Отваря главното меню

Руско Димитров

български офицер

Руско (Русчо) Димитров Димитров е български офицер, генерал-майор, командир на рота от 43 пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 33 пехотен свищовски полк и 37 пехотен пирински полк, началник на Оперативната секция при Щаба на 10 пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 7 пехотна рилска дивизия (1930).

Руско Димитров
български офицер
Звание Генерал-майор
Години на служба 1903 – 1931
Командвания 7 пехотна дивизия
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
За военна заслуга

Роден
Починал
неизв.

БиографияРедактиране

Руско Димитров е роден на 17 януари 1882 г. в Бяла черква, Княжество България. През 1903 година завършва 24 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище е произведен в чин подпоручик от пехотата, от 1906 г. е поручик, а от 1910 г. е капитан. Служи в 7 пехотен преславски полк и Школата за запасни офицери. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на рота от 43 пехотен полк.[1] През 1914 г. е назначен за командир на рота от 33 пехотен свищовски полк.[1]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Димитров командва дружина от 33 пехотен свищовски полк, през 1916 г. е назначен за началник на Оперативната секция при Щаба на 10 пехотна беломорска дивизия в Гюмюрджина[1], на 27 февруари 1917 г. произведен в чин майор, а в периода 1917 – 1918 е командир на дружина от 37 пехотен пирински полк.

През септември 1918 г. е назначен за началник Оперативна група в Щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия[1], а на 20 август 1919 г. е произведен в чин подполковник, през 1920 г. завършва Военната академия. В периода от 1923 до 1927 година е помощник-командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен и началник на същата[1], като на 6 май 1925 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. полковник Руско Димитров е назначен за командир на 7 пехотна рилска дивизия, на която служба е до 1931 г., когато е уволнен от служба. Произведен е в чин генерал-майор.

През военната си кариера служи и като началник на секция във 2-ра армия. Вече офицер от запаса, генералът е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на Радомир[1].

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране