Рисняк
Национален парк Рисняк (на хърватски: Risnjak) е известен национален парк в Хърватия. Намира се в северната част на страната в планинската област Горски котар. Заема площ е 6350 ha както и 15 km от бреговата ивица на Адриатическо море. От масивът Снежник извира една от най-дългите хърватски реки Купа, десен приток на Сава.
| Национален парк Рисняк Risnjak | |
.jpg) Връх Велики Рисняк | |
  Местоположение в Хърватия | |
| Местоположение | Хърватия |
|---|---|
| Най-близък град | Делнице, Чабар |
| Площ | 6350 хектара |
| Построен | 15 септември 1953 |
| Създаден | 15 септември 1953 г. |
| Уебсайт | risnjak.hr |
| Рисняк в Общомедия | |
Етимология на името редактиране
Името на района, с което е наречен и националния парк вероятно идва от думата рис. Друго твърдение е че то произлиза от името на местна трева наречена „risje“.
История редактиране
Проучването на природата в района започва още през 19-век. Ботаникът Йосип Шлосер написва серия от публикации посветени на флората в Рисняк. През 1949 г. хърватския ботаник Иво Хорват предлага да се обособи национален парк с цел защита на природата в района. Предложението му е реализирано през 1953 г. Организираната територия е включвала площ от 3014 ha. През 1997 г. хърватският парламент приема решение националния парк да се разшири. В резултат на това в него влиза планинския масив Снежник и няколко обитаеми села.
Географско положение редактиране
Рисняк е разположен на територията на Приморско-горанска жупания между градчетата Делнице и Чабар. Входът за туристи и администрацията на парка се намират в населеното място Чрни Луг. Най-високата точка е връх Велики Рисняк (1528 m), а най-ниската точка е коритото на река Купа (313 m). Масивът се намира в северната част на Динарските планини и е вододел между Адриатическо и Черно море.
Подобно на останалата част от Динарските планини и районът на Рисняк е доминиран от варовикови и доломитни скали и показва основните характеристики на карстов район като наличието на голи скали, скални пропадания, отвесни дупки, пещери. Поради порестия характер на варовика има малко открити потоци.
Растителност редактиране
Районът на Рисняк винаги е бил интересен от гледна точка на богатството на растителни видове. Тук са описани 1148 вида и подвида. Това се дължи на различните геоложки и микроклиматични условия. Тук се съчетават крайбрежни, континентални и алпийски зони.
По-голямата част на парка е покрита със смесени гори от бук и ели. Срещат се и единични дървета от видовете клен, бряст, ясен и обикновен тис. На надморска височина около 1200 - 1400 m смесената гора постепенно преминава в субалпийска букова гора. Над 1400 m растителността преминава в храстовидна.
Скалистите върхове се характеризират с интересна флора. Срещат се редица редки и застрашени видове като еделвайс, различни видове орхидеи, планински равнец, планинско омайниче и алпийска роза.
Животински свят редактиране
От научна гледна точка представляват интерес безгръбначните животни обитаващи пещерите в парка. Описани са общо 42 вида, от които 23 са паякообразни. Голяма част от тях са ендемитни за района, описани са още на едно две места в Хърватия и съседна Словения. На територията на парка са описани 89 вида пеперуди, 11 от които застрашени.
Птици редактиране
В Рисняк са регистрирани 114 вида птици, 78 от които гнездят тук като една трета от тях (26 вида) са вписани в Червената книга на Хърватия. От тях глухарът е със статут на застрашен, соколът скитник и малката кукумявка са уязвими, а осем вида птици са със статут на почти застрашени видове.
На европейско ниво четири от гнездящите видове птици са със статут на уязвими, един вид е със статут на рядък вид, а десет вида имат статут на видове, чиято численост в Европа намалява.
Бозайници редактиране
Територията на националния парк е обитавана от няколко вида копитни тревопасни бозайници. Броят на дивите кози в района е намалял и се предвижда повторно въвеждане на екземпляри. Срещат се благороден елен и сърна, но броят им е малък в сравнение с възможностите за изхранване в парка. Популацията на дивата свиня е относително стабилна.
Рисняк е едно от малкото места в Европа, което се обитава едновременно от трите най-големи хищници на континента. Най-интересен от тях е евроазиатския рис. В началото на 20-век той изчезва от тук. Благодарение на успешна реинтродукция на територията на Словения в средата на същия век паркът е населен повторно от потайните котки. Вълците в Хърватия не надхвърлят 200 екземпляра. В Рисняк са известни две постоянни глутници от този вид. Кафявата мечка е най-едрият хищник от трите вида. Териториите на мечките обхващат голям ареал и на всеки от представителите от парка ареалът обхваща и част намираща се извън него.
От бозайниците се срещат още златка, белка, язовец, черен пор, катерици и сънливци.
Забележителности редактиране
- Връх Велики Рисняк — най-високият връх в парка. По южния му склон има хижа построена от Йосип Шлосер и наречена в негова чест.
- Връх Снежник — вторият по височина връх в парка.
- Маршрут Леска – това е кръгов маршрут преминаващ през парка с дължина около 4 километра. Започва от Чрна Луга и преминава през различни растителни зони.
- Изворът на Купа – реката започва началото си от живописното езеро наречено Купешко езеро. То е с дължина около 200 m, широчина 30 m и дълбочина 80 метра.
