Скарманьо

община и село в Северна Италия

Скарма̀ньо (на италиански: Scarmagno; на пиемонтски: Scarmagn, Скарман) е село и община в метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 278 m н.в. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 793 души,[2] от които 48 са чужди граждани.[3]

Скарманьо
Scarmagno
Страна Италия
РегионПиемонт
ПровинцияТорино
Площ8,03 km²[1]
Надм. височина278 m
Население806 души (2021)
КметАдриано Грасино (Гражд. листа) от 11.6.2018 г.
ПокровителСвети Михаил, посл. нед. на септември
Пощенски код10010
Телефонен код0125
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.scarmagno.to.it
Скарманьо в Общомедия

География, административно деление и население редактиране

 
Местоположение на община Скарманьо в Метрополен град Торино

Разположено е в североизточната част на Метрополен град Торино, в подножието на източните склонове на хълма Мартинаска, в долната част на Канавезе. Територията има вълнообразен геометричен профил, с не особено подчертани височинни вариации, вариращи от 230 до 425 m надм. висосчина. Застроената площ се простира на изток в равнината на Страмбино.[4]

Граничи със следните 5 общини: Пероза Канавезе, Виалфре, Романо Канавезе, Сан Мартино Канавезе и Мерченаско. Отстои на 36,6 km от Торино и на 105 km от Милано.[5]

Има следните подселища (на итал. frazioni[6]) и местности: Бесоло, Кроче Кастело и Мазеро.

Част е от общинското обединение „Малък моренов амфитеатър на Канавезе“ (Piccolo Anfiteatro Morenico Canavesano[7]) заедно със Романо Канавезе, Мерченаско, Пероза Канавезе, Страмбино и Сан Мартино Канавезе.

Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 793 души,[8] от които 48 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 25 души. Български граждани липсват.[3]

Топоним редактиране

Произходът на селото датира от древни времена и то винаги е било считано за важно.

Най-старите документи посочват името Scarmagnum заедно с по-редките графични варианти като Scarmanio и Scarmagnio, свързани с Exquadrum Magnum, във връзка с местоположението на селището в кадастралната мрежа на римската центуризация[9] на провинция Епоредия.[10]

В старите документи пише, че Scarmagnum и Scannarmi са наричани iudices et praepositi villarum (от лат. „съдии и надзорници на селището“), където живеят важни лица. Scarmagnum е голяма вила/селище, тъй като на келтски Schar означава вила-селище: magnum, добавено по-късно, означава голям, велик. Има и такива, които вярват, че това име произлиза от Scarmnum magnum – почти голяма табуретка, стратегически добра позиция за армии. От тук и изводът за древното значение на това селище.[10]

История редактиране

В документ от 1014 г. се съобщава, че господарят на Скарманьо е бил на страната на Ардуин: това е Газеуерти де Скараманьо, чиито имоти са конфискувани от император Хайнрих II заедно с тези на Ардуин. Феодите им са дадени на църквата на Верчели.

В началото на 1200 г. Оберто ди Скарманьо и Джакомо ди Скарманьо се заклеват за гражданство в Ивреа; Джакомо дава и парична гаранция срещу ангажимента да купи къща в Ивреа. През 1263 г. цели 158 мъже от Скарманьо се кълнат в конвенцията за борба срещу беровиерите (въоръжени мъже, дадени на приорите за изпълнение на заповеди); този значителен брой ни кара да предположим, че Скарманьо е било най-многолюдното селище в района.

През 1318 г. графовете на Скарманьо Доменико и Джовани правят акт на лоялност на граф Амадей V Савойски и на принц Филип I Савойски-Ахая. През 1339 г. Джовани д'Аудиксия ди Скарманьо отдава почит на Савойския граф и на маркграфа на Монферат Джовани II в Ивреа. През 1383 г. въоръжената група на Антонио ди Маце подлага на палежи и грабежи Скарманьо. През следващите години Скарманьо участва в бунта на Тукините[11] и местният замък е разрушен. През 1391 г. Савойският граф налага изграждането на малка крепост в селището като компенсация за щетите, причинени от Тукините.

Около 1500 г. е възстановена енорийската църква в Скарманьо, а през 1504 г. се прекратява спорът между Общността и феодалите на Скарманьо за мелниците и фурните, начина им на използване и свързаните с тях данъчни тежести. През 1585 и 1630 г. Скарманьо е поразен от чума, като само през 1630 г. умират цели 157 негови жители; мъртвите са погребани извън града, около параклиса на Св. Евсебий.

Френските войници грабят селището през 1642 и 1705 г., нанасяйки сериозни щети на домовете, населението, църквата и на Общността. През XVII век Скарманьо има нов феодал – граф Карло Пероне от Ивреа, който заменя графовете Сан Мартино от Сан Мартино.

В началото на 1800 г. Скарманьо възстановява енорийската църква „Сан Микеле“ и през 1836 г. е основана Конгрегацията на милосърдието.

Към началото на 20 век е създадено Работническо дружество и веднага след това е издигната детска градина.[10]

Икономика редактиране

Селското стопанство се основава на производството на зърнени култури, пшеница, грозде и други плодове. Практикува се и отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Индустрията се състои от компании, работещи в следните сектори: металургия, строителство, машиностроене, дървообработване, мебели и производство на офис машини, компютри и информационни системи, което представлява основната производствена дейност в района. Третичният сектор се състои от търговска мрежа (не значителна по размер, но достатъчна за задоволяване на основните нужди на населението) и набор от услуги, които включват банковото дело и информационните технологии.[12]

До 60-те години на 20 век единствените ресурси на жителите идват от земеделието. В средата на десетилетието общината приема предложението на компанията Оливети да изгради нов завод, необходим за нови производства, в обширната равнинна зона с изглед към селото. В периода на съвместното предприятие с американската компания AT&T за една година в автоматизираната фабрика на тези заводи са произвеждани до 200 000 персонални компютъра. Много жители изоставят селскостопанска работа, предпочитайки да бъдат наети във фабриката. От 2000-те г., след кризата на Оливети и свързаното с това непрекъснато и прогресивно намаляване на производството, заводът е обект на множество проучвания за възстановяване и преустройство. Той изглежда предопределен за прогресивно пълно изоставяне с единствената конкретна възможност за преобразуване на площта в земеделска или горска земя.

Забележителности редактиране

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ редактиране

 
Интериорът на енорийската църква
 
Енорийска църква

Енорийската църква (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo) се издига на мястото на древната енорийска църква, съществувала преди XVI век. Строежът ѝ започва на 15 август 1815 г. и тя е осветена на 28 септември 1817 г. Построена е от майстора строител Джулио Лоренцо Черути от Сан Джузепе д'Андорно (Биела) под ръководството на арх. Мартели от Страмбино. На 11 март 1840 г. кметството одобрява изграждането на входното пространство, хора и главната порта, и възлага на работата на дърводелеца Джакино Джовани от Ивреа. През 1870 г. по щукатурите работи Катанео. Стените и сводът са изрисувани от художника Сторноне и декоратора Брето. През 1864 г. е завършена и камбанарията по проект на арх. Джовани Гаджо.

 
Параклис „Света Марта“

Параклис „Св. Марта“ редактиране

Параклисът „Света Марта“ (Cappella di santa Marta) е построен преди 1585 г. През 1850 г. е разширен и ремонтиран от главния майстор Луиджи Моска. След Втората световна война в него е поставена красивата статуя на Пресвета Мария на мира, дело на кавалер Таверна от Торино, и е установен нейният празник. Братството на св. Марта е канонично издигнато през 1582 г. и е признато с папска була на Инокентий X на 20 януари 1648 г.

Параклис „Рождение Богородично“ редактиране

През 1886 г. параклисът (Cappella della Natività di Maria Vergine) е ремонтиран от главния майстор Паоло Моска и изглежда да съществува доста преди това. Освен красивата статуя на Мадоната от 1854 г. има и елегантна урна на Пресвета Мария като дете, дарена в последните години от вярващите. В хора има икона със Св. Йоаким, Св. Анна и Пресвета Богородица. Малката камбанария е построена от приорите през 1909 г.

Църква „ Св. Евсебий в Мазеро“ редактиране

Църквата (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) е в романски стил и е построена преди XI век. Намира се недалеч от подселище Мазеро. Тя е доста добре запазена, особено апсидата. На южната стена има стенопис от 1424 г. вероятно на Доменико дела Марка от Анкона. От 2010 г. тя е част от канавезкия маршрут на Виа Франчиджена.

Събития редактиране

  • Карнавал на Скарманьо – първа седмица на март
  • Празник на св. Йоан (festa di San Giovanni) – през юни
  • Патронен празник на св. архангел Михаил – 29 септември

Култура редактиране

Образование редактиране

Религиозни центрове редактиране

  • Католическа енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di san Michele Arcangelo)
  • Католически параклис на Рождение Богородично (Cappella della Natività di Maria Vergine)
  • Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (Chiesa parrocchiale di san Giovanni Battista) – в подселище Бесоло
  • Параклис „Св. Марта“ (Cappella di Santa Marta)
  • Католически параклис на Мария Помощница (Cappella di Maria Ausiliatrice) – в подселище Мазеро
  • Католическа църква „Св. Евзебий в Мазеро“ (Chiesa di sant'Eusebio al Masero) – в подселище Мазеро

Транспорт редактиране

Известни личности редактиране

  • Филипо Гайо (* 17 септември 1809, † 21 февруари 1878) – архитект, проектира камбанарии в Лесоло, Кашинете, Боленго и др.
  • Едоардо Гайо – брат на предходния, секретар в Министерството на благоустройството
  • Кавалер Алесандро Бесоло – майор на артилерията и директор на барутния склад във Фосано, който през 1854 г. кара да построят нов електромагнитен часовник[14]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
  2. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Scarmagno // Посетен на 2024-3-21.
  3. а б Cittadini stranieri Scarmagno 2021, URL посетен на 11 април 2022 г.
  4. Descrizione // Посетен на 7 юни 2021.
  5. Comuni limitrofi a Scarmagno // Tuttitalia.it. Посетен на 7 юни 2021.
  6. Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи
  7. I Comuni dell'Unione // Посетен на 23 юни 2021.
  8. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Scarmagno // Посетен на 2024-3-21.
  9. Центуризация е древноримски метод за измерване на земите чрез разделянето им на квадрати със страна 2400 римски фута (1 римски фут = 294,9 mm).
  10. а б в Storia // Comune di Scarmagno. Посетен на 6 юни 2021.
  11. Tuchinaggio е бунт в Канавезе, особено в алпийските долини, в края на 14 век. Основната причина е нетърпимостта на местните омуни към прекомерната власт на феодалите, принадлежащи към обединенията на Сан Мартино и Валперга.
  12. Economia // Посетен на 7 юни 2021.
  13. Scuole di Scarmagno // Посетен на 7 юни 2021.
  14. Personaggi illustri // Посетен на 7 юни 2021.

Външни препратки редактиране