Отваря главното меню

Слимнища (произношение в местния говор Слимнишча, на гръцки: Μηλίτσα, Милица, до 1926 година Σλήμιστα, Слимиста или Σλήμιτσα, Слимица [1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония с 382 жители.

Слимнища
Μηλίτσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Пополе
Надм. височина 868 m
Население 382 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 6 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Слимища е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: Свещеникът Пандино, Джон, Йорко, Михо, Йорко, Богдан, Андрия, Джурко, Алекса, Димо, Михо, Сирос, Яно, Борко, Тодор, Васил, Яно, Джурко, Лазор, Мано, Йован, Димо, Величко, Стефан, Яно, Михо, Джурко, Ивгеч, Борко, Стефан, Стамат, Михо, Никола, Михо, Никола, Йорко, Йорко, Коста, Иврето, Михал, Васил, Яно, Стефан, Яно и Томаки, и шест вдовици Добра, Гюра, Кала, Зуя, Добра и Добра. Общият приход за империята от селото е 2906 акчета[2].

В XIX век Слимнища е на самата южна българска етническа граница. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Слимнища:

С. Слимища с 60 български къщи, 76 семейни двойки и 153 нуфузи. Занимание на жителите: мелничарство, плетене на рогозки... тук има една църква и свещеник; в това село живеят и няколко семейства цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Слимнища има 150 жители българи и 150 гърци.[4] В началото на XX век Слимнища патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слимнища има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко със 750 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Слимнища преди Балканската война има 35 гръцки къщи.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 е прекръстено на Милица. Селото не пострадва в Гражданската война. От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[8]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 174 души
  • 1920 – -
  • 1928 – 303 души
  • 1940 – 406 души
  • 1951 – 390 души
  • 1961 – 396 души
  • 1971 – 361 души
  • 1981 – 368 души
  • 1991 – 375 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Слимщица
  •   Атанас Петров (Αθανάσιος Πέτρου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[9]
  •   Васил Вълчев (Βασίλειος Βολίτσου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Диаманди Динов (Διαμαντής Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  •   Йоанис Фистопулос (Йованис, Γιοβάνης), гъркомански андартски деец[11]
  •   Ламбри Христов (Λάμπρος Χρήστου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[9]
  •   Никола Христов (Νικόλαος Χρήστου), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σλήμιτσα -- Μηλίτσα
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 90
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 141.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Militsa.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  8. Ν. 3852/10
  9. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86 - 87. (на гръцки)
  11. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ