Анна д’Есте
Анна д’Есте (на италиански: Anna d'Este; * 16 ноември 1531, Ферара; † 17 май 1607, Париж) от Дом Есте, е чрез женитба херцогиня на Омал и Гиз и от втория брак херцогиня на Немюр. Тя има голямо влияние във френския двор по време на войните с хугенотите.
Анна д’Есте | |
херцогиня на Омал и Гиз, херцогиня на Немюр | |
Родена |
16 ноември 1531 г.
|
---|---|
Починала | |
Религия | католицизъм |
Семейство | |
Род | Есте (династия) |
Баща | Ерколе II д’Есте |
Майка | Рене Френска |
Братя/сестри | Лукреция д’Есте Алфонсо II д’Есте Луиджи д’Есте |
Съпруг | Франсоа І дьо Гиз (1548)[1] Жак Савойски-Немур (5 май 1566)[2] |
Деца | Анри дьо Гиз[3] Шарл II Лотарингски[3] |
Анна д’Есте в Общомедия |
Живот
редактиранеТя е първородното дете на херцога на Ферара Ерколе II д’Есте (1508 – 1559) и съпругата му Рене Френска (1510 – 1575), дъщеря на френския крал Луи XII и на Анна Бретонска. По бащина линия е внучка на Алфонсо I д’Есте и Лукреция Борджия.
Анна д’Есте се омъжва на 16 декември 1548 г. за Франсоа I дьо Гиз, херцог (1519 – 1563). Принцесата не се връща повече в Италия. През февруари 1563 г. Франсоа Лотарингски е жертва на атентат.
На 5 май 1566 г. Анна д’Есте се омъжва за Жак Савойски, херцог на Немюр (1531 – 1585) и живее в Анси в савойското херцогство Женевоа. След смъртта на втория ѝ съпруг през 1585 г. Анна д’Есте живее главно в Париж. На Коледа 1588 г. Анри III нарежда убийството на нейните двама най-големи синове в двореца на Блоа, а Анна д’Есте е инхафтирана. След освобождението ѝ тя признава за крал станалия католик Анри IV.
Тя умира на 17 май 1607 г. Нейното движимо наследство е малко над 4000 ливри. Сърцето ѝ е погребано в Париж. Погребана е до нейния втори съпруг в Анси.
Фамилия
редактиранеОт брака с Франсоа I Лотарингски (1519 – 1563) тя има 7 деца:
- Анри I (1550 – 1588), 3-ти херцог дьо Гиз
- Екатерина Мария Лотарингска (1552 – 1596), омъжена 1570 г. за Луи дьо Бурбон (1513 – 1582), херцог дьо Монпансие
- Шарл II ((1554 – 1611), херцог Майенски
- Луи (1555 – 1588), кардинал, архиепископ на Реймс (1574 – 1588)
- Антоан (1557 – 1560)
- Франсоа (1559 – 1573)
- Максимилиан (1562 – 1567).
Деца от брака с Жак Савойски (1531 – 1585):
Източници
редактиране- ↑ genealogy.euweb.cz // Посетен на 11 януари 2016 г.
- ↑ anna-d-este
- ↑ а б genealogy.euweb.cz // Посетен на 15 януари 2016 г.
- Severin Bertrand: Oraison funebre sur le trespas de tres-haulte, tres-illustre et tres-vertueuse Princesse Anne d’Est’, Duchesse de Chartres, de Guyse, Nemours, Genevois, &c. Paris 1607.
- Le sieur de La Palud: Discour funebre sur la mort de tres-Illustre Princesse Anne D’est Duchesse de Genevois, Nemours, Chartres, &c. Chambery 1609.
- Francesco Agostino della Chiesa: Theatro delle donne letterate, con vn breve discorso della preminenza, e perfettione del sesso donnesco. Mondovi 1620.
- Hilarion de Coste: Anne d’Est ou de Ferare, Duchesse de Guise & de Nemours. In: Ders.: Les éloges et vies des reynes, princesses, dames et damoiselles illustres. Paris 1630, S. 32 – 37.
Литература
редактиране- Christiane Coester: Schön wie Venus, mutig wie Mars. Anna d’Este, Herzogin von Guise und von Nemours (1531 – 1607). Oldenbourg, München 2007, ISBN 978-3-486-58028-0. Online, perspectivia.net
- Huguette Leloup: Anne d’Este (1531 – 1607). Fille aînée de Renée de France, Duchesse de Guise puis duchesse de Nemours, Dame de Montargis. Sonderband des Bulletin de la Société d’Émulation de l’Arrondissement de Montargis. Ser. 3, Nr. 119, 2002.
- Ernst Münch: Erinnerungen an ausgezeichnete Frauen Italiens, ihr Leben und ihre Schriften. Renea von Este und ihre Töchter: Anna von Guise, Lukrezia von Urbina und Leonore von Este. Mayer, Aachen und Leipzig 1831.
- Jessica Munns, Penny Richards: Exploiting and destabilizing Gender Roles: Anne d’Este. In: French History. Bd. 6, 1992, S. 206 – 215.
- Matteo Sanfilippo: Artikel: Este, Anna d’. In: Dizionario biografico degli Italiani. Bd. 43, Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1993, S. 315 – 320.
Външни препратки
редактиране- Anna d’Este, Société Internationale pour l’Étude des Femmes de l’Ancien Régime Архив на оригинала от 2009-09-30 в Wayback Machine.