Криводол (дем Просечен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.

Криводо̀л или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 година Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

Криводол
Καλλιθέα
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка
Гърция
41.1169° с. ш. 23.9192° и. д.
Криводол
Източна Македония и Тракия
41.1169° с. ш. 23.9192° и. д.
Криводол
Драмско
41.1169° с. ш. 23.9192° и. д.
Криводол
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина400 m
Население279 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 400 m надморска височина[2] в източните склонове на планината Сминица (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Ку̀манце.[3]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден.[4]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Егри дере (Egri-déré) живеят 612 гърци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[7] эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[11]

На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[12]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

 
Къщи в Криводол

По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 година, българското училище в Егридере е възстановено.[15] Към 1918 година селото има 300 къщи, от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[3] В 1921 година името на селото е сменено на Калитеа.[16]

В 1923 година по силата на Лозанския договор останалото мюсюлманско население се изселва от Криводол и в селото са настанени гърци бежанци.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[17] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 – 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[3]

След Гражданската война населението се изселва към големите градове. В селото се произвеждат тютюн, жито и други земеделски продукти, а населението се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Криводол на 13 януари 1969 година
Име Име ((el)) Ново име Ново име ((el)) Описание
Бос[18] Μπὸς Рема Калитеас Ρέμα Καλλιθέας[19] Криводолската река, също така Лясконица[18][20] или Лясковица, което е и изворът ѝ в горната част на селото[20]
Картол Тасин Καρτὸλ Τασὶν Аетоврахос Αετόβραχος[19]
Куманце[18] Κουμάντσε Макриврахос Μακρύβραχος[19] връх в Сминица З от Криводол[18][21]
Григара баир Γρηγάρα Μπαΐρ Амбелонес Ἀμπελῶνες[19]
Кара орман Καρὰ Ὀρμὰν Макродасос Μακρόδασος[19]
Чардак[18] Τσαρντάκι Кремасто Κρεμαστό[19] местност И от Криводол[18]
Рудена[18] Ρούντενα Диаставросис Διασταύρωσις[19] местност ЮИ от Криводол и С от Грачен[18]
Армуцики ᾿Αρμουτσίκι Ахладиес ᾿Αχλαδιές[19]
Комбоки чифлик[18] Κομπόκι Τσιφλίκι Агроктима Αγρόκτημα[19] местност И от Криводол по десния бряг на Панега срещу Голям Семендрик[18]
Дикили Таш[18] Ντικιλί Τὰσ Ортопетра Ορθόπετρα[19] местност СИ от Криводол, по левия бряг на Калина З от Малък Семендрик[18][22]
Кютюк[18] Κιουτούκι Ксиродендро Ξηρόδενδρο[19] местност СИ от Криводол, по левия бряг на Панега[18]
Герени Γκερένι Ипсодиктис 73 Ὑψοδείκτης 73[19]
Романка[18] Ρωμάνκα Ромиу Вриси Ρωμιοῦ Βρύση[19] извор СИ от Криводол при вливането на Лясконица в Панега[18]
Чукла[18] или Чуклата[23] Τσούκλα Кастаниес Kαστανιές[19] връх в Сминица (707 m), ЮЗ над Криводол[18][23]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1328[2] 1012[2] 1432[2] 1764[2] 1392[2] 1442[2] 1392[2] 726[2] 592[2] 626 378 279

Личности

редактиране
Родени в Криводол
  •   Анастасия Камбукова (Αναστασία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от III ред[24]
  •   Атанаси Камбуков (Αθανάσιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, изгорен жив в 1892 година от българи, след като отказва да приеме Екзархията[24]
  •   Атанаси Самаров или Димов (Αθανάσιος Σαμαράς, Δήμου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит в Криводол[24]
  •   Васил Камбуков (Βασίλειος Κομπόκης, ? – 1905), гръцки андартски деец
  •   Евангелия Камбукова (Ευαγγελία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред[24]
  •   Константин Камбуков (Κωνσταντίνος Κομπόκης), гръцки андартски деец от I ред, четник в периода 1905-1908 година, къщата му е изгорена от екзархисти и в нея загиват родителите му и съпругата му[24]
  •   Константин Самаров или Димов (Κωνσταντίνος Σαμαράς, Δήμου), гръцки андартски деец, агент от III ред[24]
  •   Костадин Георгиев Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[25]
  •   Кръстю Костадинов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[26]
  •   Никола Серпов (Νικόλαος Σέρπης), лекар и деец на гръцката пропаганда, четник и секретар в четата на Георгиос Янглис[24]
  •   Никола Нанов (Νικόλαος Τσαρούχας, Νάνου), гръцки андартски деец от III ред, сътрудник на гръцкото консулство в Сяр между 1904 и 1906 година, участва в запалването на тютюневите складове на българина Паско Мачкордов, а през декември 1905 година гони българите от местната църква, които искат да служат на български. По-късно е арестуван и екзекутиран с двамата си сина[27]
  •   Прокопи Камбуков (Προκόπιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, сътрудник на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в периода 1904-1907 година, убит е през март 1907 година[24] от Атанас Манганарев[28] и други българи пред къщата му[24]
  •   Сотир Камбуков (Σωτήριος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от I ред[24]
  •   Тома Чирков (Θωμάς Τσίρκας), гръцки андартски деец, четник в четата на Андонис Критикос до 1905 г., след разпускането на четата подпомага Сярското гръцко консулство и има участие в опожаряването на тютюневите складове на Паско Мачкордов, арестуван е от османската власт и е затворен в Солун, но е освободен след Младотурската революция[29]

Външни препратки

редактиране
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 161. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  12. Македоно-одрински преглед, година II, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  13. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  15. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  16. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 160. (на македонска литературна норма)
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. а б в г д е ж з и к л м н о Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  20. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 154.
  21. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  22. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
  23. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
  24. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 43
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 365.
  27. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25 - 26. (на гръцки)
  28. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 348.
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)