Отваря главното меню

Роже дьо Флор

рицар-тамплиер

Роже дьо Фльор (на италиански: Ruggiero da Fiore; на немски: Rutger von Blum; на испански: Ruggero Flores) е рицар-тамплиер, авантюрист и водач на каталанската компания, живял през 13 и 14 век. Женен за Мария Асенина Палеологина, дъщерята на Иван Асен III[1].

Роже дьо Флор
рицар-тамплиер
Граф на Малта, Кондотиер, Кесар

Звание вицеадмирал, велик дука
Години на служба 1275 – 1305
Служил на Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg Сицилианско кралство,
Cross Templar.svg Тамплиерски орден,
Flag of the Greek Orthodox Church.svg Византийска империя
Род войски Каталанска компания
Командвания Каталанска компания
Битки/войни Обсада на Акра (1291)
Каталонска кампания

Роден
Починал
Герб Escut SVG Roger de Flor.svg
Роже дьо Флор в Общомедия

ПроизходРедактиране

Роже дьо Фльор е роден през 1267 г. в град Бриндизи, Кралство Сицилия, като втори син на сицилианска благородничка и германски соколар на име Рихард фон Блум (Richard von Blum) на служба при император Фридрих II. От там идва и фамилното име, тъй като Blume означава цвете на немски. Роже има един по-голям брат на име Якоб. Бащата му загива само година след разждането му в битката при Талякоцо между армиите на Конрадин Хоенщауфен и Шарл I Анжуйски. Предвид това малкия Роже остава на грижите на майка си, която го отглежда в Бриндизи.[2].

ТамплиерРедактиране

Едва на осем годишна възраст Роже дьо Флор е взет на служба на един от корабите на тамплиерите, спрял да презимува в родния му град Бриндизи. В последствие е приет в Ордена и става капитан на тамплиерската галера „El Falcón“ или „Сокола“. Като тамплиер Роже заминава за Светите Земи и става един от най-опитните познавачи на морското и военно дело. През 1291 г. Роже дьо Флор заедно с кораба си участва в евакуацията на стотици християни от Акра, която е обсадена от султана на Египет. Братът-сержант натоварва на „Сокола“ много хора с големи богатства и ги транспортира до все още непревзетата от мамелюците християнска крепост Пелегрин. След падането на Акра, Роже е представен пред магистъра Жак дьо Моле като крадец и предател, който е натрупал състояние от спасените семейства. В резултат на това и под угроза да не бъде наказан, Роже изоставя кораба си пристанището на Марсилия и заминава за Генуа. Там взима заем от Тициано Дориа, закупува кораба „Ла Оливета“ и започва нова кариера на пират.[3]

ПиратРедактиране

Борбата за надмощие между кралство Арагон и Неаполитанското кралство за остров Сицилия дало възможност на младия капитан Роже дьо Флор да се изяви като един от най-добрие наемници в тази част на Средиземноморието. Първоначално Роже предложил кораба и услугите си на неаполитанския крал Роберт, който не го приел. Тогава Роже предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих Арагонски. За услугите, които Рожер де Флор оказал на крал Фридрих, последният го наградил с титлата вице-адмирал.Пиратските действия на Роже дьо Флор в Месинския проток му донасят значителни печалби и скоро той екипира още галери и плаща на каталонски наемници и алмогаври, които стават част от войската му. През 1302 г. мирът в Калтабелота слага край на войната и между Неапол и Арагон. Крал Фридрих иска да освободи Сицилия от присъствието на наемническата армия, която вече не му е необходима и така Роже дьо Флор и хората му остават без работа. Скоро обаче се появява нова възможност във Византия.[4].

Каталанската кампанияРедактиране

 
Роже дьо Флор влиза в Константинопол

След окончателния край на Анжуйско-Арагонската война с мира от Калабелота и обособяването на независимостта на Сицилия под властта на фамилията Арагон, каталанските наемници остават без работа и търсят ново поле за изява. Византийският император Андроник II Палеолог приема предложението на т.нар. Каталонска кампания и в края на 1303 г. Роже дьо Флор пристига в Константинопол с 6500 души, за да се сражава с прииждащите към Мала Азия турци.[5]. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмогавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира Роже дьо Флор, Андроник ІІ го сватосва за своята племенница и го провъзгласил за мега дук на Византийската империя. Така де Флор се оженил за височайшата императорска родственица – българската принцеса Мария Асенина Палеологина – дъщерята на български цар </nowiki>Иван Асен ІІІ и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император Андроник ІІ. Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „Света София“, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически. През 1308 г. и сестрата на принцеса Мария Асенина – Теодора Асенина се омъжила също за един от предводителите на алмогаварите – дон Феран Ксименес д'Аунес, приятел и съподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие принцеса Теодора Асенина д'Аунес е имала и втори брак с византийския военачалник Мануил Тагарис.Счита се, че чрез съпругата си Мария Асенина, Роже дьо Флор слага ръка на съкровището на Асеневци, което се е съхранявало в родовото имение на Иван Асен III, в Мала Азия.[6]

СемействоРедактиране

През 1303 г. дьо Флор се жени за изгнаницата Мария Асенина Палеологина (1287 – 1314)[7], дъщерята на някогашния български цар Иван Асен III и Ирина Палеологина.

Бракът им продължава по-малко от две години до смъртта на Роже. Мария Асенина му ражда син, който носи името на баща си – Роже дьо Флор (1304 – 1345).[8]

СмъртРедактиране

Роже дьо Флор е убит на 30 април 1305 г. в Адрианопол от Михаил IX Палеолог, което е последвано от жестоко отмъщение – каталонска вендета.

ИзточнициРедактиране

Допълнителна литератураРедактиране

  • Рамон Мунтанер. „Хроника“, Росица Панова (прев.)
  • „За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство“, Йордан Иванов и Анна Зографова.

Външни препраткиРедактиране