Битка при Смол
Битката при Смол е бой между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Апостол Петков и Сава Михайлов срещу османски аскер.
| Битка при Смол | |||
|---|---|---|---|
| Македонски въпрос | |||
| Информация | |||
| Период | 1 март 1905 г. (стар стил) | ||
| Място | Смол, Османска империя | ||
| Резултат | Османска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
|
|
|||
| Командири и лидери | |||
|
|||
| Сили | |||
|
|||
| Жертви и загуби | |||
|
|||
БойРедактиране
Четите на Сава Михайлов и Апостол Петков навлизат по различно време в Македония от пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил, но в Малешевско се съединяват и на 26 февруари 1905 година влизат в Балинци. Там са предупредени неколкократно от местните дейци на ВМОРО и от Гевгелийския околийски комитет да променят първоначалните си планове и да не минават през Смол, заради повишена активност от страна на турския аскер. Четите пренасят на коне голямо количество оръжие, динамит и други материали и стават лесно забележими. Вечерта на 28 февруари четите влизат в Гявото, а през Стояково на 1 март сутринта пристигат в Смол, където вече войводите са сигурни, че в близост има турски аскер.[3]
Двете чети попадат на засада в Смол, а войводите Апостол Петков и Сава Михайлов влизат в спор за стратегическото разположение на четите. Сава Михайлов предлага да се разположат в местността Рудина чука, най-високата точка в района, а Апостол Петков предлага да се укрепят на върха Бачево - по-ниска местност, но с висока растителност. От Гевгели пристигат допълнително 300 души турски войници и конници. Османците първо атакуват позицията на Сава Михайлов и по пладне обграждат четата. След като хвърлят последните си бомби четниците се самоубиват, а войводата изпива отрова. След това натиска върху четата на Апостол войвода се засилва, по-голямата част от четниците са убити, а трима се хвърлят в придошлата река Вардар. Апостол Петков е ранен в крака и според различни източници се измъква от сражението с един или двама четници.[4]
Броят на загиналите четници и куриери варира между 34 и 51 убити. Според капитан Флоров от руските жандармеристки части са преброени 34 трупа на загинали и трима хвърлили се във Вардар. В рапорт Атанас Шопов дава 36 убити, австрийският цивилен агент Хайнрих Мюлер сочи 40-42 загинали четници, Аргир Манасиев твърди, че убитите са 40 четници и 2-3 куриери. Според Христо Шалдев загиват 42 четници, а според Ангел Динев на позицията на Сава Михайлов загиват 18 души и 33 при Апостол войвода или общо 51 души. Според официалната турска статистика в сражението загиват 20 четници. От страна на Османците са убити трима и други осем са ранени. В следващите дни труповете остават на място съблечени и мародерствани. Сред убитите е секретарят на Апостол Петков, който пренася неговата торба с портрети и документи. Това дава грешното впечатление на турците, че са убили Апостол войвода и награждават участниците в сражението.[5]
Скоро след това сражение ВМОРО губи и друг значим войвода в района. В сражение при Гъндач планина на 21 март 1905 година загива Иванчо Карасулията с неговата чета.
| Чета на Апостол Петков, 1905 г.[6] | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Апостол Петков | Боймица | ||
| 2. | Атанас Гонов | Крива | ||
| 3. | Йордан Пешов | Велес | ||
| 4. | Атанас Виларев | Велес | ||
| 5. | Васил Ташков | Охрид | ||
| 6. | Ганчо Минов | Лесково | ||
| 7. | Илия Ванев Гюрков | Щип | ||
| 8. | Цветко Костов | Куманово | ||
| 9. | Мичо Танев | Лесково | ||
| 10. | Христо Транояв | Извор | ||
| 11. | Тано Георгиев | Крива | ||
| 12. | Гацо Траев | Бабяни | ||
| 13. | Ичо Костов | Крива | ||
| 14. | Илия Атанасов | Корнишор | ||
| 15. | Митре Константинов | Рамна | ||
| 16. | Манчо Манолов | Воден | ||
| 17. | Иван Георгиев Тупара | Киркалово | ||
| 18. | Кръсто Денков | Пезово | Кумановска | |
| 19. | Наке (Янко) Георгиев | Ливада | ||
| 20. | Александър Янков (Арнаутски) | Кюстендил | ||
| 21. | Васил Джигорлиски | Дупница | ||
| 22. | Трифон Петков | Торос | Луковитска | |
| 23. | Илия Ив. Личев | Букевци | Раховска | |
| 24. | Петър Бояджиев | Рамна | Пазарджишка | |
| 25. | Пешо Радев | София | ||
Загинали четници на Сава МихайловРедактиране
Васил Христов Кьортошев от Богданци[7]- Гоно Мицов Каркаляшев от Богданци[7]
- Гончо Миндин от Лесково[8]
- Димитър Стоянов Гошев от Лесково[8]
- Михаил Георгиев Пешков от Богданци[7]
- Мито Траев Радналиев от Извор[9]
- Мицо Донин Кадията от Богданци[7]
- Мицо Янов Марков от Богданци[7]
- Петър Каркалашев от Богданци[7]
- Христо Траянов от Извор[9]
БележкиРедактиране
- ↑ Различните източници дават различен брой на загиналите. Виж: Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156.
- ↑ Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156-157.
- ↑ Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.149-153.
- ↑ Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.154-156.
- ↑ Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.156-159.
- ↑ Георгиев, Ванчо. Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013, с.148-149.
- ↑ а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560