Горна Лакавица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Микроклисура.
Го̀рна Лака̀вица или Въ̀рла Лака̀вица (изписване до 1945 година: Лѫкавица), срещат се и формите Локовица и Лъковица, на гръцки: Μικροκλεισούρα, Микроклисура, до 1927 година Λακάβιστα, Лакависта[1]) е село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.
| Горна Лакавица Μικροκλεισούρα | |
 Село Горна Лакавица вляво, вдясно е село Борово | |
  Горна Лакавица  Горна Лакавица  Горна Лакавица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 72 души (2021 г.) |
География редактиране
Горна Лакавица се намира в долината на река Места, на 440 m надморска височина в северните склонове на Боздаг.[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В запазен опис, датиран между 1478 и 1502 година село Горна Лакавица (Лъкавица или Папа Райко) е регистрирано като село с 47 немюсюлмански домакинства, 17 неженени немюсюлмани 7 вдовици и 1 мюсюлмани.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Папа Райко с друго име Лакавица (Лъкавиче) е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства; немюсюлмани: 74 домакинства, неженени - 9, вдовици - 11.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Горна Лакавица (Лакавиче с друго име Папа Райко) са регистрирани мюсюлмани: 1, неженени - 3; немюсюлмани: 67, неженени - 9, вдовици - 13.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Горна Лакавица (Лакавиче с друго име Папа Райко) с мюсюлмани: 1 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 67 домакинства, неженени - 9; вдовици - 13.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Горна Лакавица както следва: мюсюлмани - 3 семейства и 15 неженени; немюсюлмани - 15 семейства и 37 неженени.[7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Горна Лакавица (Лъковиче-и баля) е посочено като село, в което живеят 7 немюсюлмански семейства.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Горна Лакавица (Лъкавиче-и баля) са зачислени 12 мюсюлмански и 5 немюсюлмански домакинства.[9]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1498 | 47 | 17 | 7 | 1 | - | 72 |
| 1519 | 74 | 9 | 11 | 2 | 96 | |
| 1530 | 67 | 9 | 13 | 1 | 3 | 93 |
| 1569 | 15 | 37 | - | 3 | 15 | 70 |
| 1723 | 5 | 12 | 17 | |||
В XIX век Горна Лакавица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна ляковица (Gorna-Liakovitsa) е посочено като село със 110 домакинства и 270 жители мюсюлмани.[10] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лѫкавица Горна е турско селище. В него живеят 500 турци.[11] Пак Кънчов в друга статистика съобщава, че в Горна Лакавица (Лъковица) има 100 помашки къщи.[12]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Горна Лакавица живеят 130 семейства или общо 665 души. След Междусъюзническата война остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Горна Лакавица (Λακάβιτσα, Лакавица) живеят 657 души.[13] В 1920 година жителите на селото са 680.[14]
През 1923 година жителите на Горна Лакавица като мюсюлмани са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1927 година името на селото е сменено от Лаковица (Λακαβίτσα) на Микроклисура (Μικροκλεισούρα).[15] До 1928 година в Горна Лакавица са заселени 63 гръцки семейства с 201 души - бежанци от Турция.[16]
Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 657[2] | 680[2][14] | 219[2][14] | 363[2][14] | 429[2][14] | 303[2][14] | 192[2][14] | 112[2][14] | 113[2][14] | 113[17] | 111 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 176. (на македонска литературна норма)
- ↑ Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 309-310.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 95-96.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 416-417.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 224-225.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 68. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)