Савойски държави
Савойски държави (на френски: États de Savoie) или Държави на Дом Савоя (на френски: États de la maison de Savoie), наречени също „Сардински държави“ след 1720 г. (на италиански: Stati Sardi), са изрази, определящи различните териториални владения на графовете и впоследствие – на херцозите на Савоя, принадлежащи към Дом Савоя, от 11 век до Обединението на Италия през 1861 г.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
История редактиране
Формиране (11 – 14 век) редактиране
Основаването на Савойските държави започва с установяването в Мориен на граф Хумберт I Савойски, който държи контрола върху редица графства: Савойско графство през 1003 г. (титлата „граф“ е спомената за първи път едва през 1143 г. от епископа на Беле Ото[1]), след това – Графство Беле, Графство Нион през 1018 г. и накрая – Графство Аоста през 1024 г.[2][3] Той също така доминира северната част на Графство Виен преди 1025 г. (притежание до 1355 г.) и Графство Серморан. Чрез брак придобива владения във Вале и Шабле.[2] Ото I Савойски също се сдобива чрез брак с огромни владения в Северна Италия, със Суза (ключ към прохода Мон Сени), Ивреа, Пинероло[4] и Торино.[5] Петър II Савойски увеличава графските владения, по-специално с Пеи дьо Жекс и Пеи дьо Во през 13 век.
През 13 век графовете на Савоя получават титлата „имперски викарий“[6] (Томас I Савойски през 1226 г. за цяло или част от Кралство Италия, а Петер II през 1263 г.[7]). Тя им дава необходимата правна сила, за да се налагат на всекиго другиго и по-специално – над епископите.[6][7] През 1365 г. граф Амадей VI Савойски получава титлата „постоянен имперски викарий“ за владения си, включващи градовете и епархиите на Сион, Лозана, Женева, Аоста, Ивреа, Торино, Мориен, Тарентез, Беле и Савойското графство. Решението обаче е отменено на следващата година.[6]
През 1323 г. след смъртта на граф Амадей V Савойски Савойското графство се състои от 8 региона, включващи повече от 80 териториални единици.[8] 20 г. по-късно териториалните единици са повече от 94. 8-те основни региона са:[9][10][11]
- Реална Савоя (Savoie Propre) с главен град Монмелиан и по-късно – Шамбери
- Новалез (Novalaise) с Воарон
- Савойски Виен (Viennois savoyard) със Сен Жорж д'Есперанш[N 1] до 1355 г.
- Брес (Bresse) с Бург
- Бюже (Bugey), вкл. Валроме (Valromey) с Росийон или Сен Жермен[N 2]
- Шабле с Шийон
- Вале д'Аоста с Шател Аржан[N 3] / Вилньов
- Пеи дьо Во с Мудон[N 4]
След 1355 г. териториите на Дом Савоя се разширяват и 8-те региона са допълнени от:[9]
- Вал ди Суза (Val di Susa) (с главен град Авиляна)
- Синьория Валбон (Seigneurie de Valbonne) (с главен град Монлюел)
- Фосини (Faucigny) (1355) (с Шатийон/ Клюз)
- Женевоа (Genevois) (1401), вкл. Херцогство Женевоа (1564 – 1665) (бивше Графство Женева) с Анси.
Към тях се добавят и Пеи дьо Жекс, „Новите земи на Прованс“ (бъдещо Графство Ница) и Пиемонт.[10]
15 – 16 век редактиране
При царуването на Амедей VIII Савойски (1391 – 1439) е налице значимо разрастване на Савойските държави. От 1388 г. чрез договор с Абатство Сен Пон[N 5] (известен като Обвързване на Ница със Савоя) придобиването на Графство Ница и на неговото пристанище позволява достъп до Средиземно море. Армиите на херцог Амадей VIII Савойски контролират Вал д'Осола през 1411 г., което позволява контрола и над Кол дю Симплон (загуба на територия през 1417 г.). През 1413 г. херцогът получава окончателния апанаж на Маркграфство Салуцо. През 1416 г. той получава херцогската титла и директния апанаж на Пиемонт от император Сигизмунд Люксембургски. В периода 1401/02 – 1424 г. херцогът купува от наследниците на последния граф Графство Женева (с Женева и по-късно с Анси), станало васално през втората половина на 14 век.[12] От 1460 г. то става апанаж на Женевоа.[13]
Савойската държава почти не се развива по време на нещастното управление на Карл III Савойски (1504 – 1553):[14]
- Женева, подкрепена от протестантския Берн, се вдига на бунт (1519, 1526 и 1534 г.)
- Източно Шабле е окупирано от католическите жители на Вале (1536 г.)
- Протестантският Берн нахлува в Пеи дьо Во, Пеи дьо Жекс и в Западно Шабле.
В същото време френският крал Франсоа I, който отива на война в Милано, окупира Бург ан Брес, Шамбери и Савоя, долините Мориен и Тарантез, за да осигури преминаването си в Италия между 1536 и 1559 г.
Савойските държави вече не съществуват. Това първо анексиране довежда до възстановяване на Савойските държави при херцог Емануил Филиберт Савойски и прехвърлянето на столицата от Шамбери в Торино през 1563 г.
Апогей на Савойските държави (16 - 18 век) редактиране
От 16 до 18 век Савойските държави достигат своя развет. С Договора от Лион през 1601 г. след френската окупация Савойската държава губи териториите на Брес, Пеи дьо Жекс и Бюже в полза на краля на Франция, но въпреки това си възвръща Маркграфство Салуцо.[15]
Въпреки новата френска окупация през 1690 – 1696 г. Дом Савоя все още контролира териториите и алпийските проходи, свързващи Франция с Италианския полуостров.[16] С Договора от Торино от 1696 г. (чл. 2). Кралят на Франция дава Пинероло на Савойския херцог.[17] Френските войски отново окупират Савойското херцогство от ноември до декември 1703 г. чак до Договора от Утрехт през 1713 г. Той, както и Договорът от Ращат, позволяват на херцога да анексира част от Миланското херцогство, провинциите Алесандрия (Ломелина и Валенца) и Валсезия, както и три ескартона на Бриансоне: „Крал Виктор Амадей II взима всичко, което се намира във водата до Пиемонт":[18] долините на От Дуар, на Клюзон и на От Варайта с фортовете на Ексилес и на Фенестреле. Освен това на 2 декември 1713 г. Виктор Амадей II е титулуван за крал в Палермо и получава Кралство Сицилия. През този период Савойското херцогство се разширява с територията на Херцогство Монферат при окупацията през 1703 г., след което Императорът преотстъпва друга част от тази територия през 1708 г. и накрая се стига до пълното ѝ анексиране през 1713 г. вследствие на Договора от Утрехт.
Договорът от Лондон от 1718 г. позволява размяната с Хабсбургите на тази корона с короната на Кралство Сардиния. От този момент Савойските държави се издигат в кралство и се наричат Сардински държави, чиято неостровна част е определена като Сардински континентални държави.
Въпреки това 30 г. по-късно – в периода 1742 – 1748 г. Савойското херцогство е отново окупирано от испанските войски поради сближаването му с Австрия.
Край на Савойските държави (1860) редактиране
Политическата ситуация на Савойските държави е променена с Албертиновия устав, като трансформира бившата абсолютна монархия в конституционна монархия и значително намалява автономията на държавите спрямо централната власт. Това Перфектно сливане довежда до края на суверенния Сенат на Савоя и на вицекралството на Сардиния. Административната система на Кралство Сардиния е реформирана отново през 1859 г. след Втората война за италианската независимост и анексията на Ломбардия с Декрет Ратаци. Той разделя кралството на 17 провинции, за да замени старите подразделения. Тази административна система все още се използва в Италия.
Разпадането на Савойските държави продължава главно поради Рисорджименто. В тази рамка на 24 март 1860 г. е подписан Договорът от Торино между Наполеон III – император на французите и Виктор Емануил II – херцог на Савоя и крал на Сардиния. Виктор Емануил III, според условията на договора, отстъпва на Франция Графство Ница, към което са прибавени Мантон и Рокбрюн – владения на Княжество Монако, самопровъзгласили се за свободни градове през 1848 г., които Френската империя купува от принца на Монако Шарл III за 4 млн. златни франка през 1861 г. Този район е днешният район Ница – част от новосъздадения департамент Алп Маритим, и Савойското херцогство, формирано от департаментите Савоа и От Савоа. Въпреки това Договорът от Торино не включва общините Tанд и Ла Бриг,[N 6] декларирани като „ловни полета“ на крал Виктор Емануил II, които остават сардински и по-късно италиански до 1947 г.
През 1861 г. Кралство Сардиния анексира останалата част на италианския полуостров, за да се трансформира в Кралство Италия.
Състав редактиране
Държави, отдавна включени в Савойските държави (някои региони също са постоянна част от Савойските държави):
- Херцогството Савоя, разделено на провинциите:
- Княжество Пиемонт (Торино)
- Херцогство Аоста (Аоста)
- Графство Ница
- Графство Асти
- Княжество Онеля (част от днешния град Империя)
- Графство Лоано
- Сардиния – с размяната на Сицилия със Сардиния с Договора от Утрехт, потвърден от Лондонския договор от 2 август 1718 г. Савойската държава става Кралство Сардиния (на латински: Regnum Sardiniæ), като същевременно като кралско седалище се запазва Торино (вицекралството е учередено в Каляри преди Перфектното сливане през 1847 г., който премахва сардинските устави).
Провинции – част от савойските държави от 13 век до Договора от Лион през 1601 г.:
Региони – временна част от Савойските държави (други региони са част от него за по-кратко):
- Херцогството Генуа
- град Женева
- Провинция Каруж
- Пеи дьо Во (Лозана)
- Долно Вале (Мартини[N 10])
- Сицилия
- Фран Лионе
- свободните градове Мантон и Рокбрюн под протектората на Савойския херцог и крал на Сардиния (1848 – 1861).
Исторически знамена на Савойските държави редактиране
-
Графовете на Мориен използват гербовете на Свещената Римска империя като залог за тяхната лоялност към Императора -
Знаме на Савойското херцогство, на Кралство Сицилия (1713 – 1720) и след това на Кралство Сардиния (1720 – 1783) -
Знаме на Кралство Сардиния (1783 – 1802) -
Знаме на Кралство Сардиния (1832 – 1848), смес от знамената на Савоя, Сардиния и Генова. -
Знаме на Кралство Сардиния (1848 – 1861), след това на Кралство Италия
.svg)
Епопея редактиране
La Savoysiade, епос в стих на Оноре д'Юрфе (Honoré d'Urfé) (1609).
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ((fr)) Bernard Demotz – Le comté de Savoie du XI au XV siècle, 2000, Slatkine, Genève, ISBN 2-05-101676-3
- ((fr)) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay – Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme, XIe-début XVI siècle, 1984, Ouest France Université, ISBN 2-85882-536-X
- ((fr)) Giuliano Ferretti (Dir.) – Les États de Savoie, du duché à l’unité d’Italie (1416 – 1861), 2019, Garnier Classiques, ISBN 2-406-09415-4
Обяснителни бележки редактиране
- ↑ Saint-Georges-d'Espéranche е градче в деп. Изер, Франция
- ↑ Замъкът на Сен Жермен (Château de Saint-Germain) е бивш укрепен замък, основан през 13 век, чиито руини се намират на територията на община Ambérieu-en-Bugey в департамент Ен, Франция.
- ↑ Châtel-Argent е замък, чиито руини се издигат на скала над реката Дора Балтеа близо ди Вилньов, Италия.
- ↑ Мудон (Moudon) е градче в Кантон Во, Швейцария
- ↑ Abbaye Saint-Pons е едно от най-древните абатства на Лазурния бряг. Намира се на територията на община Ница, Франция.
- ↑ La Brigue е село в деп. Алп Маритим, Франция
- ↑ Saint-Jean-de-Maurienne е град в деп. Савоа, Франция.
- ↑ Moûtiers е градче в деп. Савоа, Франция
- ↑ Bonneville е град в деп. От Савоа, Франция.
- ↑ Martigny е град в кантон Вале, Швейцария
Бележки редактиране
- ↑ Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie 1984 , с. 29
- ↑ а б Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 19 – 20.
- ↑ Dessaix, Joseph. La Savoie historique, pittoresque, statistique et biographique. 1854. p. 268 – 269. Посетен на 18.7.2020. (на френски)
- ↑ Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 27
- ↑ Germain, Michel. Personnages illustres des Savoie. Autre Vue, 2007. ISBN 978-2-9156-8815-3. с. 619. Посетен на 14 юли 2015. (на френски).
- ↑ а б в Braun, Bettina. Vicariat impérial // Dictionnaire historique de la Suisse. Посетен на 18.7.2020.
- ↑ а б Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, с. 40 и 188
- ↑ Défendre la Bresse et le Bugey : les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355. Т. 14. Presses universitaires de Lyon, 2005. ISBN 978-2-72970-762-0. с. 433. Посетен на 3 септември 2016. (на френски).
- ↑ а б Christian Sorrel,Haute-Savoie en images. Les Marches, La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-84206-347-4. с. 461. (на френски).
- ↑ а б Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie 1984 , с. 145
- ↑ The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, [1974]. ISBN 978-1-40086-791-2. с. 512. Посетен на 21 март 2021. (на английски).
- ↑ Paul Guichonnet, « de Genève » dans le Dictionnaire historique de la Suisse en ligne.
- ↑ Catherine Santschi, «Genevois» dans le Dictionnaire historique de la Suisse en ligne
- ↑ Henri Ménabréa, Histoire de la Savoie, Grasset, 1933, p. 108.
- ↑ La naissance dramatique de l'absolutisme (1598 – 1661). Éditions Points. ISBN 978-2-75783-917-1. с. 272. (на френски).
- ↑ Histoire de la Savoie – La Savoie de la Réforme à la Révolution française. Rennes, Ouest France Université, 1985. ISBN 2 85882 536 X. p. 566. Посетен на декември 2018. (на френски).
- ↑ De la savoie au comte de nice en 1760. La Fontaine de Siloé, 2006. ISBN 978-2-8420-6339-9. с. 517.
- ↑ Henri Ménabréa, Histoire de la Savoie, Grasset, 1933, p. 187 – 190.
- ↑ Sabaudia.org
Външни препратки редактиране
- Досиета за историята на Савоя на сайта на Ведомствения архив на Савоа и От Савоа – Sabaudia.org.
- Исторически карти Архив на оригинала от 2011-09-03 в Wayback Machine.
- Портал на старите Савойски държави (връзки към различни уеб страници с ресурси за историята на това бивше европейско княжество).
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата États de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |