Кърпени
Къ̀рпени (на гръцки: Κρεπενή, Крепени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
| Кърпени Κρεπενή | |
| — село — | |
 Входът на „Свети Николай“ | |
  Кърпени  Кърпени  Кърпени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Надм. височина | 618 m |
| Население | 109 души (2021 г.) |
| Демоним | Кърпѐнци |
География редактиране
Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро при вливането на река Изтек в него, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).
История редактиране
Античност и Средновековие редактиране
В района са идентифицирани три некропола с различни дати. Най-старият е от VIII до VII век пр. Хр. – ранната желязна епоха с плътни погребения в прости, обикновено правоъгълни ями, няколко от които са с формата на кутия. На триста метра от този некропол са открити общо двадесет гробници с уникални находки от VI век пр. Хр. – архаичната епоха. И третият некропол е от ранните елинистични години на втората четвърт на IV век или началото на III век пр. Хр.[1] В 1966 година археологическият обект е обявен за паметник на културата.[2]
В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.[3][4]
В Османската империя редактиране
В османските данъчни регистри от средата на XV век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1622 акчета.[5] В османски дефтер от 1530 година Кримпени е регистрирано с 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.[6]
Църквата „Свети Николай“ е от XVI век.[7]
В XIX век Кърпени е малък чифлик в Костурската каза на Османската империя.[8] В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:
| „ | ...На една миля от Маврово, на източната страна на езерото е Крепени, селце, обитавано от едва осем семейства, но някога голямо село с хиляди жители, край което се виждат руините на много древен пелазгийски град, споменатия от Страбон Аргос Орестикум, който подобно на своя основател Орест, изглежда е пострадал от фуриите. Войната, епидемиите и гладът са изтрили от земята тази аргоска колония и дори нейния наследник Крепени. Единственото, което е останало е, че във всички документи то все още се нарича столицата на Орест.
Смятах да направя от Кастория център, от който да правя екскурзии в различни посоки, но това се провали, тъй като околните жители, разбират само своя език, българският...[9] |
“ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи.[10] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.[11]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:
| „ | Оттук [Дупяк], покрай източната страна на езерото, на час и половина разстояние, на брега се намира село Крепени; в него има 28 български къщи, 48 семейни двойки и 75 нуфузи. Данъкът им е 3128 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Земята е плодородна. Тукашните жители освен със земеделие се занимават и с лозя, намиращи се на склоновете на Мирихската планина... В селото има една нова църква и няколко стари църкви в развалини... Предполага се, че на това място преди 400 години се е намирал град Оресия.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карпени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[14]
В началото на XX век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.[16]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърпенъ е обозначено като българско селище.[17]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и в преброяването от 1913 година е без жители. По-късно е възстановено от жителите на Маврово като колибарско селище, използвано при обработката на имотите им, но до 1981 година се брои към Маврово.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 115[8] | 145 | 210 |
Бележки редактиране
- ↑ Αρχαιολογικός θησαυρός στην Κρεπενή Καστοριάς // Καθημερινή, 24. 02. 2016. Посетен на 29 юли 2020 г.
- ↑ ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-04-10. Посетен на 29 юли 2020 г.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 36.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 85
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 113. (на турски)
- ↑ Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
- ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141 – 142. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
