Свети Пантелеймон (Велес)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е православна църква в град Велес, Северна Македония. Църквата е катедрален храм на Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1]

„Свети Пантелеймон“
„Свети Пантелејмон“
St Panteleimon Church Veles.jpg
панорама на църквата, 2007 г.
Местоположение във Велес
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено мястоВелес
ВероизповеданиеМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияПовардарска
Архиерейско наместничествоВелес
Тип на сградататрикорабна базилика
АрхитектГеорги Дамянов,
Андрей Дамянов
Изграждане1840 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Пантелеймон“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Храмът е разположен на дясната страна на Вардар, в югозападната част на града, на няколкостотин метра от последните къщи. Построен е на висока тераса в рида Вършник, който на изток стръмно се спуска към Велешката клисура и Вардар. Източната лицева страна на храма е обърната към реката.[2] Църквата, разположена срещу по-малката „Свети Спас“ на отсрещния бряг, доминира над градския силует.[1]

ИсторияРедактиране

Строежът на църквата е започнат в 1836 година и на 9 август 1840 година тя е осветена от владиката Игнатий Велешки. Основни дарители са хаджи Георги Драндар, бащата на Антон Драндар, и отец Груйо. Окончателното довършване на църквата трае до 1847 година, а во 1849 година е поставено клепалото. Камбанарията е издигната в 1904-1905 година.

АрхитектураРедактиране

 
Църквата „Свети Пантелеймон“ от североизток, 2006 г.

Църквата е изградена от строителите от дебърската фамилия Рензовци – започната е от първомайстор Георги Дамянов и довършена от брат му първомайстор Андрей Дамянов.[3] Дължината на църквата е 30 m, а ширината - 19,1 m, а с нартекса -27 m, като общата площ е около 570 m2 без нартексите и апсидите.[2] Представлява трикорабна базилика с нова за времето си композиция. Рензовци използват плановете на предишните си проекти - „Свети Димитър“ в Битоля и „Свето Благовещение“ в Прилеп, но тук височината и по-голяма – средният кораб е издигнат високо. Трите кораба са отделени с по две редици по седем колони. Над средния кораб за пръв път Рензовци вместо полуцилиндричен свод изграждат има три слепи купола под общ двускатен покрив.[1][2] Куполите са скрити и поставени под общия покрив на сградата по политически съображения.[2]

 
Емблемата на първомайстора зидар Андрей Дамянов, поместена на една от вътрешните стени на църквата

Стените са от камък и са украсени със слепи издължени арки. Покривната конструкция е направена почти изцяло от дърво. Покритието в конструктивно отношение почива върху сложна система от различни арки. Над женската църква има втора галерия, като и двете са отделено с богато детайлирани аркади. Апсидите са три, с отделни полусферични покриви. От север и от юг отвън са добавени галерии с колонади, а от запад, където сградата опира в склона, вместо притвор има помещение със стълби към емпорията.[1][2]

Нартексът не е развит на запад, тъй като храмът опира в скалата. Стълбището е скрито в западната разширена страна – похват приложен по-късно в следващите църкви на Рензовци.[2]

Андрей Дамянов оставя надпис отвън върху горния каменен праг на южната врата: „Маiсторо Андреiѧ що прави црквата“. Вътре над западната врата е написано: „Созида се храмъ сей во имѧ свѧтагѡ великомȢченика Пантелимона во лѣто Спасителево 1840.“[4]

ИнтериорРедактиране

Интериорната декорация е с богати архитектурни детайли – колони, капители, разнообразни арки, без да е разточителна.[2] Изписването е частично, а иконостасът не притежава големи художествени качества. Външната архитектура е монументална.[1] Част от декоративните елементи са изработени във византийски стил, а час имат следи от барок. Църквата е известна с прекрасната си акустика добиена в резултат на вграждането на гърнета в зидовете и на използването на люспи от яйца в хоросана.[5]

Архитектурните идеи от „Свети Пантелеймон“ са доразвити от Рензовци в църквата „Успение Богородично“ в щипската махала Ново село.[6]

По време на Първата световна война в двора на църквата са погребани подполковник Димитър Думбалаков, подпоручик Методи Хараламбиев Грашев, майор Петър Попов Стефанов, поручик Тодор Станчев и младши подофицер Йордан Михайлов Томовски, загинали през октомври и ноември 1915 година.[7][8][9][10][11]

В храма има икони на Димитър Папрадишки от 1886 година.[12]

В двора на църквата е гробът на Андрей Дамянов.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес. // Православни храмове в България. Посетен на 25 октомври 2013.
  2. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 160.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 159.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 162.
  5. Црквата Свети Пантелејмон. // Општина Велес. Посетен на 25 октомври 2013.
  6. Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село. // Православни храмове в България. Посетен на 25 октомври 2013.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 46
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 6, 7; а.е. 331, л. 59
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 20; а.е. 331, л. 93
  12. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 58. (на македонска литературна норма)