Горенци (дем Просечен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Го̀ренци или Го̀ренце (на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1927 Γκόρνιτσα, Горница[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 1065 души (2001). На около 2,5 km северно от селото се намира Храмът на Дионис.

Горенци
Καλή Βρύση
— село —
Горенци с църквата „Свети Николай“
Горенци с църквата „Свети Николай“
Гърция
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Източна Македония и Тракия
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Драмско
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина270 m
Население555 души (2021 г.)
Демонимгоренчани

География

редактиране

Селото е разположено в източните склонове на Сминица, на 9 km западно от Просечен.[2]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Гора. Жителското име е го̀ренча̀нин, го̀ренча̀нка, го̀ренча̀не.[3]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Горенци е чисто българско село в Зъхненска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горница (Gornitsa) е посочено като село със 148 домакинства и 490 жители българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Горница като село със 140 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Горенце, село на ЮИ от Зиляхово 4 часа; път ту равен, ту стръмен. Разположено на една полянка под върха Беслен, клон на Боздаг. Занятието на жителите е земеделие. От произведенията най-много се обработва тютюн. В селото църква „Св. Марина“, а извън „Св. Никола“, и двете гръцки. Училище няма.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 950 българи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Gorentzi) има 480 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Горенци (Γκόρνιτσα) живеят 771 души.[9]

На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения – над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Горенци е нападнато от четата на Тодор Паница, която обкръжава квартируващото в селото турско войсково отделение, убива четирима войници, а другите се затварят в казармата (дибоя). След това четата запалва три къщи на гъркомански първенци, съсича владишкия наместник поп Иконом, убива двамата му гавази, гръцки андарти и се оттегля.[10]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горенци изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни брои 80 къщи български и 60 гъркомански и има две черкви и едно училище. Гъркоманите, ползувайки се от произволите на стария режим, заграбиха черквите и училището и ги владеят и до днес. Тъй като днес е минало вече времето на произволите, молим да бъде разгледан тоя въпрос и да се вземат най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Кмет: Атанас, Аза: Атанас, Аза: Кръсто.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

По време на войната Горенци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. В края на 1916 година българското училище в Горенци е възстановено.[13] Данни от март 1918 година сочат 1040 жители и 102 къщи.[14]

Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 51 семейства гърци бежанци с 211 души.[2] В 1927 година името на селото е сменено на Кали Вриси. Според преброяването от 1928 година Горенци е смесено местно-бежанско село с 51 бежански семейства и 180 души.[15]

След Втората световна война голяма част от останалото българско население бяга в България.[2] От 60-те години започва масово изселване към големите градове.[16]

Населението произвежда много тютюн, жито и други земеделски култури, като е развито частично и скотовъдството.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Горенци на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Джаханас[18] Δαρτσεανάκ Карперон Καρπερόν[19] местност СЗ от Горенци[18]
Хаджи чешме[18] Χατζῆ Τσεσμὲ Криовриси Κρυόβρυση[19] местност И от Горенци[18]
Чаталка[18] Τσατάλκα Петалон Πέταλον[19] връх в Сминица (946,6 m) З от Горенци[18]
Пряслап[18] Πράσλακ Ликотопос Λυκότοπος[19] местност СЗ от Горенци[18]
Пилаф тепе[18] Πιλάφ Τεπέ Хелона Χελώνα[19] купообразен[20] връх в Сминица (1023 m) З от Горенци[18]
Чирпан Τσιρπὰν Алепорема ᾿Αλεπόρρεμα[19] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 771[2] 874[2] 1204[2] 1678[2] 1318[2] 1508[2] 1084[2] 1109[2] 832[2] 1065 705 555

Личности

редактиране
Родени в Горенци
  •   Атанас Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[21]
  •   Атанас Христов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
  •   Митруш Марков, заедно със сина си Васил ръководи Горенския комитет на ВМОРО, погребват убития войвода Христо Манов.
  •   Икономос Папайоану (Οικονόμος Παπαϊωάννου), гръцки духовник и агент от трети ред на гръцката пропаганда[22]
  •   Иван Марчов (Йоанис Мардзиос), гръцки андартски капитан
  •   Коста Атанасов Мингов (1906 – 1943), български комунистически деец
Починали в Горенци
Други

Външни препратки

редактиране
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  10. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 195.
  11. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  13. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  14. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151-152. (на македонска литературна норма)
  17. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
  18. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  20. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 173.
  21. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)