Рогош

българско село

Рого̀ш е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

Рогош
Общи данни
Население3173 души[1] (15 септември 2022 г.)
115 души/km²
Землище27,538 km²
Надм. височина157 m
Пощ. код4140
Тел. код03121
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ62858
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   кмет
Рогош
Георги Георгиев
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Рогош се намира в Горнотракийската низина на 7 км североизточно от град Пловдив на надморска височина 100 – 199 м. Площта на селото е 2711,2 ha.

ИсторияРедактиране

Село Рогош е създадено около 1576 г. под имената „Рогуш“ и „Кебър“. По-късно са съществували две села – Малък Рогош и Голям Рогош. По време на османската власт селището се установило на левия бряг на река Марица на 12 км източно от град Пловдив, в близост до „Друма“ – стратегическия път на турските кервани. Жители на селото нападали керваните и избивали съпровождащата ги потеря. Турски съгледвачи, забелязали печат от ограбен керван върху плата на сукмана на местна жителка, впоследствие предизвикват масово клане и опожаряване на селото. Малкото оцелели се заселват в местността Юрта, за което свидетелстват намерени гробищни камъни, монети, гърнета, тухли. Вероятна причина за преместването на селото от местността „Юрта“ на сегашното му място през 1760 година е маларията.

През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.[2]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341985
19462527
19562781
19652746
19752937
19853053
19922999
20013063
20113113

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Общо Численост Дял (в %)
3113 100,00
Българи 2289 73,53
Турци 19 0,61
Цигани 344 11,05
Други 4 0,12
Не се самоопределят 5 0,16
Неотговорили 452 14,51

РелигииРедактиране

Православно християнство.

Обществени институцииРедактиране

В Рогош има кметство, поща, читалище, училище, красива детска градина и футболен отбор.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото са издигнати 2 паметника, посветени на незнайния воин и на участвалите във войните.

ЛичностиРедактиране

По-известни личности на селото са:

  • Тодор Чонов – (1945 - ) поет; автор е на сборниците със стихове „Изпит“(1978), „Тревожен кръг“ (1980), „Сълза“ (1983) и „Ъгъл“ (1988); редактор, завеждащ редакция „Българска художествена литература“ при Държавно издателство „Христо Г. Данов“, управител на вестник „Глас“; учредител на Радикалдемократическата партия - Пловдив и на Дружество на пловдивските писатели и негов председател.
  • Проф. д-р Желязко Христов – (1948-2010), хуманен лекар, хирург, професор в Пловдивския медицински университет, декан на Факултета по обществено здраве, председател на КНСБ
  • Проф. д-р инж. Атанас Ламбрев - (1943-2018) професор, доктор на техническите науки, машинен инженер. Професор в Университет по хранителни технологии-Пловдив
  • Доц. д-р инж. Ангел Трифонов - (1956 - ) доцент, доктор на техническите науки, машинен инженер. Доцент в Аграрен университет-Пловдив, катедра "Mеханизация на земеделието"
  • Гл. ас. д-р Георги Латев - доктор по астрофизика и звездна астрономия. Работи в Българската академия на науките (БАН), където е главен асистент в Института по астрономия.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
  3. „Справка за населението на село Рогош, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
  4. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)