от Като Кабрези и на победата на херцог Емануил Филиберт при Сен Кантен начело на Имперската армия срещу Кралство Франция столицата се мести от Шамбери в Торино
Френско-савойска война: победа на Кралство Франция. Договор от Лион (1601): загуба на Брес, Пеи дьо Жекс и Бюже, но възстановяване на Маркграфство Салуцо
Придобиване на Херцогство Монферат
1563









1600 – 1601







1703/1713
Обсада на Торино
Война за испанското наследство: Утрехтски мирен договор (1713) – получаване на Кралство Сицилия
Лондонският договор, подписан от Четворния алианс и приложим през 1720 г.: императорът на Свещената Римска империя Карл VI преотстъпва Сардиния на Виктор-Амадей II Савойски в замяна на Сицилия. Сардиния е създадена като кралство, а Савойските държави стават Сардински държави.
1706
1701 – 1714




1718
Битка при Асиета: победа срещу Кралство Франция
Френска инвазия: победа на Наполеон Бонапарт над Виктор Амадей III
Либерално революционно движение: начало на обединението на Италия: Рисорджименто.
17 юли 1747


17961797



1821
Край на Виенския конгрес: възстановяване на Пиемонт, Ница и Савоя
Първа война за италианска независимост: победа на Австрия
Втора война за италианска независимост: френско-сардинска победа над Австрия. Договор от Цюрих: анексиране на Ломбардия. Договор от Торино: присъединяване на Савоя и на Ница към Франция.
9 юни 1815



2326 март 1848



10 ноември1859
Предшественик
Свещена Римска империя:
 – Кралство Арл (Савоя)
 – Италианско кралство (Маркграфство Торино, Маркграфство Салуцо, Маркграфство Монферат)
- Графство Прованс (Графство Ница)
- Графство Женева
- Кралство Сардиния
Австрийска империя:
- Кралство Ломбардия-Венеция (Ломбардия)
Кралство Франция :
- Бургундско херцогство (Графство Аоста)
Първа френска империя:
- Лигурска република (Генуа)
Наследник
Кралство Италия
Швейцария :
- Кантон Женева (1815)
Втора френска империя :
- Савоа (1860)
- От Савоа (1860)
- Ница (1860)
Савойски държави в Общомедия

Формиране (11 – 14 век)

редактиране

Основаването на Савойските държави започва с установяването в Мориен на граф Хумберт I Савойски, който държи контрола върху редица графства: Савойско графство през 1003 г. (титлата „граф“ е спомената за първи път едва през 1143 г. от епископа на Беле Ото[1]), след това – Графство Беле, Графство Нион през 1018 г. и накрая – Графство Аоста през 1024 г.[2][3] Той също така доминира северната част на Графство Виен преди 1025 г. (притежание до 1355 г.) и Графство Серморан. Чрез брак придобива владения във Вале и Шабле.[2] Ото I Савойски също се сдобива чрез брак с огромни владения в Северна Италия, със Суза (ключ към прохода Мон Сени), Ивреа, Пинероло[4] и Торино.[5] Петър II Савойски увеличава графските владения, по-специално с Пеи дьо Жекс и Пеи дьо Во през 13 век.

През 13 век графовете на Савоя получават титлата „имперски викарий[6] (Томас I Савойски през 1226 г. за цяло или част от Кралство Италия, а Петер II през 1263 г.[7]). Тя им дава необходимата правна сила, за да се налагат на всекиго другиго и по-специално – над епископите.[6][7] През 1365 г. граф Амадей VI Савойски получава титлата „постоянен имперски викарий“ за владения си, включващи градовете и епархиите на Сион, Лозана, Женева, Аоста, Ивреа, Торино, Мориен, Тарентез, Беле и Савойското графство. Решението обаче е отменено на следващата година.[6]

През 1323 г. след смъртта на граф Амадей V Савойски Савойското графство се състои от 8 региона, включващи повече от 80 териториални единици.[8] 20 г. по-късно териториалните единици са повече от 94. 8-те основни региона са:[9][10][11]

След 1355 г. териториите на Дом Савоя се разширяват и 8-те региона са допълнени от:[9]

Към тях се добавят и Пеи дьо Жекс, „Новите земи на Прованс“ (бъдещо Графство Ница) и Пиемонт.[10]

15 – 16 век

редактиране

При царуването на Амедей VIII Савойски (13911439) е налице значимо разрастване на Савойските държави. От 1388 г. чрез договор с Абатство Сен Пон[N 5] (известен като Обвързване на Ница със Савоя) придобиването на Графство Ница и на неговото пристанище позволява достъп до Средиземно море. Армиите на херцог Амадей VIII Савойски контролират Вал д'Осола през 1411 г., което позволява контрола и над Кол дю Симплон (загуба на територия през 1417 г.). През 1413 г. херцогът получава окончателния апанаж на Маркграфство Салуцо. През 1416 г. той получава херцогската титла и директния апанаж на Пиемонт от император Сигизмунд Люксембургски. В периода 1401/021424 г. херцогът купува от наследниците на последния граф Графство ЖеневаЖенева и по-късно с Анси), станало васално през втората половина на 14 век.[12] От 1460 г. то става апанаж на Женевоа.[13]

Савойската държава почти не се развива по време на нещастното управление на Карл III Савойски (1504 – 1553):[14]

В същото време френският крал Франсоа I, който отива на война в Милано, окупира Бург ан Брес, Шамбери и Савоя, долините Мориен и Тарантез, за да осигури преминаването си в Италия между 1536 и 1559 г.

Савойските държави вече не съществуват. Това първо анексиране довежда до възстановяване на Савойските държави при херцог Емануил Филиберт Савойски и прехвърлянето на столицата от Шамбери в Торино през 1563 г.

Апогей на Савойските държави (16 - 18 век)

редактиране

От 16 до 18 век Савойските държави достигат своя развет. С Договора от Лион през 1601 г. след френската окупация Савойската държава губи териториите на Брес, Пеи дьо Жекс и Бюже в полза на краля на Франция, но въпреки това си възвръща Маркграфство Салуцо.[15]

Въпреки новата френска окупация през 16901696 г. Дом Савоя все още контролира териториите и алпийските проходи, свързващи Франция с Италианския полуостров.[16] С Договора от Торино от 1696 г. (чл. 2). Кралят на Франция дава Пинероло на Савойския херцог.[17] Френските войски отново окупират Савойското херцогство от ноември до декември 1703 г. чак до Договора от Утрехт през 1713 г. Той, както и Договорът от Ращат, позволяват на херцога да анексира част от Миланското херцогство, провинциите Алесандрия (Ломелина и Валенца) и Валсезия, както и три ескартона на Бриансоне: „Крал Виктор Амадей II взима всичко, което се намира във водата до Пиемонт":[18] долините на От Дуар, на Клюзон и на От Варайта с фортовете на Ексилес и на Фенестреле. Освен това на 2 декември 1713 г. Виктор Амадей II е титулуван за крал в Палермо и получава Кралство Сицилия. През този период Савойското херцогство се разширява с територията на Херцогство Монферат при окупацията през 1703 г., след което Императорът преотстъпва друга част от тази територия през 1708 г. и накрая се стига до пълното ѝ анексиране през 1713 г. вследствие на Договора от Утрехт.

Договорът от Лондон от 1718 г. позволява размяната с Хабсбургите на тази корона с короната на Кралство Сардиния. От този момент Савойските държави се издигат в кралство и се наричат Сардински държави, чиято неостровна част е определена като Сардински континентални държави.

Въпреки това 30 г. по-късно – в периода 17421748 г. Савойското херцогство е отново окупирано от испанските войски поради сближаването му с Австрия.

Край на Савойските държави (1860)

редактиране

Политическата ситуация на Савойските държави е променена с Албертиновия устав, като трансформира бившата абсолютна монархия в конституционна монархия и значително намалява автономията на държавите спрямо централната власт. Това Перфектно сливане довежда до края на суверенния Сенат на Савоя и на вицекралството на Сардиния. Административната система на Кралство Сардиния е реформирана отново през 1859 г. след Втората война за италианската независимост и анексията на Ломбардия с Декрет Ратаци. Той разделя кралството на 17 провинции, за да замени старите подразделения. Тази административна система все още се използва в Италия.

Разпадането на Савойските държави продължава главно поради Рисорджименто. В тази рамка на 24 март 1860 г. е подписан Договорът от Торино между Наполеон IIIимператор на французите и Виктор Емануил IIхерцог на Савоя и крал на Сардиния. Виктор Емануил III, според условията на договора, отстъпва на Франция Графство Ница, към което са прибавени Мантон и Рокбрюн – владения на Княжество Монако, самопровъзгласили се за свободни градове през 1848 г., които Френската империя купува от принца на Монако Шарл III за 4 млн. златни франка през 1861 г. Този район е днешният район Ница – част от новосъздадения департамент Алп Маритим, и Савойското херцогство, формирано от департаментите Савоа и От Савоа. Въпреки това Договорът от Торино не включва общините Tанд и Ла Бриг,[N 6] декларирани като „ловни полета“ на крал Виктор Емануил II, които остават сардински и по-късно италиански до 1947 г.

През 1861 г. Кралство Сардиния анексира останалата част на италианския полуостров, за да се трансформира в Кралство Италия.

 
Източник: Уеб страница на Ведомствените архиви на Асамблеята на Савойските държави.[19]

Държави, отдавна включени в Савойските държави (някои региони също са постоянна част от Савойските държави):

Провинции – част от савойските държави от 13 век до Договора от Лион през 1601 г.:

Региони – временна част от Савойските държави (други региони са част от него за по-кратко):

Исторически знамена на Савойските държави

редактиране

La Savoysiade, епос в стих на Оноре д'Юрфе (Honoré d'Urfé) (1609).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • ((fr)) Bernard Demotz – Le comté de Savoie du XI au XV siècle, 2000, Slatkine, Genève, ISBN 2-05-101676-3
  • ((fr)) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay – Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme, XIe-début XVI siècle, 1984, Ouest France Université, ISBN 2-85882-536-X
  • ((fr)) Giuliano Ferretti (Dir.) – Les États de Savoie, du duché à l’unité d’Italie (1416 – 1861), 2019, Garnier Classiques, ISBN 2-406-09415-4

Обяснителни бележки

редактиране
  1. Saint-Georges-d'Espéranche е градче в деп. Изер, Франция
  2. Замъкът на Сен Жермен (Château de Saint-Germain) е бивш укрепен замък, основан през 13 век, чиито руини се намират на територията на община Ambérieu-en-Bugey в департамент Ен, Франция.
  3. Châtel-Argent е замък, чиито руини се издигат на скала над реката Дора Балтеа близо ди Вилньов, Италия.
  4. Мудон (Moudon) е градче в Кантон Во, Швейцария
  5. Abbaye Saint-Pons е едно от най-древните абатства на Лазурния бряг. Намира се на територията на община Ница, Франция.
  6. La Brigue е село в деп. Алп Маритим, Франция
  7. Saint-Jean-de-Maurienne е град в деп. Савоа, Франция.
  8. Moûtiers е градче в деп. Савоа, Франция
  9. Bonneville е град в деп. От Савоа, Франция.
  10. Martigny е град в кантон Вале, Швейцария
  1. Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie 1984 , с. 29
  2. а б Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 19 – 20.
  3. Dessaix, Joseph. La Savoie historique, pittoresque, statistique et biographique. 1854. p. 268 – 269. Посетен на 18.7.2020. (на френски)
  4. Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 27
  5. Germain, Michel. Personnages illustres des Savoie. Autre Vue, 2007. ISBN 978-2-9156-8815-3. с. 619. Посетен на 14 юли 2015. (на френски).
  6. а б в Braun, Bettina. Vicariat impérial // Dictionnaire historique de la Suisse. Посетен на 18.7.2020.
  7. а б Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 40 и 188
  8. Défendre la Bresse et le Bugey : les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355. Т. 14. Presses universitaires de Lyon, 2005. ISBN 978-2-72970-762-0. с. 433. Посетен на 3 септември 2016. (на френски).
  9. а б Christian Sorrel,Haute-Savoie en images. Les Marches, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-84206-347-4. с. 461. (на френски).
  10. а б Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie 1984 , с. 145
  11. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, [1974]. ISBN 978-1-40086-791-2. с. 512. Посетен на 21 март 2021. (на английски).
  12. Paul Guichonnet, « de Genève » dans le Dictionnaire historique de la Suisse en ligne.
  13. Catherine Santschi, «Genevois» dans le Dictionnaire historique de la Suisse en ligne
  14. Henri Ménabréa, Histoire de la Savoie, Grasset, 1933, p. 108.
  15. La naissance dramatique de l'absolutisme (1598 – 1661). Éditions Points. ISBN 978-2-75783-917-1. с. 272. (на френски).
  16. Histoire de la Savoie – La Savoie de la Réforme à la Révolution française. Rennes, Ouest France Université, 1985. ISBN 2 85882 536 X. p. 566. Посетен на декември 2018. (на френски).
  17. De la savoie au comte de nice en 1760. La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-8420-6339-9. с. 517.
  18. Henri Ménabréa, Histoire de la Savoie, Grasset, 1933, p. 187 – 190.
  19. Sabaudia.org

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата États de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​