Сталево е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

Сталево
Общи данни
Население429 души[1] (15 декември 2023 г.)
19,2 души/km²
Землище22,391 km²
Надм. височина242 m
Пощ. код6433
Тел. код039342
МПС кодХ
ЕКАТТЕ68669
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Сталево
Панчо Панушев
(независим)

История редактиране

Сталево е заобиколено от три хълма. Най-малкият се казва Ерпеджик, по-големият се казва Чоплак, а най-големият се казва Хасар, който е обявен исторически паметник на културата през 1968 година. На местността Хасара има стара тракийска крепост, наречена Милеона, с надморска височина 287,5 м. Това е най-всикоата точка на територията на община Димитровград. През 1230 г. цар Иван Асен II е избрал местността Хасара и е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница. Оттам е виждал цялото бойно поле. Това е една от най-блестящите победи за България през средновековието, като в плен попада и самият епирски деспот Теодор Комнин Дука Ангел.

Хасара се състои от два слепени един за друг хълма. Населението на селото и околните села ги наричат, „Голям Хасар“ и „Малкък Хасар“. На „Големия Хасар“ има тракийско светилище наречено "Провиралото" и останки от крепостта "Миелона". На "Малкия Хасар" в местността "Черковището" е била крепостната църква „Св.Четиридесет Мъченици“. За "Хасара/Хасаря" има поверие, че ако на него пренощува бездетна жена, до една година се сдобива с рожба. По традиция се смята, че пренощуването е най-добре да бъде между Великден и Гергьовден. Хора пренощуват на свещеното място и за здраве и изцеление. По-надолу от върха на около петдесет метра има голям камък, наричан "Казанчето" или "Кралимарковата стъпка". На него има издълбани дупки, които приличат на казан или на шарапани. В тях се събира дъждовна вода, която дори и в най-големите горещини не пресъхва и от хората се смята за лечебна. Посетителите на това място, си вземат по малко и напръскват болните си места за здраве. Едната от издълбаните дупки е с формата на огромна стъпка на човек. Вярва се, че Крали Марко е стъпил там и затова другото име на мегалита е "Кралимарковата стъпка". Според преданието в подножието на Хасара, в местността "Бей бунар" е бил разположен някогашния тракийски град Медоград/Медоса, запоменен от местните по предания от техните деди с имената "Мода Касаба" и "Бона Касаба".[2] Има предположения, че той е бил столица или резиденция на одриския владетел Медок I/Амадок I. През 1967 г. хасковският археолог Димчо Аладжов в тази местност открива останки от светилище на Аполон. През 1968 г. "Хасара и "Бей бунар" в Държавен вестник са обявени за обекти на недвижимито културно-историческо наследство на България. В днешно време Хасара и околността са обект на непрестанни набези на иманярски изкопи и незаконни кариери. Крепостните стени освен унищожителните ровове на търсачите на съкровища ерозират и вследствие на времето. Националаната светиня има спешна нужда от проучвателни археологически разкопки и от цялостна национална стратегия за опазването й.

През турското робство селото се е казвало Юсюзлер (в превод Сираково, Сираците), а от 1906 г. до 1950 г. е именувано Преслав. Поради тази причина Хасара влиза в научно обръщение първоначално под името "Преславски Хасар/Хисар". Сегашното име на селото идва от името на Сталю Георгиев Панев (Япончето), който е бил ятак на на "последния войвода" Митьо Ганев. Сталю загива в Хасково през 1925 г. по време на управлението на Александър Цанков (наричано от някои историци „Бял терор“). При разпит в Борисовградската полиция (днес гр. Първомай) през 1925 г. е пребит от бой и след разпита умира от раните си, а според версия е прострелян в гръб от полицай при освобождаването му от ареста.

Религии редактиране

Православие - Има голяма черква, построена през 1897 година от албански майстори и носи името „Св. Архангел Михаил“. Може да се каже, че в цялата община друга подобна няма. Построена е изцяло от големи каменни блокове и стоманени скоби. По времето на земетресението през 1928 г. в град Чирпан къщите, които не са строени от камък, са били почти разрушени, тази огромна черква обаче не е помръднала. Нуждае се от спешен ремонт на покрива. Някои податки сочат, че в селото преди този храм е съществувала църква посветена на Св. Харалампий.

Обществени институции редактиране

По време на демокрацията се затвориха ТКЗС, училище, детска градина, шивашки цех, дом за деца и юноши, хлебарница, плеташки цех за кошове и чанти, два магазина, ресторант и най-големият дърводелски цех в общината и околията. Сега там има кметство, здравна служба, търговски комплекс, бистро, два хранителни магазина, едно кафене, народно читалище „Васил Левски - 1929“, което е с над 90-годишна история, поща и самостоятелна помпена станция за питейна вода. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София, строена. Това е известната Баронхиршова желзница строена през 1869-1872 г., в направата на която е участвал и инж. Иржи Прошек, който с други свои другари е бил разквартируван в съседното село Ябълково, носещо тогава турското име Алмали.

Културни и природни забележителности редактиране

Малък и Голям Хасар с разположените на тях забележителности:

  1. Останки от крепостта Милеона на Голям Хасар: разрушени от кариерата и срутени ерозирали от времето и иманярски набези крепостни стени, основи на крепостна кула, останки от средновековнс сграда наричана от местните "Зандана" Смята се, че след битката при Клокотница, тук е бил затворен Теодор Комнин преди да бъде отведен в Търново.
  2. Мегалитния каменен блок "Казанчето" носещ и името "Кралимарковата стъпка". От тук на 22 март по време на събора на селото се хвърля камък към Клокотница и се изричат думите "Трижде анататема кир Теодор Комнине, задето туй чудо направи!".
  3. Тракийското светилище "Провиралото" Под него се минава за здраве и щастие. Има поверие, че който е лош и грешен човек, камъкът го затиска.
  4. На Голям Хасар има малка църква "Св.св. Кирил и Методий" построена прз 1919 г., която след ремонта рез 2021 г. грешно е преименувана на Св.40 мъченици.
  5. На Малкия Хасар в местността "Черковището" е била разположена някогашната крепостна църква "Св. 40 мъченици". Построена от Иван Асен II в чест на победата му над епирския владетел. На мястото има поставен стар обреден камък. Баба Ванга е завещала на поколенията; "Кога се дигне църквата Свети четиридесет мъченици ке се дигне и България".
  6. Църквата "Св. Архангел Михаил" построена през 1897 г. Единствената оцеляла масивна сграда в селото след Чирпанското земтресение от 1928 г.
  7. Народно читалище "Васил Левски-1929" Апостолът на свободата и минавал на няколко пъти и пренощувал в селото на път от Чирпан за Ябълково и Хасково.

Редовни събития редактиране

Всяка година на 22 март се отбелязва празника на селото денят на Св.40 мъченици. Другият събор в селото се чества на 24 май, в деня на Св.св.Кирил и Методий, тъй като на "Големия Хасар" през 1919 г., вероятно на мястото на друг християнски храм е построена църква носеща името на славянските равноапостоли.

Личности редактиране

Родени в Сталево редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Будаи, Т. Кога се дигне "Св. 40 мъченици", ке се дигне и България. Църквата "Св. 40 мъченици" на Хасара при с. Сталево - ключ към величието на България. София, ДиоМира, 2022. ISBN 978-954-2977-90-2. с. 8.