Криводол (дем Просечен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.
Криводо̀л или Егрѝдерѐ (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1921 година Εγρή Δερέ, Егри Дере[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.
Криводол Καλλιθέα | |
— село — | |
Църквата „Света Петка“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Просечен |
Географска област | Зъхна |
Надм. височина | 400 m |
Население | 279 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 400 m надморска височина[2] в източните склонове на планината Сминица (Меникио) край пътя Зиляхово - Просечен. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното Горенци имало друг извор и местност, наречени Ку̀манце.[3]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов формата Егри дере, която е по-популярна към 1912 година, е от турското igri dere, крив дол и е превод от старото българско Криводол, което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е егрѝжденин, егрѝжденка, егрѝжден.[4]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва Ери дере (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители българи православни и 75 турци.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Егри дере (Egri-déré) живеят 612 гърци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители мюсюлмани, 460 българи и 17 власи.[7] эВ 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Егри-дере като село със 124 български и 20 турски къщи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Ери дере, на СИ от Скрижово 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до Анджиста 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „Св. Атанас“ и „Св. Петка“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.[9] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 турци, 12 арнаути християни, 60 власи и 120 турци християни.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Egri-Deré) има 1264 българи екзархисти и 72 власи.[11]
На 23 януари гръцка чета напада край Сфелинос осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.[12]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
„ | Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.[13] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция
редактиранеПо време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 година, българското училище в Егридере е възстановено.[15] Към 1918 година селото има 300 къщи, от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.[3] В 1921 година името на селото е сменено на Калитеа.[16]
В 1923 година по силата на Лозанския договор останалото мюсюлманско население се изселва от Криводол и в селото са настанени гърци бежанци.[2] В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.[17] Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 – 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.[3]
След Гражданската война населението се изселва към големите градове. В селото се произвеждат тютюн, жито и други земеделски продукти, а населението се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име ((el)) | Ново име | Ново име ((el)) | Описание |
---|---|---|---|---|
Бос[18] | Μπὸς | Рема Калитеас | Ρέμα Καλλιθέας[19] | Криводолската река, също така Лясконица[18][20] или Лясковица, което е и изворът ѝ в горната част на селото[20] |
Картол Тасин | Καρτὸλ Τασὶν | Аетоврахос | Αετόβραχος[19] | |
Куманце[18] | Κουμάντσε | Макриврахос | Μακρύβραχος[19] | връх в Сминица З от Криводол[18][21] |
Григара баир | Γρηγάρα Μπαΐρ | Амбелонес | Ἀμπελῶνες[19] | |
Кара орман | Καρὰ Ὀρμὰν | Макродасос | Μακρόδασος[19] | |
Чардак[18] | Τσαρντάκι | Кремасто | Κρεμαστό[19] | местност И от Криводол[18] |
Рудена[18] | Ρούντενα | Диаставросис | Διασταύρωσις[19] | местност ЮИ от Криводол и С от Грачен[18] |
Армуцики | ᾿Αρμουτσίκι | Ахладиес | ᾿Αχλαδιές[19] | |
Комбоки чифлик[18] | Κομπόκι Τσιφλίκι | Агроктима | Αγρόκτημα[19] | местност И от Криводол по десния бряг на Панега срещу Голям Семендрик[18] |
Дикили Таш[18] | Ντικιλί Τὰσ | Ортопетра | Ορθόπετρα[19] | местност СИ от Криводол, по левия бряг на Калина З от Малък Семендрик[18][22] |
Кютюк[18] | Κιουτούκι | Ксиродендро | Ξηρόδενδρο[19] | местност СИ от Криводол, по левия бряг на Панега[18] |
Герени | Γκερένι | Ипсодиктис 73 | Ὑψοδείκτης 73[19] | |
Романка[18] | Ρωμάνκα | Ромиу Вриси | Ρωμιοῦ Βρύση[19] | извор СИ от Криводол при вливането на Лясконица в Панега[18] |
Чукла[18] или Чуклата[23] | Τσούκλα | Кастаниес | Kαστανιές[19] | връх в Сминица (707 m), ЮЗ над Криводол[18][23] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1328[2] | 1012[2] | 1432[2] | 1764[2] | 1392[2] | 1442[2] | 1392[2] | 726[2] | 592[2] | 626 | 378 | 279 |
Личности
редактиране- Родени в Криводол
- Анастасия Камбукова (Αναστασία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от III ред[24]
- Атанаси Камбуков (Αθανάσιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, изгорен жив в 1892 година от българи, след като отказва да приеме Екзархията[24]
- Атанаси Самаров или Димов (Αθανάσιος Σαμαράς, Δήμου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит в Криводол[24]
- Васил Камбуков (Βασίλειος Κομπόκης, ? – 1905), гръцки андартски деец
- Евангелия Камбукова (Ευαγγελία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред[24]
- Константин Камбуков (Κωνσταντίνος Κομπόκης), гръцки андартски деец от I ред, четник в периода 1905-1908 година, къщата му е изгорена от екзархисти и в нея загиват родителите му и съпругата му[24]
- Константин Самаров или Димов (Κωνσταντίνος Σαμαράς, Δήμου), гръцки андартски деец, агент от III ред[24]
- Костадин Георгиев Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[25]
- Кръстю Костадинов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[26]
- Никола Серпов (Νικόλαος Σέρπης), лекар и деец на гръцката пропаганда, четник и секретар в четата на Георгиос Янглис[24]
- Никола Нанов (Νικόλαος Τσαρούχας, Νάνου), гръцки андартски деец от III ред, сътрудник на гръцкото консулство в Сяр между 1904 и 1906 година, участва в запалването на тютюневите складове на българина Паско Мачкордов, а през декември 1905 година гони българите от местната църква, които искат да служат на български. По-късно е арестуван и екзекутиран с двамата си сина[27]
- Прокопи Камбуков (Προκόπιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, сътрудник на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в периода 1904-1907 година, убит е през март 1907 година[24] от Атанас Манганарев[28] и други българи пред къщата му[24]
- Сотир Камбуков (Σωτήριος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от I ред[24]
- Тома Чирков (Θωμάς Τσίρκας), гръцки андартски деец, четник в четата на Андонис Критикос до 1905 г., след разпускането на четата подпомага Сярското гръцко консулство и има участие в опожаряването на тютюневите складове на Паско Мачкордов, арестуван е от османската власт и е затворен в Солун, но е освободен след Младотурската революция[29]
Външни препратки
редактиране- ((el)) Криводол на сайта на дем Просечен Архив на оригинала от 2007-06-18 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 161. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Македоно-одрински преглед, година II, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 160. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 154.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
- ↑ а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 43
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 365.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25 - 26. (на гръцки)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 348.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)