Жак Савойски-Немур

втори херцог на Немур, граф и херцог на Женева през 15. век
(пренасочване от Жак (Немюр))

Жак Савойски-Немур (на френски: Jacques de Savoie-Nemours; * 12 октомври 1531, Абатство „Волюизан“ в днешния френски департамент Йон, † 15 юни 1585, имение „Касин-Шастелие“ близо до Монкалиери, Савойско херцогство) е втори херцог на Немур (15331585), граф и от 1564 г. херцог[1] на Женева, маркиз на Сен Сорлен, губернатор на Лион, генерал-полковник от Френската кавалерия.

Жак Савойски-Немур
херцог на Немур, граф и херцог на Женева, маркиз на Сен Сорлен, губернатор на Лион, генерал-полковник от Френската кавалерия
портрет на Жак Савойски-Немур от ателието на Франсоа Клуе (ок. 1566)
НаследилФилип Савойски-Немур
НаследникШарл-Еманюел Савойски-Немур
Лични данни
Роден
Абатство „Волюизан“
Починал
18 юни 1585 г. (53 г.)
имение „Касин-Шастелие“ близо до Монкалиери, Савойско херцогство
Погребан вцърква „Нотр Дам дьо Лиес“, Анси, Женевско херцогство
Семейство
ДинастияСавоя-Немур
БащаФилип Савойски-Немур
МайкаШарлот Орлеанска-Лонгвил
БракАнна д’Есте
ПотомциШарл-Еманюел II
Маргьорит-Мари
Анри I
Еманюел-Филибер
Извънбрачни:
Анри Женевски
Жак II
Герб
Жак Савойски-Немур в Общомедия

Той е важно лице във френския двор. По време на Италианските войни и Религиозните войни се бие в Кралската армия. Известен със своя чар и елегантност, Жак е замесен в няколко любовни авантюри.

Произход редактиране

Той е син на Филип Савойски-Немур (* 1490 † 1533), първи херцог на Немур, граф апанажист на Женева, и на съпругата му Шарлот Орлеанска-Лонгвил (* 1512 † 1549). Дядо му по бащина линия е савойският херцог Филип ІІ, а по майчина – херцог Луи Орлеански-Лонгвил, херцог на Лонгвил.

Има една сестра:

Има и двама полубратя и една полусестра от извънбрачна връзка на баща си.

Биография редактиране

Принц на служба на Франция редактиране

15-годишният Жак е представен на френския крал Франсоа I. Години по-късно, след като неуспешно предизвиква братовчед си Леонор Орлеански-Лонгвил за наследяването на Княжество Ньошател, той се отличава при обсадата на Ланс през 1552 г. На следващата година, научавайки за намеренията на Карл V за град Мец, той участва интелигентно в обсадата на Мец. След това служи във Фландрия и Италия до примирието във Восел през 1556 г. Той е издигнат в генерал-полковник на леката кавалерия. През 1558 г., по време на обсадата на Тионвил, командва леката кавалерия като полковник.

Бие се на дуел с Маркиза на Пискер по неизвестна причина. Когато крал Анри II е смъртоносно ранен по време на турнир на 30 юни 1559 г., Жак е един от неговите поддръжници. Няколко дни по-късно е посланик на херцог Еманил-Филиберт Савойски по време на брака му с Маргьорит дьо Валоа, дъщеря на Франсоа I и Клод Френска, който се състои в Париж на 10 юли 1559 г.

Става рицар на Ордена на Свети Михаил на 7 декември 1561 г. Продължава да се отличава по време на Религиозните войни срещу протестантите. Освен всичко друго Жак допринася за превземането на Бурж и на два пъти побеждава Барон дез Адре. Той командва швейцарците, които връщат Шарл IX обратно в Париж, когото калвинистите искат да отвлекат в Монсо ле Мьо.[3] През 1562 - 1563 г., в Дофине, замествайки Антоан дьо Бурбон-Вандом [4], той търпи поражение пред Лион, държан от Жан V дьо Партене от името на партията на хугенотите. Договорът за мир от 19 март 1563 г. помирява двете страни за известно време.

Той става 11-ият губернатор на Лион с Оверн, Бурбоне и Марш на 27 декември 1562 г., регистриран на 4 юли 1564 г.[5]

След като участва в битката при Сен Дени през 1567 г., е обвинен в противопоставяне на навлизането на войските, които херцогът на Дьо Пон изпраща при победените. Той се проваля в тази експедиция по вина на Херцог д'Омал, негов съперник, и се оттегля в своето Женевско херцогство, където се посвещава на култивирането на науките и изкуствата. Графство Женева е издигнато в херцогство през 1564 г.

Принц-прелъстител редактиране

 
Потрет на Жак от Корней дьо Лион (16 век)

Френската историографка Жаклин Буше описва Жак Савойски-Немур като „велик господар, начетен, спортен, културен и светски, известен с таланта си на прелъстител“.[6]

През лятото на 1559 г. той е сериозен ухажор на английската кралица Елизабет I. Бракът се приема за даденост във френския двор, но обичайното нежелание на кралицата и Франсоа II поради войната в Шотландия оставят този проект за съюз без последващи действия. За да му позволи да посети кралицата, крал Анри II го назначава за извънреден посланик. След смъртта на краля Жак продължава да подготвя пътуването си до Лондон (юли-септември 1559 г.). Това няма последствия, главно поради франкофобията на английския двор и натиска на съветниците на кралицата да го ангажират да прогони французите от Шотландия.[7] Друга причина би могла да бъде любовта му към Анна д'Есте, която откриваме описана в романа „Принцесата на Клев“ (1678) от Мадам дьо Ла Файет, където Жак Савойски отказва да тръгне заради любовта си към споменатата принцеса.[8]

Той е обект на няколкогодишен съдебен процес, заведен срещу него от дама с висше потекло – Франсоаз дьо Роан, която забременява от него и той ѝ обещава брак.[9] Тя ражда от него Анри Женевски.[9] Жак обаче се жени на 5 май 1566 г. за Анна д’Есте от Дом Есте, вдовица на лотарингския херцог Франсоа I дьо Гиз, дъщеря на херцога на Ферара Ерколе II д’Есте и съпругата му Рене Френска, дъщеря на френския крал Луи XII[10] и Анна Бретонска. По бащина линия тя е внучка на Алфонсо I д’Есте и Лукреция Борджия. Кралицата на Навара Жана д'Албре, роднина на Дом Роан, напразно се опитва да предотврати този брак. Произтичащият процес отравя живота на Жак и забавлява двора по време на всички религиозни войни. Завършва при крал Анри III с решение, дължащо се на математика Франсоа Виете, което удовлетворява всички страни.[11]

Смърт редактиране

Жак Савойски-Немур умира от подагра на 18 юни 1585 г.[12] на 53-годишна възраст в имението си Касин-Шастелие близо до Монкалиери (Пиемонт).[13] [14] Франсоа Мюние посочва, че е умира на 15 или 18 юни 1585 г. и тази първа дата е посочена по-специално от генеалогичния сайт Foundation for Medieval Genealogy.[15]

Тялото му е откарано в Анси, столицата на Женевското херцогство, където тялото му е погребано в семейната църква „Нотр Дам дьо Лиес“.[16] Наследен е от сина си Шарл-Еманюел.[17]

Брак и потомство редактиране

 
Анна д’Есте

∞ 29 април 1566 в Сен Мор де Фосе за Анна д’Есте (* 1531 † 1607), дъщеря на Ерколе II д’Есте, херцог на Ферара, и на Рене Френска,[18] принцеса от Франция от Орлеанския клон на династията Валоа и херцогиня на Шартър. Имат двама сина и една дъщеря:[19]

Има две извънбрачни деца.

От Франсоаз дьо Роан (* ок. 1540, † 1 декември 1591, Бовоа сюр Мер) от Дом Роан, господарка на Ла Гарнаш, херцогиня на Луден, има един син:

От Жана Дюпре има един син:

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. Christian Regat, François Aubert, Châteaux de Haute-Savoie - Chablais, Faucigny, Genevois, Cabédita, 1994 ISBN 9782882951175, Шаблон:Dabbr 17.
  2. Philippe de Savoie .
  3. L'Univers: histoire et description de tous les peuples .... F. Didot fréres, 1844. Посетен на 2019-06-03. (на френски)
  4. Essai historique sur la ville et l'église de Die, Chanoine Jules Chevalier, T. III, 1909, Шаблон:Dabbr 167
  5. Jean Duquesne, Dictionnaire des Gouverneurs de Province Éditions Christian, Paris 2002, ISBN 2864960990 Шаблон:Dabbr 155.
  6. Jacqueline Boucher, Présence italienne à Lyon à la Renaissance. Du milieu du Шаблон:S- à la fin du Шаблон:S-, Éditions LUGD, 1994, Lyon, 175 p., ISBN 2-84147-006-7, Шаблон:Pp..
  7. Вж. Le traité de Cateau-Cambrésis (2 et 3 avril 1559). Paris, Éditions Labitte & Émile-Paul, 1889. p. 347. (на френски).
  8. Henry Bordeaux. Les Amants d’Annecy - Anne d’Este et Jacques de Savoie/02 - Wikisource // Revue des Deux Mondes. Посетен на 2019-06-03..
  9. а б Vester, 2008 , стр. 72-74 (Présentation en ligne).
  10. Christian Regat, François Aubert, Châteaux de Haute-Savoie - Chablais, Faucigny, Genevois, Cabédita, 1994 ISBN 9782882951175, Шаблон:Dabbr 17.
  11. Vester, 2008 , стр. 72-74 (Présentation en ligne).
  12. Vester, 2008 (Présentation en ligne).
  13. Henry Bordeaux. Les Amants d’Annecy - Anne d’Este et Jacques de Savoie/02 - Wikisource // Revue des Deux Mondes. Посетен на 2019-06-03..
  14. Châteaux savoyards. Т. 5. Grenoble, Éditions Revue Les Alpes, 1961. p. 410. Посетен на janvier 2021. (на френски).
  15. Philippe de Savoie .
  16. Vester, 2008 (Présentation en ligne).
  17. Vester, 2008 (Présentation en ligne).
  18. Charles Cawley. Anna d'Este Pss of Ferrara // MedLands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 05/2022. (на английски).
  19. Philippe de Savoie .
  20. Philippe de Savoie .
  21. vicomte Greyfié de Bellecombe. Jacques de Savoie, abbé de Talloires (1563-1595) (sur gallica) // Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie 62. Chambéry, 1925. с. 259-261..

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques de Savoie-Nemours в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​