Средногорово
Средногорово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.
| Средногорово | |
  Средногорово  Средногорово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 248 души[1] (15 март 2024 г.) 3,64 души/km² |
| Землище | 68,111 km² |
| Надм. височина | 433 m |
| Пощ. код | 6166 |
| Тел. код | 04353 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 68446 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011) |
География
редактиранеСело Средногорово се намира в сърцето на Средна гора. В близост до него на 12 км по неасфалтиран и черен път се намира село Пъстрово (Алааген). Близки върхове са Каваклийка (1050 м.) и Братан (1236 м.). На път за селото има хотел близо до микро язовир Средногорово. Климатът на с. Средногорово е умерено-континентален. Характеризира се с мека зима и прохладно лято. Населението му е 255 души, от които всички са българи. Природата му се отличава с вековните средногорски церови и букови гори. През селото минава река Гюрля, която е десен приток на река Тунджа и се влива в язовир Копринка, който започва с ръкав Голяма гюрля или Симитлерски ръкав. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшкото поле, като долината ѝ става широка и значително по-плитка.
Площта на водосборния басейн на река Гюрля възлиза на 157 km², което представлява 1,86% от водосборния басейн на река Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Сургюдере
- → Малката река
- ← Биковец
- → Церов дол
- → Калнишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
- → Беглишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
- → Телекидере (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум – февруари-май и минимум – юли-октомври. В долното течение, в Казанлъшкото поле водите на реката се използват за напояване. Реката е с дължина 28 км. Извира от връх Каваклийка на 1060 м надморска височина в Сърнена Средна гора. Средна гора се разделя на 3 части. Сърнена, Същинска (най – високата с връх Богдан – 1604 м) и Ихтиманска. Селото е с второто най-голямо землище след село Горно Черковище.
История
редактиранеЗа историята на с. Средногорово може да научим от книгата „Средногорово – минало и настояще“ съставена и отпечатана през 1983 г. под ръководството на Инициативен комитет: Кольо Манев Фитков, Деша Маркова Велева и Нено Велковски. „Средногорово – минало и настояще“ съдържа доклади и други материали, подготвени от Огранизационен комитет за честване. От книгата научаваме, че селото първоначално е основано през 1719 година в местността „Церов дол“ до тракийското селище като авторите се позовават на летописна книга на училището. При основаването си се наричало Чардаккьой. По-късно се преименува на Казъл агач дере, което име носи до 1906 г.[2] Населението му през 1982 г. е било 496 ж. Съставно селище на Казанлъшката община. През първата половина на XIX в. е основано училище, а през 1870 – таен революционен комитет. Жителите му активно участват в просветното движение и в революционните борби на българския народ. Накрая се е преименувало на сегашното си име Средногорово. През времето, когато училището ОУ „Христо Ботев“ – село Средногорово е функционирало селото е обявено за зелена зона и там заради чистия въздух са учили деца с белодробни заболявания. По време на османската власт член на селото разказва, че се е здрависал лично със самия Апостол на свободата Васил Левски.
Население
редактиране- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[3]
|  |
Преброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 213 | 100 |
| Българи | 208 | 97,65 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 3 | 1,40 |
Религии
редактиранеВ селото предимно се изповядва източноправославна религия. Църквата св. „Георги победоносец“ посреща хора на Великден на Герьовден и на други големи празници.
Културни и природни забележителности
редактиранеИнтересен е планинският микроязовир „Синята река“, намиращ се в близост. През селото минават и няколко туристически пътеки.
Близки върхове до селото са:
- Връх Китката – 575 м н.в.
- Мирчов камък – 552 м н.в.
- Симитлерски рът 582 м н.в.
- Гачовото – 519 м н.в.
- Канарата – 646 м н.в.
- Руя – 812 м н.в.
- Каръковото – 710 м н.в.
- Друма – 639 м н.в
Редовни събития
редактиранеВсяка година на 6 май (Гергьовден) се празнува храмов празник на селото, а на 19 октомври – св. Иван Рилски се празнува събор на селото.
Личности
редактиране- Паун Генов (1915 – 99), писател и журналист;
- Стойно Черногорски, помощник-войвода в четата на Никола Дечев;
- Стоян Коев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[5]
- Даскал Йовко Орачев – учител в ОУ Христо Ботев;
- Захари Караиванов – дългогодишен футболист от Розова долина (Казанлък).
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 253.
- ↑ „Справка за населението на село Средногорово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8