Уикипедия

Казанлък (община)

община в България

Община Казанлък се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Община Казанлък
      
Общи данни
ОбластСтара Загора
Площ634.78 km²
Население76 370 души
Адм. центърКазанлък
Брой селища20
Сайтkazanlak.bg
Управление
КметГалина Стоянова
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет37 съветници
Топографска карта на община Казанлък.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината се намира в северната част на област Стара Загора. С площта си от 634,781 км² е 2-рата по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,31 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Казанлък се заема от южните склонове на Шипченска планина, съставна част от Средна Стара планина. На около 5 км югозападно от Шипченския проход се издига най-високият ѝ връх Шипченски исполин 1523,4 м, който е и най-високата точка на общината.

Южно от Шипченска планина в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 320 до 400 м. Тук източно от село Ръжена, на границата с община Мъглиж, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на общината – 307 м н.в.

Южната третина на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е 1053,4 m и е разположена на границата с община Братя Даскалови, североизточно от хижа „Каваклийка“.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Казанлък е река Тунджа, която протича през нея от запад на изток, по южната периферия на Казанлъшката котловина с част от горното си течение. На нея, в западната част на общината е изградена преградната стена на големия язовир Копринка, като на нейна територия попада само „долната“ му част. Основни притоци на Тунджа в пределите на общината са реките:

– Лешница (ляв). Влива се в язовир Копринка;
– Гюрля (28 км, десен). Тя извира под името Мандренска река на 1050 м н.в., на 700 м североизточно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшката котловина, като долината ѝ става широка и значително по-плитка. Влива се в река Тунджа, на 700 м северозападно от село Горно Черковище, в южния ръкав на язовирКопринка, на 390 m н.в. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 157 км², което представлява 1,86 % от водосборния басейн на река Тунджа.
– Варовита река (ляв). Влива се в язовир Копринка;
– Голямата река (ляв);
– Енинска река (Стара река, 28 км, ляв). Тя извира под името Стара река на 1397 м н.в. в Шипченска планина, в южното подножие на връх Бедек (1488 m). В началото тече на югоизток, като постепенно завива на югозапад и до село Енина протича в дълбока и залесена долина. Преди селото преминава през красивото Енинско ждрело, на изхода на което е изградена ВЕЦ „Енина“. При излизането си от планината, образува голям наносен конус, завива на юг, навлиза в Казанлъшката котловина, преминава през центъра на град Казанлък и се влива отляво в река Тунджа на 328 м н.в., на 300 м югозападно от новия аквапарк при село Овощник. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 101 км², което представлява 1,2 % от водосборния басейн на река Тунджа.
– Дермендере (десен);
– Канлъдере (десен);
– Карадере (ляв).

Климат редактиране

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно, отколкото в Тракийската низина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. За района количеството валежи е малко под средното за страната. Най-малко валежи падат през март (31 л/м2), а най-много – през юни (76 л/м2). Зимата в Казанлък е мека, а снеговалежите са рядкост. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната годишна скорост на северните и северозападните ветрове са съответно 3.7 и 5.5 м/сек. Средната повторяемост на „тихо“ време с вятър под 0.5 м/сек е 57,3 %. Средната относителна влажност на въздуха е 50 – 60%, абсолютната – 4 – 12 мм. Средна януарска температура 0,7 °C, средна юлска – 20,4 °C.

Почви редактиране

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Покрай река Тунджа и Енинска река са налични алувиални почви. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на Тунджа. По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни – представени са в обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на град Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В горските територии са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви, кафяви горски и алувиални почви по поречието на Тунджа. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.

Населени места редактиране

Общината се състои от 20 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км²) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км²) Забележка (старо име)
Бузовград 1905 13,198 Армаганово Кънчево 882 23,238 Ишиклии, Горно Градище
Голямо Дряново 328 12,799 Бичерлии Овощник 1624 11,475 Имишлери
Горно Изворово 220 24,624 Горно Гюсово Розово 1102 21,490 Орозово
Горно Черковище 1224 79,430 Симитлери, Морозово Ръжена 963 37,828 Ръжина
Долно Изворово 555 22,116 Долно Гюсово Средногорово 201 68,111 Къзъл агач дере
Дунавци 577 12,661 Бахаслии Хаджидимитрово 1543 9,752 Секеречево
Енина 2476 71,091 Кечи дере (Кози дол) Черганово 956 16,843
Казанлък 42 208 36,067 Шейново 1555 39,080
Копринка 2492 21,497 Салтъково Шипка 1233 37,988
Крън 3023 28,750 Хасът Ясеново 654 46,743 Химитлии, Ясен

Административно-териториални промени редактиране

  • Указ № 59/обн. 23.02.1900 г. – преименува с. Имишлери (Емишлери) на с. Овощник;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Армаганово на с. Бузовград;
– преименува с. Бичерлии на с. Голямо Дряново;
– преименува с. Ишиклии (Ашиклии) на с. Горно Градище;
– преименува с. Горно Гюсово на с. Горно Изворово;
– преименува с. Симитлери на с. Горно Черковище;
– преименува с. Долно Гюсово на с. Долно Изворово;
– преименува с. Бахаслии на с. Дунавци;
– преименува с. Хасът на с. Крън;
– преименува с. Орозово на с. Розово;
– преименува с. Къзъл агач дере на с. Средногорово;
– преименува с. Средно Гюсово на с. Средно Изворово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Салтъково на с. Копринка;
– преименува с. Секеречево на с. Хаджидимитрово;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Канлии (Меджит сюнетлер) поради изселване;
  • МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Долно Изворово и го пресъединява като квартала на с. Енина;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Горно Градище на с. Кънчево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Горно Черковище на с. Морозово;
– преименува с. Химитлии на с. Ясен;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Ръжина на с. Ръжена;
– преименува с. Ясен на с. Ясеново;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – отделя кв. Долно Изворово от с. Енина и го възстановява като отделно населено място – с. Долно Изворово;
  • Указ № 1238/обн. 23.08.1977 г. – признава с. Шипка за гр. Шипка;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – заличава с. Средно Изворово поради изселване;
  • Указ № 79/обн. 31.03.1995 г. – възстановява старото име на с. Морозово на с. Горно Черковище;
  • Реш. МС № 755/обн. 25.10.2011 г. – признава с. Крън за гр. Крън.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 39 848
1946 44 503
1956 53 865
1965 67 818
1975 83 579
1985 91 279
1992 88 761
2001 81 533
2011 72 581
2021 65 721

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 72 581 57 822 4962 3738 787 455 4817 100.00 79.66 6.83 5.15 1.08 0.62 6.63
Казанлък 47 325 40 360 1462 2073 311 207 2912 Казанлък 85.28 3.08 4.38 0.65 0.43 6.15
Крън 3322 2352 350 82 95 23 420 Крън 70.80 10.53 2.46 2.85 0.69 12.64
Копринка 2707 1757 467 137 24 98 224 Копринка 64.90 17.25 5.06 0.88 3.62 8.27
Енина 2477 2244 8 52 59 11 103 Енина 90.59 0.32 2.09 2.38 0.44 4.15
Бузовград 2171 1304 629 141 5 11 81 Бузовград 60.06 28.97 6.49 0.23 0.50 3.73
Шейново 1871 1015 235 287 23 14 297 Шейново 54.24 12.56 15.33 1.22 0.74 15.87
Овощник 1655 1587 3 6 54 Овощник 95.89 0.18 0.36 3.26
Хаджидимитрово 1504 501 315 233 42 29 384 Хаджидимитрово 33.31 20.94 15.49 2.79 1.92 25.53
Горно Черковище 1374 932 322 47 Горно Черковище 67.83 23.43 3.42
Шипка 1336 1130 7 151 35 Шипка 84.58 0.52 11.30 2.61
Розово 1208 1127 43 20 12 Розово 93.29 3.55 1.65 0.99
Кънчево 1117 492 438 143 3 23 18 Кънчево 44.04 39.21 12.80 0.26 2.05 1.61
Ръжена 1028 483 340 129 51 9 16 Ръжена 46.98 33.07 12.54 4.96 0.87 1.55
Черганово 972 872 53 29 Черганово 89.71 5.45 2.98
Ясеново 692 276 270 18 0 3 125 Ясеново 39.88 39.01 2.60 0.00 0.43 18.06
Дунавци 584 407 130 31 0 0 16 Дунавци 69.69 22.26 5.30 0.00 0.00 2.73
Долно Изворово 541 322 157 3 12 7 40 Долно Изворово 59.51 29.02 0.55 2.21 1.29 7.39
Голямо Дряново 262 260 0 1 Голямо Дряново 99.23 0.00 0.38
Горно Изворово 222 193 27 0 Горно Изворово 86.93 12.16 0.00
Средногорово 213 208 0 3 Средногорово 97.65 0.00 1.40

Транспорт редактиране

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 24.3 км преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 107,4 км, от които се изваждат 6,6 км, които се дублират между Републикански път I-5 и Републикански път I-6 източно от град Казанлък и реално стават 100,8 км:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. ↑ „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 август 2018.
  3. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 август 2018. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Казанлък_(община)&oldid=11918578“.