Рояк (село)

Рояк е село в Североизточна България. То се намира в община Дългопол, Варненска област.

Рояк
Рояк 43.085556, 27.3825 Рояк
Общи данни
Население	273 души (15 март 2024 г.) 14,8 души/km²
Землище	18,472 km²
Надм. височина	233 m
Пощ. код	9252
Тел. код	0517
МПС код	В
ЕКАТТЕ	63135
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Рояк Мехмед Кодран (СДС)

1

География

Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област, Североизточен район на страната. Граничи с Дългопол и със селата Китен, Блъсково, Комарево и Чайка. Землище – 18 472 дка.

Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 330 км източно от София.

Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни.

История

Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайка. По Османско време се е наричало Куш тепе (1873, 1878), което е и букваленият му превод от турски език. Произлиза от „kuş“ – птица⁵ и „tepe“ – връх, хълм.

След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905, 1910, 1930), Куш-Тепе (1887, 1892, 1894).

През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх“, като пояснява: ”Превод“. Комисия 1931 получава предложение старото българско име на Куш-тепе да бъде възстановено. Разглеждат се два варианта – Птиче връх и Птичи връх и е утвърден вторият.

Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк. Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава „червено-жълт“ (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността).

След Кримската война (1853 – 1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на Судански род, за родоначалник на който се смята жена на име Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за Дауд от Куш тепе.

Друга версия за първия жител на селото е преселник на име Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.

Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.

След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).

През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2 – 3 български домакинства.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 895 1946 762 1956 760 1965 695 1975 587 1985 510 1992 430 2001 325 2011 272 2021 315

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	272	100.00
Българи	3	?
Турци	268	98.52
Цигани	–	–
Други	?	?
Не се самоопределят	–	–
Не отговорили	–	–

Религии

През Османската епоха в центъра на селото е построена джамия. С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение.

Рояк е чисто мюсюлманско село. В началото на миналия век са живели и християни, но са се изселили. Малкото на брой деца учат в Дългопол и Провадия.

Обществени институции

Първото читалище в селото се казва „Гайрет“ (Търпение). Първи председател е Фикри Хюсеинов. Помещава се в неговата къща. Около 1935 г. той се изселва в Турция. Има издадена стихосбирка в южната ни съседка. Синът му Айтач е ядрен физик, завършил в Кембридж, Великобритания. Днес е пенсионер, живее в Анкара.

С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. къщите на Исмаил Ахмедов, Атче Сахирова, Ибрям Хасанов, Шакир Мустафов, Кадир Рушидов, Исмаил Мехмедов и Мустафа Хакиев са обявени за паметници на културата от местно значение.

Личности

• Доц. д-р Мустафа Асан Мустафа - преподавател по компютърни науки в Университета в Манчестър
• Суави Басри Хаджи (1956, Рояк). Депутат от ДПС.
• Д-р Рийза Мустафа (? Рояк). Хирург. До 1989 г.работи в Провадия, а след това се изселва в Турция.
• Доц. Исмаил Ахмед Гердемели
• Юмер Фикриев – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград
• Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.