Уикипедия

Вилхелм фон Мекленбург

Фридрих Вилхелм Николаус фон Мекленбург (на немски: Friedrich Vilhelm Nikolaus Herzog von Mecklenburg-Schwerin; „Prinz Schnaps“; * 5 март 1827, Лудвигслуст; † 28 юли 1879, Хайделберг) е херцог на Мекленбург-Шверин и пруски генерал на кавалерията.[1]

Вилхелм фон Мекленбург
Wilhelm zu Mecklenburg
херцог на Мекленбург-Шверин
Херцог Вилхелм фон Мекленбург
Роден
Починал
28 юли 1879 г. (52 г.)
ПогребанШверин, Федерална република Германия
РелигияПротестантство
Герб
Семейство
РодДом Мекленбург
БащаПавел Фридрих фон Мекленбург-Шверин
МайкаАлександрина Пруска (1803–1892)
Братя/сестриФридрих Франц II (Мекленбург)
Луиза фон Мекленбург-Шверин
СъпругаАлександрина Пруска (1842–1906) (9 декември 1865 – 28 юли 1879)
Вилхелм фон Мекленбург в Общомедия

Живот редактиране

Той е вторият син на велик херцог Павел Фридрих (1800 – 1842) и съпругата му принцеса Александрина Пруска (1803–1892), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III (упр. 1797 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Внук е на наследствения велик херцог Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин (1778 – 1819) и първата му съпруга велика княгиня Елена Павловна от Русия (1784 – 1803), дъщеря на руския цар Павел I (1754 – 1801), и принцеса Мария Фьодоровна (1759 – 1828). Баба му е сестра на руските императори Александър I (упр. 1801 – 1825) и Николай I (упр. 1825 – 1855). Правнук е на велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург (1756 – 1837) и принцеса Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808). Брат е на Фридрих Франц II (1823 – 1883), велик херцог на Мекленбург-Шверин (1842 – 1883), и на Луиза Мария Хелена (1824 – 1859), омъжена на 20 октомври 1849 г. в Лудвигслуст за принц Хуго фон Виндиш-Грец (1823 – 1904).

След гимназията в Дрезден Вилхелм влиза във войската. През Германската война 1866 г. той е генерал-майор и командва „2. лека кавалерийска бригада на 1. армия“. Участва във Френско-пруската война като генерал-лейтенант, командир на „6. Кавалерийска дивизия“. Бие си при Лаон[2], където е ранен на 9 септември 1870 г., и след това при Обсадата на Париж. Награден е с ордени и с железния кръст. На 23 март 1873 г. той е командир на германската „22. дивизия“ и напуска по свое желание на 10 ноември 1873 г. След Франкфуртския мирен договор от 10 май 1871 г. той е повишен на генерал на кавалерията на 22 март 1875 г.

Вилхелм е ранен на кръста при Лаон и през юли 1879 г. е опериран в Хайделберг. Той получава малко след това отравяне на кръвта и умира на 52 години на 28 юли 1879 г. в Хайделберг.[3] Неговият племенник херцог Паул Фридрих фон Мекленбург закарва трупът му в Шверин, където е погребан на 2 август в капела на катедралата в Шверин.[4] През ноември 1974 г. неговият месинг-саркофаг е поставен в криптата на катедралата.[5]

Фамилия редактиране

Вилхелм се жени на 9 декември 1865 г. в Берлин за братовчедката си принцеса Александрина Пруска (* 1 февруари 1842, Берлин; † 26 март 1906, Марли близо до Потсдам), дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809–1872) и първата му съпруга (разведени 1849) принцеса Мариана Нидерланска (1810 – 1883), дъщеря на крал Вилем I Нидерландски (1772 – 1843) и принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837). Александрина Пруска е внучка на пруския крал Фридрих Вилхелм III и Луиза фон Мекленбург-Щрелиц.[6] Принцът е на 38 години, 15 години по-стар от булката, един играч, женкар и не е подходящ за съпруг на младо момиче. В Берлин го наричат „принц Шнапс“. Те имат една дъщеря:[7][8]


 
Вилхелм и Александрина Пруска

Литература редактиране

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1939], DNB 367632829, S. 407 – 408, Nr. 2365.
  • René Wiese: Herzog Wilhelm zu Mecklenburg (1827 – 1879) – Kavalleriegeneral, Bankrotteur und Weltreisender wider Willen. In: Mecklenburgische Jahrbücher. Hrsg.: Verein für Mecklenburgische Geschichte u. Altertumskunde. Band 125, Schwerin 2010, S. 225 – 250.
  • Bernd Kasten: Prinz Schnaps – Herzog Wilhelm von Mecklenburg (1827 – 1879). In: Ders.: Prinz Schnaps. Schwarze Schafe im mecklenburgischen Fürstenhaus. Rostock 2009. ISBN 3-356-01334-3. S. 12 – 18.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 185.
  • Friedrich Wigger: Stammtafeln des Großherzoglichen Hauses von Meklenburg. In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde 50 (1885), S. 111ff (Digitalisat Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine.)
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., vol II page 240/300.
  • Het Groothertogelijk Huis Mecklenburg, Bergen-op-Zoom, 1901 – 1902, Juten, W. J. F., page 115.

Източници редактиране

  1. ↑ Nicolaus, Herzog von Mecklenburg-Schwerin, geneall.net
  2. ↑ Bernhard von Rogge: Geschichte des Feldartillerie-Regiments Prinzregent Luitpold von Bayern (Magdeburgischen) Nr. 4. E.S. Mittler & Sohn. Berlin 1898, S. 312 ff.
  3. ↑ Ludwig von Hirschfeld: Friedrich Franz II., Grossherzog von Mecklenburg-Schwerin, und seine Vorgänger. Band 2. Verlag von Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 370.
  4. ↑ Mecklenburg-Schwerinscher Staatskalender. 105 (1880), S. 345.
  5. ↑ LKAS Bestand: Oberkirchenrat, spec. Schwerin, Dom, Nr. 136, Dombaukonferenz vom 6. März 1975.
  6. ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  7. ↑ Mecklenburg 6, genealogy.euweb.cz
  8. ↑ Friedrich Wilhelm Nicolaus Herzog v.Mecklenburg-Schwerin, ww-person.com
  9. ↑ Reuss 6, genealogy.euweb.cz

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вилхелм фон Мекленбург.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилхелм_фон_Мекленбург&oldid=11392432“.